Спечелил от „Националната лотария“ загуби дело срещу държавата
Човек, който спечелил облага от " Национална лотария ", загуби делосрещу Народното събрание след две години правосъден спор, оповестяват от. Той се бореше да получи неизплатената си облага от общо извоюваните 1 милион лв., като настояваше за 760 000 лева
Имуществените му вреди настъпили, тъй като Народното събрание забрани частните лотарийни игри посредством закон, като продължение на дейностите на страната при започване на 2020 година против един от най-големите представители на хазартния бизнес в България, Васил Божков, който имаше монополна позиция при частните лотарии.
Причината за правосъдния спор е, че Станчо Тодоров купил билет от " Национална лотария " с облага от1 милион лв.. На 16 януари 2018 година той показва билета си на " Ню геймс ". Според разпоредбите на играта Станчо Тодоров би трябвало да получи 200 000 лева незабавно при проявление на билета, а остатъкът от 800 000 лева да се изплаща в продължение на 20 години на 20 равни вноски по 40 000 лева
Според документите, Станчо Тодоров получил първата сума от 200 000 лева на 16 януари 2018 година, а на 19 февруари 2019 година му били преведени още 40 000 лева - първата от общо 20 вноски.
На 7-ми февруари 2020 година Народното събрание промени Закона за хазарта, като той беше обнародванна 18-ми февруари 2021 година. С изменението депутатите национализираха всички лотарийни игри. Съгласно новия закон, настоящ и до през днешния ден, единствената организация, която може да получи лиценз за образуване на лотарийни игри, като се изключи лотария, бинго, кено и техните разновидности, е страната. С измененията " Националната лотария " приключи активността си, а " Ню геймс " бе оповестена в неплатежоспособност и трайна несъстоятелност при започване на 2021 година посредством правосъдно решение.
Преди две години, през януари 2021 година, Станчо Тодоров подава иск в Софийския градски съд против Народното събрание за нарушаване на правилата на правната сигурност и отбрана на оправданите правни упования. В исковата молба Тодоров и неговите юристи настояват, че приемането на промените в Закона за хазарта от страна на Народното събрание е позволило нарушавания на откритите в правото на Европейския съюз и практиката на Съда на Европейски Съюз принцип на правната сигурност и принцип на отбрана на оправданите правни упования.
Станчо Тодоров показва редица доводи и показва в настояването си пред съда, че страната на процедура не е изпълнила отговорностите си, като не е предвидела процедурни решения, гарантиращи правата на юридическите и физическите лица.
Той изисква от Софийски градски съд да осъди Народното събрание да заплати сумата, която е трябвало да получи, дружно с лихвите.
Народното събрание и прокуратурата оспорват желае
В случая, Народното събрание е ответникът по делото, който се опълчва на желае с няколко възражения. Юрисконсултът пледира, че Народното събрание не може да отговори на желае заради контрола на законодателната активност на страната от Конституционния съд, само че не и от гражданския съд.
В допълнение, съгласно Народното събрание липсва нарушаване на съответна правна норма на правото на Европейски Съюз и на изказванието за недопустимост на законодателна смяна в региона. Един от причините е, че Станчо Тодоров е знаел, че задължението е било разсрочено и облагата му трябвало да се изплаща за дълъг интервал от време, което " обосновавало вдишване от него на риска от невъзможността за събиране на вземането му, което все още на законодателната смяна " не било добито " в цялостния му размер и не представлявало имуществена щета за него от тази смяна ".
Становището на съда:
Съдът акцентира, че постановката на Народното събрание за липса на нарушаване на съответна правна норма от страна на законодателния органе вярна, като показва, че самият Европейски съюз няма експлицитна законодателна мярка, която да контролира въпросите, засягащи този съответен случай. Освен това, в противопоставен подтекст, законодателството на Република България позволява сходни законодателни промени, които контролират въпросите за периодите за погашение на облаги от лотарийни игри.
Съдът показва, че един от главните правила на правната система на Европейски Съюз е правната сигурност, който изисква изясненост, акуратност и предвидимост на правните правила, изключително когато те могат да имат неподходящи последствия за физически лица и предприятия. Въпреки това, тези правила не изключват смяна в законодателството. Изплащането на облаги, които не са били получени преди влизането в действие на закона, се контролира от разпоредбите на играта. Невъзможността на Тодоров да получи облагата си не е директна последица от законодателната смяна на лицензионния режим на лотарийните игри и възбраната на частните лотарии.
Съдът открива, че няма имуществена щета на стойност 760 хиляди лева, за каквато претендира Тодоров. Съгласно решението на синдика, вземанията на Тодоров са признати като необезпечени в производството по неплатежоспособност на сдружението и техните цялостно или отчасти погасяване е обусловено от осребряването на масата на несъстоятелността на търговеца. Съдът постанова на Тодоров да заплати разноските по делото в размер на 200 лева за юрисконсулта на Народното събрание. Решението не е дефинитивно и може да се апелира пред Софийския апелативен съд.
Имуществените му вреди настъпили, тъй като Народното събрание забрани частните лотарийни игри посредством закон, като продължение на дейностите на страната при започване на 2020 година против един от най-големите представители на хазартния бизнес в България, Васил Божков, който имаше монополна позиция при частните лотарии.
Причината за правосъдния спор е, че Станчо Тодоров купил билет от " Национална лотария " с облага от1 милион лв.. На 16 януари 2018 година той показва билета си на " Ню геймс ". Според разпоредбите на играта Станчо Тодоров би трябвало да получи 200 000 лева незабавно при проявление на билета, а остатъкът от 800 000 лева да се изплаща в продължение на 20 години на 20 равни вноски по 40 000 лева
Според документите, Станчо Тодоров получил първата сума от 200 000 лева на 16 януари 2018 година, а на 19 февруари 2019 година му били преведени още 40 000 лева - първата от общо 20 вноски.
На 7-ми февруари 2020 година Народното събрание промени Закона за хазарта, като той беше обнародванна 18-ми февруари 2021 година. С изменението депутатите национализираха всички лотарийни игри. Съгласно новия закон, настоящ и до през днешния ден, единствената организация, която може да получи лиценз за образуване на лотарийни игри, като се изключи лотария, бинго, кено и техните разновидности, е страната. С измененията " Националната лотария " приключи активността си, а " Ню геймс " бе оповестена в неплатежоспособност и трайна несъстоятелност при започване на 2021 година посредством правосъдно решение.
Преди две години, през януари 2021 година, Станчо Тодоров подава иск в Софийския градски съд против Народното събрание за нарушаване на правилата на правната сигурност и отбрана на оправданите правни упования. В исковата молба Тодоров и неговите юристи настояват, че приемането на промените в Закона за хазарта от страна на Народното събрание е позволило нарушавания на откритите в правото на Европейския съюз и практиката на Съда на Европейски Съюз принцип на правната сигурност и принцип на отбрана на оправданите правни упования.
Станчо Тодоров показва редица доводи и показва в настояването си пред съда, че страната на процедура не е изпълнила отговорностите си, като не е предвидела процедурни решения, гарантиращи правата на юридическите и физическите лица.
Той изисква от Софийски градски съд да осъди Народното събрание да заплати сумата, която е трябвало да получи, дружно с лихвите.
Народното събрание и прокуратурата оспорват желае
В случая, Народното събрание е ответникът по делото, който се опълчва на желае с няколко възражения. Юрисконсултът пледира, че Народното събрание не може да отговори на желае заради контрола на законодателната активност на страната от Конституционния съд, само че не и от гражданския съд.
В допълнение, съгласно Народното събрание липсва нарушаване на съответна правна норма на правото на Европейски Съюз и на изказванието за недопустимост на законодателна смяна в региона. Един от причините е, че Станчо Тодоров е знаел, че задължението е било разсрочено и облагата му трябвало да се изплаща за дълъг интервал от време, което " обосновавало вдишване от него на риска от невъзможността за събиране на вземането му, което все още на законодателната смяна " не било добито " в цялостния му размер и не представлявало имуществена щета за него от тази смяна ".
Становището на съда:
Съдът акцентира, че постановката на Народното събрание за липса на нарушаване на съответна правна норма от страна на законодателния органе вярна, като показва, че самият Европейски съюз няма експлицитна законодателна мярка, която да контролира въпросите, засягащи този съответен случай. Освен това, в противопоставен подтекст, законодателството на Република България позволява сходни законодателни промени, които контролират въпросите за периодите за погашение на облаги от лотарийни игри.
Съдът показва, че един от главните правила на правната система на Европейски Съюз е правната сигурност, който изисква изясненост, акуратност и предвидимост на правните правила, изключително когато те могат да имат неподходящи последствия за физически лица и предприятия. Въпреки това, тези правила не изключват смяна в законодателството. Изплащането на облаги, които не са били получени преди влизането в действие на закона, се контролира от разпоредбите на играта. Невъзможността на Тодоров да получи облагата си не е директна последица от законодателната смяна на лицензионния режим на лотарийните игри и възбраната на частните лотарии.
Съдът открива, че няма имуществена щета на стойност 760 хиляди лева, за каквато претендира Тодоров. Съгласно решението на синдика, вземанията на Тодоров са признати като необезпечени в производството по неплатежоспособност на сдружението и техните цялостно или отчасти погасяване е обусловено от осребряването на масата на несъстоятелността на търговеца. Съдът постанова на Тодоров да заплати разноските по делото в размер на 200 лева за юрисконсулта на Народното събрание. Решението не е дефинитивно и може да се апелира пред Софийския апелативен съд.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ