Ще донесе ли ползи на България влизането на Западните Балкани в ЕС?
Членство на страните от Западните Балкани в Европейския съюз ще противодейства на съветското и китайското въздействие в района, само че ще породи и опасности - най-вече стопански. Това сочи разбор на интернационалната компания за кредитно обезпечаване " Кофас " по тематиката.
Ползите за България от присъединението на страните от Западните Балкани ще бъдат свързани най-вече от комерсиална и транспортна позиция: усилване на комерсиалните връзки сред страните в района, нарастване на вложенията в района, възстановяване на достъпа ни до Западните пазари. Това оправдава позицията на страната ни по тези въпроси.
От друга страна Западните Балкани биха траяли с напредъка и промените, а ко участието им е ясно предвидимо и допустимо, противното допуска задълбочаване на разделянето и борбата, което като цяло би се отразило отрицателно на всички страни от района. Все отново, водачите на страните от Западните Балкани демонстрират воля да преодолеят насъбраните исторически различия между тях, прецизират анализаторите.
Близка комерсиална и икономическа интеграция
След колапса от войните през 90-те години и финансовата рецесия през интервала 2008-2011 година страните от Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия) задълбочиха икономическите си връзки с Европейски Съюз. Страните от съюза са най-големия търговски сътрудник в района, който съставлява 83% от износа и 67% от вноса. Анализът демонстрира, че високият търговски недостиг в района се дължи на неговата лимитирана индустриална база със артикули с ниска добавена стойност. Тя се финансира най-вече от парични преводи, получени от емигрантите (почти една четвърт от популацията живее в чужбина), както и от директни задгранични вложения, най-много от Западна Европа. Преводите от емигранти съставляват към 10% от Брутният вътрешен продукт за Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия. Силното потребление на еврото в района демонстрира тяхната висока взаимозависимост от икономическия цикъл на Еврозоната и от нейната парична политика.
Корупция, висока безработица и невисок Брутният вътрешен продукт – страните имат да извървят дълъг път
Процесът по присъединението към Европейски Съюз евентуално ще бъде приключен поради стратегическото географско състояние на района и желанието на Европейски Съюз да предотврати възможни спорове сред прилежащи страни и да противодейства на въздействието от Русия и Китай. Очаква се това да стартира с двамата най-напреднали претенденти, Сърбия и Черна гора, евентуално преди 2025 година Членството би довело до по-малко спомагателни финансови разноски за Европейския съюз. Европейската финансова помощ почти възлиза на 7 милиарда евро за интервала 2014-2020 година (повечето от които засягат административни и институционални реформи) и откакто едно участие стартира своя банкет, се пресмята, че то може да бъде приключено с спомагателни средства от порядъка на към 2% от бюджета на ЕС-28 2017.
Въпреки това, заради редица съществени дефекти в ръководството, присъединението на района към Европейски Съюз ще бъде нескончаем развой. Високата корупцията в района слага Западните Балкани в дъното на класацията на Transparency International 2017 в Европа. Тази обстановка се удостоверява от индикаторите за ръководство на Световната банка, които акцентират неприятната политическа непоклатимост в Албания, Македония, Косово и Черна гора и институционалната фрагментация в Босна и Херцеговина.
Редактор: Деница Райкова
Ползите за България от присъединението на страните от Западните Балкани ще бъдат свързани най-вече от комерсиална и транспортна позиция: усилване на комерсиалните връзки сред страните в района, нарастване на вложенията в района, възстановяване на достъпа ни до Западните пазари. Това оправдава позицията на страната ни по тези въпроси.
От друга страна Западните Балкани биха траяли с напредъка и промените, а ко участието им е ясно предвидимо и допустимо, противното допуска задълбочаване на разделянето и борбата, което като цяло би се отразило отрицателно на всички страни от района. Все отново, водачите на страните от Западните Балкани демонстрират воля да преодолеят насъбраните исторически различия между тях, прецизират анализаторите.
Близка комерсиална и икономическа интеграция
След колапса от войните през 90-те години и финансовата рецесия през интервала 2008-2011 година страните от Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия) задълбочиха икономическите си връзки с Европейски Съюз. Страните от съюза са най-големия търговски сътрудник в района, който съставлява 83% от износа и 67% от вноса. Анализът демонстрира, че високият търговски недостиг в района се дължи на неговата лимитирана индустриална база със артикули с ниска добавена стойност. Тя се финансира най-вече от парични преводи, получени от емигрантите (почти една четвърт от популацията живее в чужбина), както и от директни задгранични вложения, най-много от Западна Европа. Преводите от емигранти съставляват към 10% от Брутният вътрешен продукт за Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия. Силното потребление на еврото в района демонстрира тяхната висока взаимозависимост от икономическия цикъл на Еврозоната и от нейната парична политика.
Корупция, висока безработица и невисок Брутният вътрешен продукт – страните имат да извървят дълъг път
Процесът по присъединението към Европейски Съюз евентуално ще бъде приключен поради стратегическото географско състояние на района и желанието на Европейски Съюз да предотврати възможни спорове сред прилежащи страни и да противодейства на въздействието от Русия и Китай. Очаква се това да стартира с двамата най-напреднали претенденти, Сърбия и Черна гора, евентуално преди 2025 година Членството би довело до по-малко спомагателни финансови разноски за Европейския съюз. Европейската финансова помощ почти възлиза на 7 милиарда евро за интервала 2014-2020 година (повечето от които засягат административни и институционални реформи) и откакто едно участие стартира своя банкет, се пресмята, че то може да бъде приключено с спомагателни средства от порядъка на към 2% от бюджета на ЕС-28 2017.
Въпреки това, заради редица съществени дефекти в ръководството, присъединението на района към Европейски Съюз ще бъде нескончаем развой. Високата корупцията в района слага Западните Балкани в дъното на класацията на Transparency International 2017 в Европа. Тази обстановка се удостоверява от индикаторите за ръководство на Световната банка, които акцентират неприятната политическа непоклатимост в Албания, Македония, Косово и Черна гора и институционалната фрагментация в Босна и Херцеговина.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ