14 000 крачки на ден, без да излизаш от къщи
Човек би трябвало да извървява най-малко 10 000 крачки дневно, с цел да е здрав. Много ми стана смешно мама като ми го сподели. Връчи ми крачкомер, до момента в който си бременеех добродушно в 9-я месец.
Мама е кинезитерапевт, тъй че несъмнено е права и е правилно това за крачките и здравето, само че къде ти по 10 000 ще вървя?! Забравих от дълго време какво е фитнес, какво е бягане, ех, по какъв начин тичах по плажа през лятото… На финалната права преди раждането дори до спирката не мога да повървя – наподобявам на наклонената кула в Пиза, само че тумбеста като бъчва в средата, тъй че съм съвсем неповторима. Клатя се като патица и всичко ми тежи. С две думи, пренебрегнах крачкомерчето.
Това беше предходната зима, само че нали споделят – година с година не си наподобява, и ето, ето по какъв начин преизпълних проекта с крачките. Не единствено това: отслабнах, освен това без да понижавам храненето, в противен случай - единствено с придвижване, придвижване, придвижване.
Ето малко атмосфера от спортната площадка, пардон, детската стая:
Първи месец след раждането – слива ми се с втория и третия , тъй като от самото начало съм в нещо като сън и превъртам откъслечни видения:
Кърмя, то плаче, пея песнички, отново кърмя, сварявам чайче за усмиряване на коликите, гушкам, пущам пералня, стерилизирам шишета и биберони, търча до аптеката за още памперси, до момента в който мъжът ми боцка бебето с брада и споделя „ гу-гу-гу “.
Някой ми подава боза „ за повече кърма “, аз я отбутвам, тъй като, нали, е цялостна с консерванти.
Бутам бебешката количка през кални локви и кални баири, до момента в който стигна до парка. Обаче съм не запомнила шишето с обедното мляко и се връщам. И изваждам бебето от количката, и го нося нагоре до 5-я етаж, вземам шишето, слизаме, отново към парка, спи ми се, обаче бебето ме гледа с необятно отворени очи. И отново вървим, вървим, вървим, вървим нататък, до момента в който то се унесе. Подпирам се на една катерушка, съвсем задрямвам права, само че детето отново се ококорва и отново вървим.
Някъде по това време вземам решение да се опитвам с крачкомера - по какъв брой, аджеба, навъртам сред плота за преповиване и коритото за къпане?
Илюстрация: Guliver / iStock
4000 крачки от заран до вечер – впечатляващ за самата мен връх, обаче мама сподели, че нищо не е. Дразни ме. Качвам се на кантара, с цел да ѝ покажа – свалила съм 7 от наддадените през бременността 16 кг. 7 за 4 месеца - добре ли е?
Нормално, споделя мама и свива плещи – от отмалялост, стрес и най-много от кърменето се отслабва, а и хормоните ти се успокояват. Но би трябвало да се движиш повече. Мамоооо!
Мама не е от тези майки, които натъртват на „ аз на твоите години “ и „ когато ти беше бебе, правех това и по този начин, а не като теб “. Или най-малко се пробва да не е от тях, само че ме човърка да я запитвам тя по какъв начин си е мерила крачките с бебе на ръце в средата на 80-те. Мълча си, щото що ми би трябвало да отпушвам потока на назиданието...
