Слепи ще виждат, парализирани ще чувстват – с чип в мозъка Прочети още на: https: www.dnes.bg index 2023 04 29 slepi-shte-vijdat-paralizirani-shte-chuvstvat-s-chip-v-mozyka.568167
Чипове в мозъка ще оказват помощ на слепи хора да " прогледнат ", а на парализирани да усещат още веднъж. Технологията може да направи допустима и телепатията сред хората, написа Дойче веле. Какво съставляват мозъчно-компютърните интерфейси?
" Бъдещето ще бъде необичайно " - пророческите думи на Илон Мъск бяха изречени от него през 2020 година, до момента в който обясняваше вероятното приложение на мозъчните импланти, разработвани от невротехнологичната му компания " Нюралинк ".
През последните 7 години тя работи върху компютърен чип, който се вгради в човешкия мозък. Оттам той следи интензивността на хиляди неврони. Чипът, който се счита за " мозъчно-компютърен интерфейс " (BCI), се състои от дребна сонда, съдържаща повече от 3000 електрода, прикрепени към гъвкави влакна, всяка една от които по-тънка от човешки косъм.
Идеята на Мъск е мозъкът да се свърже с компютрите, с цел да може от дълбините на съзнанието да се смъкват информация и мемоари. Наред с потреблението на тази технология за лекуване на положения като слепота и парализа, предприемачът има упоритостите да употребява " Нюралинк " и за реализиране на телепатия сред хората. Според софтуерния магнат това ще помогне на човечеството да надделее във войната с изкуствения разсъдък. Той разгласи също по този начин, че желае технологията да обезпечи на хората " суперзрение ".
Научна фантастика или действителност?
Осъществими ли са най-малко част от тези смели планове? Краткият отговор е " не ".
ʺНе можем да четем мислите на хората. Обемът информация, която можем да декодираме от мозъка, е доста стеснен,ʺ споделя Джакомо Вале, невроинженер в Чикагския университет в Съединени американски щати.
Хуан Алваро Галего, откривател на концепцията за мозъчно-компютърен интерфейс от Имперския лицей в Лондон, Англия, е склонен с него. " Фундаменталният проблем е, че в действителност не знаем къде и по какъв начин се съхраняват мислите в мозъка. Ние не можем да четем мисли, в случай че не разбираме неврологията, която стои зад тяхʺ, изяснява той пред Дъждовни води.
Мъск показа за първи път технологията през 2019 година благодарение на прасе с вграден в мозъка му чип " Нюралинк " и видеоклип на маймуна, която управлява с мисълта си хилка във видеоигра за пинг понг.
Но капацитетът на мозъчно-компютърния интерфейс надалеч надвишава животните, играещи компютърни игри. Галего споделя, че технологията е била създадена за първи път, с цел да се помогне на парализирани хора с контузии на гръбначния дирек или на страдащи от положения като Синдрома на заключването. При него пациентът се намира в цялостно схващане, само че не може да движи нито една част на тялото си, с изключение на очите. Ако ние можехме да превърнем вътрешната връзка на тези пациенти в компютърен език, това би трансформирало доста неща, показва Галего.
Всъщност, мозъчно-компютърният интерфейс не записва самите мисли, а по-скоро изпраща сигнали към тялото за осъществяване на обещано придвижване, примерно с пръст, ръка или крайник, или пък за отваряне на устата за издаването на тон. Учените демонстрираха и че могат да разчетат желанието на моторния кортекс за изписване дадена писмен знак, споделя още Галего.
Парализираните още веднъж ще могат да усещат
Друг пробив беше обществено показан през 2016 година, когато тогавашният президент на Съединени американски щати Барак Обама стисна роботизираната ръка на Нейтън Копланд. Парализираният след автомобилна злополука мъж усетил ръкостискането на Обама по този начин, като че ли двамата се докоснали кожа до кожа.
Вместо да се употребяват електроди за запис от мозъка и интерпретиране на плануваните придвижвания, мозъкът се подтиква със слаби токове, с цел да се провокира чувство, изяснява Галего. В мозъка на Копланд бил вграден мозъчно-компютърен интерфейс, с цел да усъвършенства действието на повредена част от нервната му система. Устройството, създадено от съперник на " Нюралинк ", било сложено в сетивния му кортекс и обвързвано със датчиците, намиращи се по краищата на роботизираната му ръка.
ʺТези технологии съществуват от известно време. Дълбоката мозъчна стимулация е била употребена да помогне на стотици хиляди с заболяването на Паркинсон от 90-те години на предишния век насам,ʺ показва още Галего.
Мозъчна хирургия за всички?
Засега мозъчно-компютърните интерфейси се употребяват единствено в специфични, изключителни случаи, а технологията на " Нюралинк " е била тествана само върху животни. Всички клинични приложения към момента са на стадий създаване и не са навлезли в клиничната процедура, изяснява невроинженерът Джакомо Вале.
Миналата година " Нюралинк " се опита да получи утвърждение от федералните регулатори за тестване на технологията върху хора, само че управляващите отхвърлиха настояването поради съществени опасения, свързани с сигурността. Устройството на компанията се състои от 96 дребни, гъвкави сонди, които се слагат настрана една от друга в мозъка.
Съмненията по отношение на безопасноста напълно не са безпочвени, защото даже инвазивната процедура да премине сполучливо, дълго време след имплантацията остават рисковете за появяването на зараза или имунно отменяне на устройството. Очаква се компанията на Мъск да възобнови настояването си по-късно през тази година.
Раждането на невроетиката
Вале показва още, че мозъчно-компютърният интерфейс повдига " разнообразни етични проблеми ". Тази технология слага и началото на напълно нова област - невроетиката. Именно тук полемиките към този момент стартират да припомнят за научна фантастика. Ала в последна сметка ролята на научната фантастика е таман това - да приготви света за това, което може да се появи в бъдеще.
Иначе предизвестията за тоталното наблюдаване и софтуерния надзор участваха още в романи от 20 век като " Прекрасният нов свят " и " 1984 ". Разбра ли ги обаче човечеството добре?
Прочети още на: https://www.dnes.bg/index/2023/04/29/slepi-shte-vijdat-paralizirani-shte-chuvstvat-s-chip-v-mozyka.568167
" Бъдещето ще бъде необичайно " - пророческите думи на Илон Мъск бяха изречени от него през 2020 година, до момента в който обясняваше вероятното приложение на мозъчните импланти, разработвани от невротехнологичната му компания " Нюралинк ".
През последните 7 години тя работи върху компютърен чип, който се вгради в човешкия мозък. Оттам той следи интензивността на хиляди неврони. Чипът, който се счита за " мозъчно-компютърен интерфейс " (BCI), се състои от дребна сонда, съдържаща повече от 3000 електрода, прикрепени към гъвкави влакна, всяка една от които по-тънка от човешки косъм.
Идеята на Мъск е мозъкът да се свърже с компютрите, с цел да може от дълбините на съзнанието да се смъкват информация и мемоари. Наред с потреблението на тази технология за лекуване на положения като слепота и парализа, предприемачът има упоритостите да употребява " Нюралинк " и за реализиране на телепатия сред хората. Според софтуерния магнат това ще помогне на човечеството да надделее във войната с изкуствения разсъдък. Той разгласи също по този начин, че желае технологията да обезпечи на хората " суперзрение ".
Научна фантастика или действителност?
Осъществими ли са най-малко част от тези смели планове? Краткият отговор е " не ".
ʺНе можем да четем мислите на хората. Обемът информация, която можем да декодираме от мозъка, е доста стеснен,ʺ споделя Джакомо Вале, невроинженер в Чикагския университет в Съединени американски щати.
Хуан Алваро Галего, откривател на концепцията за мозъчно-компютърен интерфейс от Имперския лицей в Лондон, Англия, е склонен с него. " Фундаменталният проблем е, че в действителност не знаем къде и по какъв начин се съхраняват мислите в мозъка. Ние не можем да четем мисли, в случай че не разбираме неврологията, която стои зад тяхʺ, изяснява той пред Дъждовни води.
Мъск показа за първи път технологията през 2019 година благодарение на прасе с вграден в мозъка му чип " Нюралинк " и видеоклип на маймуна, която управлява с мисълта си хилка във видеоигра за пинг понг.
Но капацитетът на мозъчно-компютърния интерфейс надалеч надвишава животните, играещи компютърни игри. Галего споделя, че технологията е била създадена за първи път, с цел да се помогне на парализирани хора с контузии на гръбначния дирек или на страдащи от положения като Синдрома на заключването. При него пациентът се намира в цялостно схващане, само че не може да движи нито една част на тялото си, с изключение на очите. Ако ние можехме да превърнем вътрешната връзка на тези пациенти в компютърен език, това би трансформирало доста неща, показва Галего.
Всъщност, мозъчно-компютърният интерфейс не записва самите мисли, а по-скоро изпраща сигнали към тялото за осъществяване на обещано придвижване, примерно с пръст, ръка или крайник, или пък за отваряне на устата за издаването на тон. Учените демонстрираха и че могат да разчетат желанието на моторния кортекс за изписване дадена писмен знак, споделя още Галего.
Парализираните още веднъж ще могат да усещат
Друг пробив беше обществено показан през 2016 година, когато тогавашният президент на Съединени американски щати Барак Обама стисна роботизираната ръка на Нейтън Копланд. Парализираният след автомобилна злополука мъж усетил ръкостискането на Обама по този начин, като че ли двамата се докоснали кожа до кожа.
Вместо да се употребяват електроди за запис от мозъка и интерпретиране на плануваните придвижвания, мозъкът се подтиква със слаби токове, с цел да се провокира чувство, изяснява Галего. В мозъка на Копланд бил вграден мозъчно-компютърен интерфейс, с цел да усъвършенства действието на повредена част от нервната му система. Устройството, създадено от съперник на " Нюралинк ", било сложено в сетивния му кортекс и обвързвано със датчиците, намиращи се по краищата на роботизираната му ръка.
ʺТези технологии съществуват от известно време. Дълбоката мозъчна стимулация е била употребена да помогне на стотици хиляди с заболяването на Паркинсон от 90-те години на предишния век насам,ʺ показва още Галего.
Мозъчна хирургия за всички?
Засега мозъчно-компютърните интерфейси се употребяват единствено в специфични, изключителни случаи, а технологията на " Нюралинк " е била тествана само върху животни. Всички клинични приложения към момента са на стадий създаване и не са навлезли в клиничната процедура, изяснява невроинженерът Джакомо Вале.
Миналата година " Нюралинк " се опита да получи утвърждение от федералните регулатори за тестване на технологията върху хора, само че управляващите отхвърлиха настояването поради съществени опасения, свързани с сигурността. Устройството на компанията се състои от 96 дребни, гъвкави сонди, които се слагат настрана една от друга в мозъка.
Съмненията по отношение на безопасноста напълно не са безпочвени, защото даже инвазивната процедура да премине сполучливо, дълго време след имплантацията остават рисковете за появяването на зараза или имунно отменяне на устройството. Очаква се компанията на Мъск да възобнови настояването си по-късно през тази година.
Раждането на невроетиката
Вале показва още, че мозъчно-компютърният интерфейс повдига " разнообразни етични проблеми ". Тази технология слага и началото на напълно нова област - невроетиката. Именно тук полемиките към този момент стартират да припомнят за научна фантастика. Ала в последна сметка ролята на научната фантастика е таман това - да приготви света за това, което може да се появи в бъдеще.
Иначе предизвестията за тоталното наблюдаване и софтуерния надзор участваха още в романи от 20 век като " Прекрасният нов свят " и " 1984 ". Разбра ли ги обаче човечеството добре?
Прочети още на: https://www.dnes.bg/index/2023/04/29/slepi-shte-vijdat-paralizirani-shte-chuvstvat-s-chip-v-mozyka.568167
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ