Човек, който е в състояние да разбере чудото на живота,

„ Човек, който е в положение да разбере чудото на живота, да се бори до дъно за нещо, в което има вяра, и заради това да чуе камбаните, които звънят на дъното на океана. ”

Воинът на светлината се вглежда в очите на едно дете. Защото децата умеят да гледат на света без мъка. Когато желае да разбере дали индивидът до него заслужава доверие, воинът се пробва да огледа на него през очите на дете.

Воинът на светлината в никакъв случай не не помни да благодари.

По време на борбата ангелите са му помогнали, небесните сили са сложили всяко нещо на мястото му и са разрешили той да даде най-хубавото нещо от себе си.

Другарите му означават: „ Има огромен шанс! “ И в действителност, от време на време воинът съумява да реализира доста повече, в сравнение с му разрешават опциите.

Ето за какво, при залез слънце той коленичи и благодари на всички свои небесни настойници.

Благодарността му обаче не се лимитира единствено с духовния свят; той в никакъв случай не не помни приятелите си, тъй като тяхната кръв се е смесила с неговата на бойното поле.

Всички пътища на света водят към сърцето на воина; той се гмурва без съмнение в реката от пристрастености, която пресича целия му живот.

Воинът знае, че е свободен да избере каквото пожелае; той взема решенията си самоуверено, без значение и – понякога – с известна доза полуда.

Приема своите пристрастености и ги изживява пълноценно. Знае, че не е нужно да подтиска устрема си към нови завоевания; те са част от живота и доставят наслада на всички, които вземат участие в тях.

Той обаче в никакъв случай не губи от взор трайните неща и връзките, заздравени от времето.

Воинът умее да разграничава преходното от устойчивото.

Воинът употребява всяка предоставила му се опция, с цел да се учи.

Понякога Воинът на светлината се бори с този, който обича.

Ако желае да резервира приятелите си, той в никакъв случай не се поддава на бурите на съществуването; задоволително мощен е, с цел да преодолее компликациите и да продължи напред.

Преди да влезе в някоя значима борба, воинът на светлината си задава въпроса: „ До каква степен съм развил сръчността си? “

Той знае, че всяка от борбите, които е водил в предишното, са го научили на нещо. В същото време доста от тези уроци са му предизвикали прекомерно огромни премеждия. Неведнъж той си е губил времето, борейки се за някоя неистина. И е страдал поради хора, които не са заслужавали любовта му.

Победителите не повтарят грешките си. Ето за какво воинът рискува сърцето си единствено поради нещо, което си коства.

Воинът на светлината знае, че някои моменти в живота се повтарят.

Често пъти се оказва пред същите проблеми и в същите обстановки, в които към този момент е попадал; и тогава се отчайва, мислейки, че е некадърен да продължи напред, откакто за следващ път се е озовал в затруднено състояние.

„ Но аз към този момент минах през това! “ – протестира той пред сърцето си.

„ Минал си в действителност, само че не си го преодолял “ – отвръща сърцето му.

И тогава воинът схваща, че тези негови прекарвания са с една единствена цел: да го научат на неща, които той не желае да схване.

Воинът на светлината не си губи времето, с цел да се пробва да играе ролята, която другите са избрали за него.

От „ Воинът на светлината – наръчник ”, Паулу Коелю, изд. Обсидиан
Снимка: Обсидиан