Чия е Руската църква, ето какво показват документите. Нотариусът уточнява,

Чия е Руската черква, ето какво демонстрират документите. Нотариусът прецизира, че актът, който той е подписал през 1997 година, не е е бил направен от него.
 засне част от документите, по които работят от службата.
От известието на съветския патриарх
излиза наяве, че скоро ще бъде назначен нов предстоятел на храм „ Св. Николай ” в София, с цел да бъдат отворени вратите му. Кога ще се случи това не е ясно. От Българската Патриаршия през днешния ден резервираха безмълвие. След съвещанието на Синода във вторник стана ясно, че нямат пълномощия да отворят храма и са изпратили писмо до съветския патриарх.
Според устава на БПЦ обаче каноничната
пълномощия е на българския патриарх Неофит и той е единственият, който може да дава благословение и административно да назначава свещенослужители. На процедура, той направи това и след изгонването на тримата руснаци назначи четирима духовници. Те обаче останаха пред вратите на изводи храм. Така се стигна до въпроса – кой е притежател на постройката. Благой Цицелков потърси отговора измежду
800 страници документи в Държавния списък.
1892 година – общинският съвет на София подарява парцел, наоколо до тогавашния адрес на Руското посолството, с цел да бъде издигнат храм. Фактическото прекачване на парцела става шест години по-късно.

„ Крепостният акт от 1898 година е публикуван от Софийската община и той удостоверява, че в действителност теренът е дарен на Руското императорско дипломатическо агентство в България, с концепцията да се построи една черква, която да има статут на легационна черква ”, сподели началникът на отдел „ Използване на архивните фондове ” в Държавна организация „ Архиви ” Йордан Желев.
От документите излиза наяве, че 20 години
по-късно постройката е предадена на Софийската митрополия, като Руската черква е била разменена за храм на улица „ Калоян ”. В държавния списък се пазят приемно-предавателни протоколи и описи.

Стигаме обаче до 1940 година, когато представителят на Съюз на съветските социалистически републики в България Лаврентиев желае среща с българското Външно  министерство. Бил смутен, че страната ни ще оспорва собствеността на храма,

$защото крепостният акт е на Царска Русия.

Но получава увещание, че България няма искания. Така Съюз на съветските социалистически републики получава собствеността на храма, само че го отстъпва на България за стопанисване. При бомбената офанзива над София през 1944 година по-голямата част от църквата е унищожена.

„ След идването на съюзната контролна комисия в България, едно от първите претенции на Русия е да възстановим църквата във типа, в който тя ни е била предоставена за прилагане през 1940 година ”,
разясни Желев за събитията след 1944 година
През 1997 година нотариус Иван Дахтаров издава констативен нотариален акт за благосъстоятелност на храма на Руското посолство у нас.

„ Няма по какъв начин да си припомням кой е бил съответният притежател на информация. Не съм запомнил нещо друго значимо, което да е повдигнало настояването като степен на значителност. Тоест, да е пристигнал посланикът или дипломатически чиновник, което да е имало някаква етикеция. Нямам спомен от такова нещо и считам, че щях да запомня, в случай че е имало ”, споделя Дахтаров.
Нотариусът прецизира, че актът, който той
е подписал през 1997 година, е бил направен авансово, а на него са му предоставени документи за легализация.

„ Интересното е това, че нотариусът не манипулира наличието на акта. Той е направен преди този момент, нотариусът не се занимава със самото правене на акта ”, акцентира Дахтеров.
Проверката на ДАНС за собствеността на храма
обгръща и архивите на Софийската митрополия, както и тези на Външното министерство. Те обаче не са обществени. От инспекцията на NOVA в Централния списък обаче стана ясно нещо значително – през 1946 година тогавашният външен министър осведоми предстоятеля на храма, че минава на непосредствено послушание към съветския патриарх. Именно поради това в този момент Българската черква чака предопределение от Москва.