Човек на словото и сцената, поет и драматург. Брехт повдига

Човек на словото и сцената, стихотворец и драматург. Брехт повдига завесата пред феновете на Мелпомена в своя „ Малък органон за театъра ” и показва неговото най-голямо достолепие - сладкото наслаждение от изкуството.

(1898 ~ 1956)

Открай време задачата на театъра, както и на всички други изкуства, е да развлича хората. Това постоянно му придава изключително достолепие. От него не се желаят други удостоверения за самоличността му с изключение на доставянето на наслаждение, само че то към този момент е наложително. Ако превърнем театъра да вземем за пример в пазар за ликвидация на морал, това никога не би го издигнало в по-висок сан. Напротив, тогава би трябвало по-скоро да се безпокоим да не би таман по този метод да го принизим. А то би станало незабавно, в случай че от морала не извлечем наслаждение, и то наслаждение за сетивата - от което прочее самият морал единствено би спечелил. От театъра даже не трябва да се изисква да поучава, във всеки случай не би трябвало да се чака нищо по-полезно от насладата на придвижването - телесно или духовно. Театърът би трябвало да си остане нещо ненужно, което прочее значи, че живеем точно за излишеството. Удоволствието изисква по-малко от всичко друго нашата отбрана.

Когато се твърди: театърът е произтекъл от паметните обреди, това значи единствено, че той е станал спектакъл точно посредством излизането си от обреда. От мистериите той е наследил не тяхната паметна задача, а удоволствието от зрелището и нищо повече. Онова филтриране чрез боязън и съчувствие или от боязън и съчувствие, което Аристотел назовава катарзис, съставлява промивка, освен осъществявана по занимателен метод, само че точно за да се провокира наслаждение. Да се изисква от театъра повече или да му се признават по-големи права, значи единствено да се принизи неговата същинска задача.

Дори когато приказваме за висши и низши типове удоволствия, изкуството стои пред нас с каменно лице, тъй като то желае да се движи и във висшето, и в низшето и желае да не му се пречи, щом съумява с това да доставя наслаждение на хората.

Затова пък съществуват слаби (прости) и мощни (сложни) удоволствия, които театърът доставя. Последните, с които имаме работа в огромната драматургия, реализират своята последователност, както това става при половия акт в любовта; те са по-разнообразни, по-богати на внушения, по-противоречиви и с повече последствия.

(Bertolt Brecht Stage, 1951)

(The Caucasian Chalk Circle, Bertolt Brecht, 1944)

( " Madre Coraje " Bertolt Brecht versiоn Atalaya)

Науката и изкуството обаче си наподобяват по това, че и двете са призвани да облекчават живота на хората: науката се занимава с тяхната издръжка, а изкуството - с тяхното забавление. В епохата, която идва, изкуството ще намира източници за забавление в новия продуктивен труд, който може толкоз доста да усъвършенства изискванията на нашето битие и, станал най-накрая свободен, самият той да се трансформира в най-голямото от всички удоволствия.

Театърът, подобен, какъвто го заварваме, демонстрира структурата на обществото (изобразявано на сцената) като нещо неподдаващо се на въздействие от страна на обществото (в зрителната зала). Едип, който е прегрешил по отношение на някои правила, служили за опора на обществото по това време, бива осъден - за това се грижат боговете, а те не подлежат на рецензия. Самотните герои на Шекспир, които носят в гърдите си звездите на своята орис, се отдават неудържимо на безплодните си, смъртоносно-безумни пристрастености. Те сами се довеждат до крах, тъй че в тяхното строполясване не гибелта, а животът става неприличен - злополуката не предстои на рецензия. Навсякъде и постоянно човешки жертви! Варварски занимания! Ние знаем, че варварите си имат изкуство. Нека създадем друго изкуство!

Едно от удоволствията на нашата ера, в която се реализират толкоз доста и разнородни промени в природата, е да се разбере всичко по подобен метод, че да сме в положение да се намесим. В индивида, споделяме ние, е вложено доста нещо, затова от него може доста да са направи. Човекът не би трябвало да остане подобен, какъвто е; и би трябвало да го преглеждаме освен подобен, какъвто е, само че и подобен, какъвто би могъл да стане. Не би трябвало да изхождаме от него, а да вървим към него. Това обаче значи, че аз не трябва просто да се слагам на негово място, а е нужно да стоя пред него, като представям всички нас. Затова театърът следва да отчуждава това, което демонстрира.

1954 година

Снимки: artdoxa.com, www.independent.co.uk, wikipedia