Чипирането на кучета – закон, грижа и отговорност. Идентифицира за

Чипирането на кучета – закон, грижа и отговорност. Идентифицира за секунди в приюти или ветеринарни кабинети, не съдържа проследяващо устройство.
Всяка година стотици кучета се губят, биват изоставени или попадат в приюти без ясна информация за притежателя им. В този подтекст идентификацията и чипирането на домашните любимци се трансформират не просто в законово условие, а в израз на отговорно отношение към животното и обществото.

Чипирането съставлява слагане на дребен микрочип (с размер на оризово зърно) под кожата на кучето – най-често в региона сред лопатките. Този чип съдържа неповторим идентификационен номер, който се прочита със специфичен скенер и е регистриран в национална база данни. Данните в системата включват информация за притежателя, адрес, телефон и данни за животното.

Съгласно Закона за ветеринарномедицинската активност всички кучета в България подлежат на наложително идентифициране с микрочип. Собствениците, които не съблюдават това условие, подлежат на сериозна санкция.

– Лесно връщане при изгубване. Кучето се разпознава за секунди в приюти или ветеринарни кабинети.

– Защита против кражба. Чипираните кучета по-лесно се разпознават и потвърждават като благосъстоятелност.

– Доказателство за благосъстоятелност. При разногласия, произшествия или пътешестване в чужбина чипът е публично доказателство.

– Медицинска история. Възможност за включване на здравни данни в системата.

Всички родословни кучета подлежат на наложително чипиране още от развъдника, преди да бъдат предадени на новия си притежател. Това се прави за:

– свързване на кучето с неговото публично родословие;

– проследимост на произхода при развъждане;

– определяне на достоверност при присъединяване в изложения, надпревари и развъдна активност.

Важно е да се подчертае, че чипът не съдържа GPS или проследяващо устройство. Той не разрешава локализация в действително време, а единствено съхранява идентификационен код. Затова загубата на куче към момента изисква дейни дейности от притежателя – съобщаване в приюти, клиники и обществени мрежи.

Друг значим документ, с който би трябвало да разполагат стопаните, е европейски паспорт за домакински любим – документ, приет във всички страни от Европейски Съюз.

Един от наложителните детайли за издаването му е микрочипът. В паспорта се вписва чип номерът и без него документът няма правна стойност.

В едно общество, което се стреми към хуманно отношение към животните и отговорност към околната среда, чипирането не би трябвало да се възприема като условност, а като морално обвързване. То е крачка към понижаване на бездомните кучета, възстановяване на здравния надзор и сигурността в градската среда.
Чипирането е стъпка към понижаване броя на безстопанствените животни. То е една от най-ефективните ограничения. Благодарение на него може да се откри кой е притежателят и да се потърси отговорност.

*Автор: Д-р Йоан Славчев