Историята на американското уиски – ирландците са го измислили
Човек може да бъде извънредно остроумно и адаптиращо се създание, изключително в случай че се постановат избрани ограничавания. Производството на алкохол се счита за свещено измежду мъжете, изключително през XIX век. Още в Англия разнообразни майстори се занимавали с варенето на уиски. Практиката надалеч не може да се счита за толкоз незаконно действие, само че щом пристигнало времето за конфликт на ползи и навлизането в непознати пазари, редица производители трябвало да помислят за нощното произвеждане или добре познатия „ moonshine “.
Разбира се, името идва от обстоятелството, че мнозина незаконни майстори прекарвали времето си само в компанията на луната, до момента в който съумеят да произведат задоволително от своята алкохолна амброзия. Проследяването на цялата история лишава малко повече време, само че незаконното произвеждане на алкохол започва още с първите преселници в Северна Америка.
Точно преди американската гражданска война, всички заселници се отличавали с избрани практики. Пристигащите англичани започвали да строят църкви, идващите германци строели хамбари, идващите ирландци и шотландци незабавно се захващали с правенето на домашна дестилерия. Много постоянно се озовавали малко по-далече от британските групи или живеели в забележителна сянка. Най-често избирали Апалачите, където умерено можели да варят уиски и да се прикриват зад протестанството.
Впрочем мнозина считали, че алкохолните гурута в никакъв случай не са трансформирали метода си на живот, предпочели да открият вярното място, което да припомня за дома им и да разреши старите занимания. Понеже парите не били чак толкоз огромна спънка, ирландците предпочитали да създават уиски, да срежат медиаторите и надлежно да се отдават на двата си обичани порока: пиянство и пердах. По време на американската гражданска война би трябвало да се означи, че точно ирландците получават зелена светлина и право на ревашн против британските съседи, а бойният дух се подхранвал освен с насъбраната ненавист, само че и благодарение на уиски за разпалване на боговете на войната.
След войната идва време за създаване на стопанска система и тъкмо това основава особени главоболия на всички. Едва през 1791 година секратарят на хазната господин Хамилтън слага налог на безусловно всичко, в това число и на производителите на уиски. И тъй като майсторите ненавиждали налозите тъкмо колкото и англичаните, картината постепенно и несъмнено заприличвала на идната по-сериозна борба.
Ако се чудите коя е била най-неприятната специалност от същата година, това сигурно е бил бирникът в региона на Апалачите. Бедните души се разхождали в не толкоз приветливата планина и се надявали, че ще могат да приберат най-малко един $ за целия си труд. За зла неволя, ирландците се превръщали в изключително главоболие, което когато и да е можело да удари.
Стигало се е до случаи, в които попарените производители се събирали и унищожавали къщите на данъчните. От другата страна участвали смелите ирландски войни, които от дълго време желали да получат правото си на естествен живот с повече алкохол и по-малко проблеми. След като разбрали, че професионалната войска идва, господата създали и най-разумното – просто събрали багажа и изчезнали. От цялото рекрутиране на армията се намерили двама задоволително пияни, с цел да не съумеят да избягат. Изпратени са на чуване във Вашингтон и по-късно са освободени. След това идва втори опит от президента Джеферсън, който имал предпочитание да събере пари, само че още веднъж традицията се повторила.
Новото главоболие се задавало с общителната поддръжка на гражданската война. По това време новата страна към този момент осъзнава, че всяка война е задоволително скъпа и в случай че няма пари за поддържането ѝ, доста скоро няма да има с какво да се заплаща на бойците. Следователно за повторно конгреса утвърждава стартирането на специфична организация, която да събира налози за безусловно всичко, в това число и за първокласни артикули като алкохол и цигари. До този миг производството на алкохол продължавало да бъде безусловно законно, единственото нелегално е пропускането на налозите – дежурна процедура на ирландците.
След като веднъж съумели да се скрият в Апалачите, ирландците траяли своята обичана процедура. Този път държавното управление имало по-елегантно решение. Сформирали се патрули, които да наблюдават кой вари алкохол и по този начин почнали да се постановат и санкции. Много скоро се намерили и предателите, които да издават производителите и с това се образували първите по-сериозни групировки против властта.
Понеже липсвал всевъзможен различен вид за противопоставяне, американското държавно управление стартира да преписва всички негативи на производителите на алкохол. Нещо още по-сериозно, обвиняванията в неналичието на морал, насилието и всички други човешки занимания се преписали точно на питието. И по този начин с 18-тата корекция в закона била призната и производството, доставянето и продажбата на алкохол били изцяло неразрешени. За жал решението за следващ път щяло да срещне своята още по-сериозна съпротива. Дионисий несъмнено би се гордял със идващия незабравим стадий от историята. Идва времето на по този начин наречените „ bootleggers “. Кратка информация в британския език демонстрира, че това е просто скриването на шишета с алкохол в тайници в багажника на автомобила.
Впрочем от това ограничаване се ражда именитият NASCAR. По това време колите не били толкоз известни и бързи, само че пък това дало поле за изява при тунинговането на мотори. Много постоянно стоковите полицейски коли не можели да повярват какво в действителност се случва и по какъв начин някоя остаряла трошка може да изчезне толкоз бързо по планинските пътища. Макар и NASCAR да е много непретенциозно съревнование, американските алкохолни трафиканти се научили да карат в планината по някои от най-трудните пътища и без използването на фарове, тогава още веднъж луната осветявала пътя и предложила същинско премеждие. И всичко това, с цел да се подсигурява опцията за една чаша хубаво уиски след вечеря.
Сухият режим прави доста богати и незаконните организации. Преди него има много по-ограничени благоприятни условия за групово деяние. Престъпните мрежи стартират да се плетат едвам във времето, когато държавното управление е в съпротива на едно от най-големите международни богатства. Друг забавен фактор е, че корупцията доближава толкоз съществени висоти, че най-после Джон Ф. Кенеди идва на власт, освен това от семейство на незаконни производители. Друг необикновен проблем е, че мнозина умират от консумирането на метанол. И по този начин на финала се оказва, че тази злина не може да бъде позволена, само че пък държавното управление съумява да легализира и да предложи на доста огромни компании да стартират произвеждане и надлежно да се заплащат налози. Нелегалното произвеждане на алкохол продължава и до през днешния ден в Съединени американски щати, само че с това се потвърждава и нещо друго – нито един човек няма да стои независимо, в случай че му не разрешават свободата да употребява алкохол!
Липсват данни по отношение на жертвите на този режим, Съединени американски щати отхвърля да даде каквато ѝ да е статистика, само че сигурно във всеки щат е имало най-малко един некомпетентен химик, който е съумял да изтрови задоволително хора. Да не приказваме, че в хода на тази борба мнозина произвеждали много рискови напитки, с цел да може да изпреварят конкуренцията си.
