Варненски сладкар стана герой от филм
Човек постоянно може да бъде добър и без да е доста богат. Доказва го едно варненско семейство, което от няколко години живее във Вълчи дол. Димчо Димов е потомствен ситничар. Неговият татко с изключение на занаята му оставил и една доста остаряла зидана фурна, която прави най-вкусните закуски.
Преди обаче да се завърне в родното село, той бил възпитаник на Баба Елинов, Байчо Баев, Бати Реджеб, Жоро Еклера. Но не съумял да се пребори с конкуренцията във Варна и отива на село. " Там в този момент е доста мъчно, изключително в дните сред празниците ", показа Димчо Димов.
" На ръба сме на оцеляването ", добавя го брачната половинка Даниела. И все пак не губят добротата и вярата. Никога не са се разделяли с вярата и човещината. Затова и не престават да пишат в дебелата книга взети без да са платени артикули от фурната, само че хората ги обичат и това ги топли. Както и върнатото положително.
В дните преди Нова година за следващ път си припомниха за своето другарство с писателя Захари Карабашлиев. И за опита да зарадват неговото семейство с нещо вкусно преди той да замине за Америка през 1997 година. Всичко е добре разказано в описа " История с торта ", който може да се прочете и в интернет. Сюжетът е разказан и в къс филм, който печели международно самопризнание. А основният воин се оказва оня същия мъж, който желал да зарадва своя другар, само че защото времето се влошило, тортата получили децата на най-бедния гражданин на селото.
" А за какво не я занесе вкъщи да си я изядете вие, бе Данчо? " Е-е-е, не може то по този начин. Нарочена беше тази торта. " ( фрагмент от описа на Захари Карабашлиев).
А самият Димчо Димов описа за Радио Варна: " В къщи към този момент имахме торта, а този човек нямаше. Така сътворих наслада в един дом, без да са очаквали хората! ". Филмът е изработен от Благой Бойчев и режисьора Милко Йовчев от Варна, който тогава завършвали НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов ". Сред имената на героите е и Димчо Димов, изиграл себе си в лентата./Радио Варна
Преди обаче да се завърне в родното село, той бил възпитаник на Баба Елинов, Байчо Баев, Бати Реджеб, Жоро Еклера. Но не съумял да се пребори с конкуренцията във Варна и отива на село. " Там в този момент е доста мъчно, изключително в дните сред празниците ", показа Димчо Димов.
" На ръба сме на оцеляването ", добавя го брачната половинка Даниела. И все пак не губят добротата и вярата. Никога не са се разделяли с вярата и човещината. Затова и не престават да пишат в дебелата книга взети без да са платени артикули от фурната, само че хората ги обичат и това ги топли. Както и върнатото положително.
В дните преди Нова година за следващ път си припомниха за своето другарство с писателя Захари Карабашлиев. И за опита да зарадват неговото семейство с нещо вкусно преди той да замине за Америка през 1997 година. Всичко е добре разказано в описа " История с торта ", който може да се прочете и в интернет. Сюжетът е разказан и в къс филм, който печели международно самопризнание. А основният воин се оказва оня същия мъж, който желал да зарадва своя другар, само че защото времето се влошило, тортата получили децата на най-бедния гражданин на селото.
" А за какво не я занесе вкъщи да си я изядете вие, бе Данчо? " Е-е-е, не може то по този начин. Нарочена беше тази торта. " ( фрагмент от описа на Захари Карабашлиев).
А самият Димчо Димов описа за Радио Варна: " В къщи към този момент имахме торта, а този човек нямаше. Така сътворих наслада в един дом, без да са очаквали хората! ". Филмът е изработен от Благой Бойчев и режисьора Милко Йовчев от Варна, който тогава завършвали НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов ". Сред имената на героите е и Димчо Димов, изиграл себе си в лентата./Радио Варна
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ