Проф. Топалов: Бездуховността и безпросветността убиват демокрацията ни
Човек не би трябвало да губи насладата и удоволствието от четенето на книги. Всичко друго може да загуби, само че това наслаждение не би трябвало да се губи, тъй като то държи индивида и крепи неговия дух. Духовността е в книгата!
Това съобщи в изявление за БГНЕС проф. Кирил Топалов, книжовен критик, публицист и посланик. С него беседваме във връзка Деня на националните будители.
Проф. Топалов означи, че неуважението към културата и културните празници, към делото на будителите, е обяснима последица от бездуховността на времето, в което живеем. „ Днешните млади генерации ще почитат с по-голяма ненаситност индивида, който е изобретил всички модерни електронни устройства и приложения, в сравнение с тези, които са основали буквите, словото, историята, паметта и достолепието на нашата нация. Тези неща са непознати на актуалния нрав “, съобщи писателят и академични учител и добави: „ Докато преди " будител " беше човек с огромен принос в региона на културата и науката, в този момент това се обезценява. Не се цени да бъдеш образован, да приказваш вярно, да пишеш вярно, да мислиш вярно “.
Един от главните проблеми е това, че през днешния ден не се чете, не се познава българската и международна класическа литература.
„ Живеем в ера на къси известия, написани в обществените медии на необразован български език. Те са написани със съкращения, които нямат нищо общо с правописа. Накъдето и да се обърнеш някой юноша или госпожица чати – мозъкът и очите не работят, само че пръстите работят. Това е потомство на просточетенето и на простописането “, акцентира проф. Топалов .
Според него, една от грешките е премахването на приемните изпити за университетите, тъй като с помощта на тях доста възпитаници са прочитали българската класика.
„ В резултат на това за мнозина през днешния ден имената на Вазов, Яворов и Йовков нищо не приказват, само че все пак са приключили гимназия. Как са я приключили? По същия метод, по който са я приключили, по-късно в университетите получават високи дипломи. Изпитът беше освен цедилка за влизане в университета, той беше самобитна просветителна система, тъй като даваше опция на учениците да поправят правописа си и да прочетат създателите. В момента следим цялостна деградация “, безапелационен е проф. Топалов.
Бездуховността и непросветеността пречат на развиването на демократичната система у нас .
„ Демокрацията ни към момента няма онази подплънка – интелектуална и просветена, онази каста, която да е морално образована и публично виновна. Когато гледаш и слушаш политиците в Народното събрание, оставаш с усещането, че всички се борят за своята полза под формата на публичен интерес и грижа. Това демотивира хората и още повече способства за загубата на демократичната система “, съобщи писателят и книжовен историк проф. Кирил Топалов. /БГНЕС
Това съобщи в изявление за БГНЕС проф. Кирил Топалов, книжовен критик, публицист и посланик. С него беседваме във връзка Деня на националните будители.
Проф. Топалов означи, че неуважението към културата и културните празници, към делото на будителите, е обяснима последица от бездуховността на времето, в което живеем. „ Днешните млади генерации ще почитат с по-голяма ненаситност индивида, който е изобретил всички модерни електронни устройства и приложения, в сравнение с тези, които са основали буквите, словото, историята, паметта и достолепието на нашата нация. Тези неща са непознати на актуалния нрав “, съобщи писателят и академични учител и добави: „ Докато преди " будител " беше човек с огромен принос в региона на културата и науката, в този момент това се обезценява. Не се цени да бъдеш образован, да приказваш вярно, да пишеш вярно, да мислиш вярно “.
Един от главните проблеми е това, че през днешния ден не се чете, не се познава българската и международна класическа литература.
„ Живеем в ера на къси известия, написани в обществените медии на необразован български език. Те са написани със съкращения, които нямат нищо общо с правописа. Накъдето и да се обърнеш някой юноша или госпожица чати – мозъкът и очите не работят, само че пръстите работят. Това е потомство на просточетенето и на простописането “, акцентира проф. Топалов .
Според него, една от грешките е премахването на приемните изпити за университетите, тъй като с помощта на тях доста възпитаници са прочитали българската класика.
„ В резултат на това за мнозина през днешния ден имената на Вазов, Яворов и Йовков нищо не приказват, само че все пак са приключили гимназия. Как са я приключили? По същия метод, по който са я приключили, по-късно в университетите получават високи дипломи. Изпитът беше освен цедилка за влизане в университета, той беше самобитна просветителна система, тъй като даваше опция на учениците да поправят правописа си и да прочетат създателите. В момента следим цялостна деградация “, безапелационен е проф. Топалов.
Бездуховността и непросветеността пречат на развиването на демократичната система у нас .
„ Демокрацията ни към момента няма онази подплънка – интелектуална и просветена, онази каста, която да е морално образована и публично виновна. Когато гледаш и слушаш политиците в Народното събрание, оставаш с усещането, че всички се борят за своята полза под формата на публичен интерес и грижа. Това демотивира хората и още повече способства за загубата на демократичната система “, съобщи писателят и книжовен историк проф. Кирил Топалов. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ