Как Южна Корея се оказа на ръба заради Daewoo
Човек е толкоз огромен, колкото са огромни неговите упоритости - това е главен принцип в бизнеса, изключително в случай че си се захванал с него в разрастваща се страна в края на 60-те и мечтаеш да се превърнеш в световен фактор. Именно подобен беше южнокорейският конгломерат Daewoo, който обаче се трансформира и в учебникарски образец за това за какво разрастването непременно, държавните подкрепи и неналичието на нововъведения могат да бъдат взривоопасна композиция. Не единствено за компании, само че и за цели страни.
От дребното учебно заведение до първите интернационалните триумфи
Когато приказваме за Daewoo, приказваме за Ким Уо-Чонг. Основателят на компанията е " мотор " на нейния напредък и главен провинен за нейния неуспех.
Бащата на Ким е начален преподавател, като един от възпитаниците му е бъдещият президент на страната Парк Чунг-хе, който идва на власт с боен прелом при започване на 60-те и е значим фактор в политическия живот на страната до убийството си през 1979 година Преподавателят изчезва безследно по време на Корейската война, само че синът му и бъдещият деспот остават доста близки и това е от основно значение за всичко, което следва.
Източник: GettyImages
Ким няколко години работи във компания за текстил на свои родственици и през 1967 година основава компанията, която ще се трансформира в Daewoo (в превод - " Велика галактика ", очевидно още тогава не е бил прекомерно непретенциозен - б.р.). Първоначално единствено с 4 чиновници и към 5000 $, компанията се занимава с произвеждане на облекла най-вече за експорт.
Нейният създател има присъщ търговски усет и съумява да подписа преференциални покупко-продажби за продажби в Съединени американски щати. През свои контакти зад Океана схваща, че Вашингтон ще наложи квоти за импорт на текстил на база на пазарния дял на задграничните компании. В резултат Daewoo вкарва всичките си старания в увеличение на продажбите - за сметка както на облагата, по този начин и на качеството. Усилията се отплащат и през 1972 година компанията получава 30-процентова квота за импорт в Съединени американски щати.
Това е като да ти подарят печатница за пари.
Разрастване във всички направления
Тук е моментът за едно малко, само че значимо отклоняване. Макар Южна Корея през днешния ден да е прозападно насочена страна с демократична власт, дълги години тя е с на процедура планова стопанска система - огромни държавни стратегии чертаят развиването на цели промишлености и страната има доста сериозна роля в работата на едрия бизнес. Това способства за " корейското знамение ", само че има и тежки странични резултати.
Daewoo са ориентирани от държавното управление към нахлуване в тежката промишленост - машиностроене и корабостроене. Прави го посредством придобиване на закъсали компании, които сполучливо от счетоводна позиция оздравява. Един малко по-общ взор обаче демонстрира истината - Ким ползва на всички места тактиката си от бизнеса с облекла - количеството е пред качеството, а темпото на нововъведения е прекомерно забавено.
Източник: GettyImages
За да може да се случва всичко това са нужни пари. В случая - евтини пари. Daewoo тегли заеми с преференциални условия поради близостта на Ким до властта. В бордовете на другите компании пък влизат някогашни високопоставени държавни чиновници.
В един миг Daewoo се трансформира в екосистема с над 200 компании, които изнасят продукция в 140 страни и имат представителства в 100 от тях. Строят кораби и здания, създават коли, камиони, строителни машини и военна техника, от заводите им излизат електроуреди, компютри и музикални принадлежности. Конгломератът е в челната четворка на Южна Корея по времето, когато тя се трансформира в азиатски стопански " тигър ".
Началото на края
Daewoo не залагат на нововъведенията - продажбите остават по-важни за компанията, в сравнение с облагата. Това се вижда добре в бизнеса, с който компанията е най-добре позната на българския пазар - колите.
През 1978 година Daewoo купува следващата закъсала компания - авто производител, който има взаимно произвеждане с General Motors. Именно с ноу-хау от американския колос от 1986 година нататък навлиза новата гама на преименуваната компания Daewoo Motors. GM дава на корейците остарялата, само че изпитана във времето платформа на Opel Kadett E.
Източник: GettyImages
Върху нея Daewoo основава както модели, които са неотличими от немския прототип (като Racer), по този начин и красиви коли с италианския дизайн на Джуджаро (Lanos). По същото време друга компания в групата - Daewoo Heavy Industries, създава паметното Tico, което е основано на Suzuki Alto.
Това са коли, които за страните в преход в Европа, както и за азиатските пазари през 90-те са първите ценово постижими западни возила. Няма да е прекомерно и в случай че кажем, че таксиметровият бизнес в България нямаше да е същият без Daewoo Racer, Nexia, Lanos и Tico. В по-развитите страни, обаче, корейската марка претърпява серия от пазарни провали - там на нея се гледа като на евтина, само че въпреки всичко слаба опция.
Daewoo остана вярата на " Химко "
Отново през 90-те структурата на Daewoo е такава, че фамилията на Ким де юре има минимално количество акции, само че де факто управлява вземането на решения. Включително - вземането на неприятни такива.
Разпад
Голямата икономическа рецесия в Азия, почнала през 1997 година, се оказва съдбовна за Daewoo. Първоначално конгломератът прави към този момент нормалния за бизнес държанието си рисков залог - продължава да купува нови компании и да тегли заеми дори тогава, когато съперниците Samsung и Hyundai (иначе също толкоз облагодетелствани от държавата) свиват разноските.
През 1999 година бомбата най-сетне гръмва. Оказва се, че посредством счетоводни измами и подкупи за към 400 млн. $ Daewoo години наред са прикривали своята задлъжнялост. Групата афишира банкрут със 75 милиарда $ борчове - неуспех без аналог в историята дотогава.
Източник: GettyImages
На съд отиват десетки мениджъри, а Ким бяга от правораздаването във Виетнам. Останали без работа чиновници се бият с полицията по улиците. Банкрутират компании по целия свят.
Когато всичко това се случва Daewoo е вторият максимален промишлен колос на Южна Корея. Страната таман се е възстановила от рецесията, само че в този момент пред нея се отваря нова бездна - какво в този момент ще вършат всички частни банки, които са били принуждавани от държавното управление да отпускат преференциални заеми на групата? За да не се срине цялата банкова система се постанова мощна финансова инжекция с държавни пари.
Daewoo след гибелта
Разпродаването на обособените елементи от конгломерата в последна сметка най-малко ненапълно стабилизира обстановката. Автомобилният бизнес отива при General Motors, които последователно отстраняват марката, последно - преди 10-ина години в някои от някогашните руски републики, където Daewoo се употребява с положително добро име. Бизнесът с камиони и тежки машини минава под контрола на индийците от Tata.
Някои бизнеси остават в корейски ръце - само че в границите на доста по-малки компании. Така, да вземем за пример, електроуредите на Daewoo са под контрола на Winia - компания, която е почнала пътя си като производител на... хладилници за локалното кисело зеле кимчи. Автобусното произвеждане пък е в ръцете на най-големия производител на... шапки в света.
Източник: GettyImages
Ким Уо-Чонг се прибира в родината си през 2005 година, с цел да бъде наказан на 10 години затвор за заграбване и машинация. През 2007 година обаче той е опрощение поради заслугите си за страната като бизнесмен. Създателят на Daewoo умира на 83-годишна възраст през 2019 година Както разясняват наблюдаващи тогава, историята на живота му е илюстрация на положителните и неприятните страни на едрия бизнес в родината му.
От дребното учебно заведение до първите интернационалните триумфи
Когато приказваме за Daewoo, приказваме за Ким Уо-Чонг. Основателят на компанията е " мотор " на нейния напредък и главен провинен за нейния неуспех.
Бащата на Ким е начален преподавател, като един от възпитаниците му е бъдещият президент на страната Парк Чунг-хе, който идва на власт с боен прелом при започване на 60-те и е значим фактор в политическия живот на страната до убийството си през 1979 година Преподавателят изчезва безследно по време на Корейската война, само че синът му и бъдещият деспот остават доста близки и това е от основно значение за всичко, което следва.
Източник: GettyImages
Ким няколко години работи във компания за текстил на свои родственици и през 1967 година основава компанията, която ще се трансформира в Daewoo (в превод - " Велика галактика ", очевидно още тогава не е бил прекомерно непретенциозен - б.р.). Първоначално единствено с 4 чиновници и към 5000 $, компанията се занимава с произвеждане на облекла най-вече за експорт.
Нейният създател има присъщ търговски усет и съумява да подписа преференциални покупко-продажби за продажби в Съединени американски щати. През свои контакти зад Океана схваща, че Вашингтон ще наложи квоти за импорт на текстил на база на пазарния дял на задграничните компании. В резултат Daewoo вкарва всичките си старания в увеличение на продажбите - за сметка както на облагата, по този начин и на качеството. Усилията се отплащат и през 1972 година компанията получава 30-процентова квота за импорт в Съединени американски щати.
Това е като да ти подарят печатница за пари.
Разрастване във всички направления
Тук е моментът за едно малко, само че значимо отклоняване. Макар Южна Корея през днешния ден да е прозападно насочена страна с демократична власт, дълги години тя е с на процедура планова стопанска система - огромни държавни стратегии чертаят развиването на цели промишлености и страната има доста сериозна роля в работата на едрия бизнес. Това способства за " корейското знамение ", само че има и тежки странични резултати.
Daewoo са ориентирани от държавното управление към нахлуване в тежката промишленост - машиностроене и корабостроене. Прави го посредством придобиване на закъсали компании, които сполучливо от счетоводна позиция оздравява. Един малко по-общ взор обаче демонстрира истината - Ким ползва на всички места тактиката си от бизнеса с облекла - количеството е пред качеството, а темпото на нововъведения е прекомерно забавено.
Източник: GettyImages
За да може да се случва всичко това са нужни пари. В случая - евтини пари. Daewoo тегли заеми с преференциални условия поради близостта на Ким до властта. В бордовете на другите компании пък влизат някогашни високопоставени държавни чиновници.
В един миг Daewoo се трансформира в екосистема с над 200 компании, които изнасят продукция в 140 страни и имат представителства в 100 от тях. Строят кораби и здания, създават коли, камиони, строителни машини и военна техника, от заводите им излизат електроуреди, компютри и музикални принадлежности. Конгломератът е в челната четворка на Южна Корея по времето, когато тя се трансформира в азиатски стопански " тигър ".
Началото на края
Daewoo не залагат на нововъведенията - продажбите остават по-важни за компанията, в сравнение с облагата. Това се вижда добре в бизнеса, с който компанията е най-добре позната на българския пазар - колите.
През 1978 година Daewoo купува следващата закъсала компания - авто производител, който има взаимно произвеждане с General Motors. Именно с ноу-хау от американския колос от 1986 година нататък навлиза новата гама на преименуваната компания Daewoo Motors. GM дава на корейците остарялата, само че изпитана във времето платформа на Opel Kadett E.
Източник: GettyImages
Върху нея Daewoo основава както модели, които са неотличими от немския прототип (като Racer), по този начин и красиви коли с италианския дизайн на Джуджаро (Lanos). По същото време друга компания в групата - Daewoo Heavy Industries, създава паметното Tico, което е основано на Suzuki Alto.
Това са коли, които за страните в преход в Европа, както и за азиатските пазари през 90-те са първите ценово постижими западни возила. Няма да е прекомерно и в случай че кажем, че таксиметровият бизнес в България нямаше да е същият без Daewoo Racer, Nexia, Lanos и Tico. В по-развитите страни, обаче, корейската марка претърпява серия от пазарни провали - там на нея се гледа като на евтина, само че въпреки всичко слаба опция.
Daewoo остана вярата на " Химко "
Отново през 90-те структурата на Daewoo е такава, че фамилията на Ким де юре има минимално количество акции, само че де факто управлява вземането на решения. Включително - вземането на неприятни такива.
Разпад
Голямата икономическа рецесия в Азия, почнала през 1997 година, се оказва съдбовна за Daewoo. Първоначално конгломератът прави към този момент нормалния за бизнес държанието си рисков залог - продължава да купува нови компании и да тегли заеми дори тогава, когато съперниците Samsung и Hyundai (иначе също толкоз облагодетелствани от държавата) свиват разноските.
През 1999 година бомбата най-сетне гръмва. Оказва се, че посредством счетоводни измами и подкупи за към 400 млн. $ Daewoo години наред са прикривали своята задлъжнялост. Групата афишира банкрут със 75 милиарда $ борчове - неуспех без аналог в историята дотогава.
Източник: GettyImages
На съд отиват десетки мениджъри, а Ким бяга от правораздаването във Виетнам. Останали без работа чиновници се бият с полицията по улиците. Банкрутират компании по целия свят.
Когато всичко това се случва Daewoo е вторият максимален промишлен колос на Южна Корея. Страната таман се е възстановила от рецесията, само че в този момент пред нея се отваря нова бездна - какво в този момент ще вършат всички частни банки, които са били принуждавани от държавното управление да отпускат преференциални заеми на групата? За да не се срине цялата банкова система се постанова мощна финансова инжекция с държавни пари.
Daewoo след гибелта
Разпродаването на обособените елементи от конгломерата в последна сметка най-малко ненапълно стабилизира обстановката. Автомобилният бизнес отива при General Motors, които последователно отстраняват марката, последно - преди 10-ина години в някои от някогашните руски републики, където Daewoo се употребява с положително добро име. Бизнесът с камиони и тежки машини минава под контрола на индийците от Tata.
Някои бизнеси остават в корейски ръце - само че в границите на доста по-малки компании. Така, да вземем за пример, електроуредите на Daewoo са под контрола на Winia - компания, която е почнала пътя си като производител на... хладилници за локалното кисело зеле кимчи. Автобусното произвеждане пък е в ръцете на най-големия производител на... шапки в света.
Източник: GettyImages
Ким Уо-Чонг се прибира в родината си през 2005 година, с цел да бъде наказан на 10 години затвор за заграбване и машинация. През 2007 година обаче той е опрощение поради заслугите си за страната като бизнесмен. Създателят на Daewoo умира на 83-годишна възраст през 2019 година Както разясняват наблюдаващи тогава, историята на живота му е илюстрация на положителните и неприятните страни на едрия бизнес в родината му.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ