Как руските селяни се борят с картофите
Чиновниците приковават за огради, а свещениците се пробват да удавят – всичко това в търсене на несъществуващите „записи за продажба“, които сякаш задължавали селяните да садят картофи.
Подобни легенди, разпространяващи се измежду селяните, провокират действителни протести.
Да умреш поради картофите или поради тях да бъдеш пратен в каторга или да строиш замъци – такава жалка орис фактически застига някои съветски селяни в средата на XIX в., когато в Руската империя избухват така наречен картофени протести.
В гр. Долматов (днешна Курганска област) селяните хващат локалния наместник, набиват го, събличат го гол и се пробват да го удавят дружно с още трима служители в реката. Налага се жертвите да се скрият в манастир, само че селяните се пробват да ги изкарат и оттова. Тълпата се укротява чак откакто против нея са отправени халосни изстрели от манастирските оръдия.
Селски обяд на полето, Константин Маковски, 1871 г.Музей на изкуствата в Таганрог/Свободни източници
В село Батурино в Шадрински уезд наместниците, свещениците с дамите им и чиновниците на църквата – общо над 150 души – са принудени да се укриват от бунтуващите се селяни в църквата, която става обект на взлом. За да се отбраняват, им се постанова да стрелят с пушките си.
В Каргополска волост (област) в същия уезд (район) селяните – както разколници, по този начин и никонианци, атакуват свещеника и дякона, заливат ги с ледена вода, карат ги да ядат земя и желаят да им предадат така наречен „записи за продажба“, съгласно които селяните сякаш се задължават да засаждат картофи.
Разбира се, освен картофите, чието садене фактически стартира да се вкарва принудително по предписание на властта, са причина за вълненията. Но селяните, които назовават картофа „дяволска ябълка“, в действителност трансформират непознатата просвета в страшилище и измислят още куп легенди към нея.![Монаси на работа. Засаждане на картофи. [Остров Городомля.] 1910]( https://cdni.russiatoday.com/rbthmedia/images/2022.07/original/62cd835dc96d0a41e46670e9.jpg )
Монаси на работа. Засаждане на картофи. [Остров Городомля.] 1910М. Прокудин-Горски/Свободни източници
Против какво в действителност се бунтуват селяните
Макар че картофът попада в Русия още при Петър I, той е публикуван единствено на масата на аристокрацията и се счита за екзотично ястие. Едва през 1765 година излиза напътствие на Сената „За развъждането на земни ябълки, наричани ‘потетес’ (картофи)“, което съдържа рекомендации по какъв начин да се отглежда културата и е разпратено из цялата губерния дружно със семена от картофи. Но съветските селяни не бързат да отглеждат това необичайно кореноплодно растение. В началото има нередки случаи на отравяне със соланин – селяните, заради неведение, ядат плодовете на картофа, още преди да са узрели, или пък противоположното, употребяват прораснали картофи. Може би заради това в съветската среда стартират да назовават „земната“ ябълка „дяволска“.
Бунтовете срещу наложителното садене на картофи избухват през 1840-те години в Пермската и Вятската губерния край Урал, като се бунтуват освен помешчиците, само че и държавните селяни, които се ръководят от основаното през 1837 година министерство на държавното имущество, ръководено от граф Павел Кисельов. Тези селяни не са благосъстоятелност нито на помешчика, нито на царя. Те се назовават свободни селски поданици и заплащат налог на страната.
Катедралата „Успение Богородично“, 1912 г.Сергей Прокудин-Горски/Свободни източници
Автор на промяната на държавните селяни, която стартира със основаването на министерството през 1837 година, с изключение на Павел Кисельов, е и граф Егор Канкрин, който е министър на финансите (държавните селяни са под негово управление до 1837 г.). Кисельов е европеец по образование и даже води персоналния си дневник на френски. А Егор Канкрин е германец по генезис и мъчно се показва на съветски език. Европеизираните служители не се интересуват от мнението на народа и считат, че, както написа историкът Игор Менщиков, „народът тъне в мрак и страни от подобренията и обвързваните с тях нововъведения, по тази причина има потребност от непрекъснато настойничество от страна на държавата“. Да ръководят държавните селяни са назначени министерски служители. Изборните чиновници на локалното самоуправление – волостните старшини и псарите – получават от министерството мундири с блестящи копчета. Това въобще не се харесва на селяните, които заплащат заплатите на тези чиновници от средствата на селската община. В последна сметка всичко това води до протести.
Беритба на картофи, Аркадий Пластов, 1957 г.Държавен съветски музей
През 1840 година министерството издава предписание за наложително садене на картофи на държавните земи, а там, където няма държавни земи – на общинските. Селяните от няколкото близки региона стартират всеобщо да отхвърлят да садят картофи и да се бунтуват, защото измежду тях бродят безусловно безумни клюки.
„Златна линия“ и „господарят на министрите“
В губерниите край Урал още в края на XVII в. има доста старообредски общини и обитаеми места, а староверците непрекъснато популяризират измежду селяните клюки за интригите на държавното управление. Освен това старообредците изрично отхвърлят да гледат картофи и да ги включат в диетата си, наричайки ги „кучешки яйца“.
Портрет на П. Д. Кисельов, Франц Крюгер, 1851Ермитаж/Свободни източници
Като плашат съотечествениците си с така наречен „картофена реформа“, старообредците пускат измежду селяните един от различен по-чудовищни клюки. Че желаят да „продадат“ всички свободни селяни на някакъв си „господар“, който назовават ту „министър“, то „Кулньов“ (изкривено от „Кисельов“), който ще принуди мъжете да садят картофи, а селяните – да тъкат чаршафи. Документът за продажбата на селянина е така наречен „продажна“ или „кабална“ бележка, в която сякаш има „златна линия“, симптом, че е същинска. Ако тази бележка бъде взета от чиновника, селяните ще запазят свободата си.
Бобруйск, 1918Свободни източници
В Клевакинската волост на Великден през 1842 година селяните се събират и вземат решение да търсят „кабална записка“ в дома на свещеника, а самия него да удавят в реката. Свещеникът се скрил в камбанарията и прекарал там повече от 3 дни. „Слизай от камбанарията, отец Яков, дай ни записката; ти може би си почтен, скрил си се срещу твоята воля. Унищожи записката, върни робските ябълки, живей с нас по старому“, обръщат се към него селяните. Когато това не оказва помощ, селяните вземат за заложници цялото му семейство и увесват едногодишния му наследник за краката. Отец Яков се спуска от камбанарията, вързан с въже, и е отмъкнат от единия до другия бряг на реката, само че по този начин и не съумяват да намерят у него никаква бележка. Свещеникът се избавя от националното наказване единствено с помощта на появяването на военни команди. В различен случай селският писар, в търсене на „записка“, е търкалян по счупено стъкло и закован за оградата, в резултат на което скоро умира.
„Селски бунт“, Иван Владимиров, 1931 г.Свободни източници
Защо националният яд се насочва даже против духовенството? На първо място, точно свещениците са въплъщение на властта в очите на народа – тъй като точно те възвестяват нейните заповеди и укази от амвона. На второ място, както считат историците, за офанзивите против свещенослужителите от време на време непосредствено способстват староверците – да вземем за пример, в село Каргополск протестът стартира, откакто еретик влиза в православната черква и се нахвърля на свещеника отец Василий, стартира да го бие и да му къса облеклата.
През 1843 година протестите имат по-широк обсег и към този момент обгръщат и част от Оренбургската губерния. В с. Батурино, на юг от Шадринск, се струпват хиляди селяни с коси и вили. „Светът е продаден, а на старците е подредено да отхвърлен господин Министъра, който ни прати писари и свещеници за доста пари, а в подмяна изиска да засеят „за своя полза“ картофи, а от дамите – да изтъкат по 100 аршина фино платно. Чиновниците и писаря вършат всичко скрито от господаря и на мъжете им остава единствено едно – да се бунтуват“, предава настроенията на селяните историкът Меншчиков. Малкото служители, под защитата на десетки бойци, са принудени да се крият в локалната черква, до момента в който не дойде воинска команда да разгони въстаниците.
Селяни събират картофи под наблюдението на въоръжена защита, 1918 година
Почти на всички места към Урал протестите са потушени от войските, а съдът провежда военно-полеви съдилища. Обикновените селяни по вярно не се заточват, да се осъждат на телесни санкции – пердах с пръчки. Подстрекателите на протестите се наказват с шпирцрутени (по-тежко наказание) и им се постановат санкции и изгнание в Сибир. Пращат ги и на градежа на Бобруйската цитадела. В същото време протестите стихват съвсем от единствено себе си с началото на селскостопанската година – би трябвало да се стартира посевната акция.
А през 1843 година насилственото садене на картофи за страните селяни въпреки всичко е анулирано. За саденето му стартират да се раздават помощи и награди и по този начин в края на XIX в. в Русия с картофи са засети над 1,5 милиона хектара земя, а грудката твърдо навлиза в селското меню, изключително в губерниите с малко земя. Но не и при староверците, които не ядат „кучешки яйца“ чак до втората половина на XX век.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Подобни легенди, разпространяващи се измежду селяните, провокират действителни протести.
Да умреш поради картофите или поради тях да бъдеш пратен в каторга или да строиш замъци – такава жалка орис фактически застига някои съветски селяни в средата на XIX в., когато в Руската империя избухват така наречен картофени протести.
В гр. Долматов (днешна Курганска област) селяните хващат локалния наместник, набиват го, събличат го гол и се пробват да го удавят дружно с още трима служители в реката. Налага се жертвите да се скрият в манастир, само че селяните се пробват да ги изкарат и оттова. Тълпата се укротява чак откакто против нея са отправени халосни изстрели от манастирските оръдия.
Селски обяд на полето, Константин Маковски, 1871 г.Музей на изкуствата в Таганрог/Свободни източници
В село Батурино в Шадрински уезд наместниците, свещениците с дамите им и чиновниците на църквата – общо над 150 души – са принудени да се укриват от бунтуващите се селяни в църквата, която става обект на взлом. За да се отбраняват, им се постанова да стрелят с пушките си.
В Каргополска волост (област) в същия уезд (район) селяните – както разколници, по този начин и никонианци, атакуват свещеника и дякона, заливат ги с ледена вода, карат ги да ядат земя и желаят да им предадат така наречен „записи за продажба“, съгласно които селяните сякаш се задължават да засаждат картофи.
Разбира се, освен картофите, чието садене фактически стартира да се вкарва принудително по предписание на властта, са причина за вълненията. Но селяните, които назовават картофа „дяволска ябълка“, в действителност трансформират непознатата просвета в страшилище и измислят още куп легенди към нея.
Монаси на работа. Засаждане на картофи. [Остров Городомля.] 1910М. Прокудин-Горски/Свободни източници
Против какво в действителност се бунтуват селяните
Макар че картофът попада в Русия още при Петър I, той е публикуван единствено на масата на аристокрацията и се счита за екзотично ястие. Едва през 1765 година излиза напътствие на Сената „За развъждането на земни ябълки, наричани ‘потетес’ (картофи)“, което съдържа рекомендации по какъв начин да се отглежда културата и е разпратено из цялата губерния дружно със семена от картофи. Но съветските селяни не бързат да отглеждат това необичайно кореноплодно растение. В началото има нередки случаи на отравяне със соланин – селяните, заради неведение, ядат плодовете на картофа, още преди да са узрели, или пък противоположното, употребяват прораснали картофи. Може би заради това в съветската среда стартират да назовават „земната“ ябълка „дяволска“.
Бунтовете срещу наложителното садене на картофи избухват през 1840-те години в Пермската и Вятската губерния край Урал, като се бунтуват освен помешчиците, само че и държавните селяни, които се ръководят от основаното през 1837 година министерство на държавното имущество, ръководено от граф Павел Кисельов. Тези селяни не са благосъстоятелност нито на помешчика, нито на царя. Те се назовават свободни селски поданици и заплащат налог на страната.
Катедралата „Успение Богородично“, 1912 г.Сергей Прокудин-Горски/Свободни източници
Автор на промяната на държавните селяни, която стартира със основаването на министерството през 1837 година, с изключение на Павел Кисельов, е и граф Егор Канкрин, който е министър на финансите (държавните селяни са под негово управление до 1837 г.). Кисельов е европеец по образование и даже води персоналния си дневник на френски. А Егор Канкрин е германец по генезис и мъчно се показва на съветски език. Европеизираните служители не се интересуват от мнението на народа и считат, че, както написа историкът Игор Менщиков, „народът тъне в мрак и страни от подобренията и обвързваните с тях нововъведения, по тази причина има потребност от непрекъснато настойничество от страна на държавата“. Да ръководят държавните селяни са назначени министерски служители. Изборните чиновници на локалното самоуправление – волостните старшини и псарите – получават от министерството мундири с блестящи копчета. Това въобще не се харесва на селяните, които заплащат заплатите на тези чиновници от средствата на селската община. В последна сметка всичко това води до протести.
Беритба на картофи, Аркадий Пластов, 1957 г.Държавен съветски музей
През 1840 година министерството издава предписание за наложително садене на картофи на държавните земи, а там, където няма държавни земи – на общинските. Селяните от няколкото близки региона стартират всеобщо да отхвърлят да садят картофи и да се бунтуват, защото измежду тях бродят безусловно безумни клюки.
„Златна линия“ и „господарят на министрите“
В губерниите край Урал още в края на XVII в. има доста старообредски общини и обитаеми места, а староверците непрекъснато популяризират измежду селяните клюки за интригите на държавното управление. Освен това старообредците изрично отхвърлят да гледат картофи и да ги включат в диетата си, наричайки ги „кучешки яйца“.
Портрет на П. Д. Кисельов, Франц Крюгер, 1851Ермитаж/Свободни източници
Като плашат съотечествениците си с така наречен „картофена реформа“, старообредците пускат измежду селяните един от различен по-чудовищни клюки. Че желаят да „продадат“ всички свободни селяни на някакъв си „господар“, който назовават ту „министър“, то „Кулньов“ (изкривено от „Кисельов“), който ще принуди мъжете да садят картофи, а селяните – да тъкат чаршафи. Документът за продажбата на селянина е така наречен „продажна“ или „кабална“ бележка, в която сякаш има „златна линия“, симптом, че е същинска. Ако тази бележка бъде взета от чиновника, селяните ще запазят свободата си.
Бобруйск, 1918Свободни източници
В Клевакинската волост на Великден през 1842 година селяните се събират и вземат решение да търсят „кабална записка“ в дома на свещеника, а самия него да удавят в реката. Свещеникът се скрил в камбанарията и прекарал там повече от 3 дни. „Слизай от камбанарията, отец Яков, дай ни записката; ти може би си почтен, скрил си се срещу твоята воля. Унищожи записката, върни робските ябълки, живей с нас по старому“, обръщат се към него селяните. Когато това не оказва помощ, селяните вземат за заложници цялото му семейство и увесват едногодишния му наследник за краката. Отец Яков се спуска от камбанарията, вързан с въже, и е отмъкнат от единия до другия бряг на реката, само че по този начин и не съумяват да намерят у него никаква бележка. Свещеникът се избавя от националното наказване единствено с помощта на появяването на военни команди. В различен случай селският писар, в търсене на „записка“, е търкалян по счупено стъкло и закован за оградата, в резултат на което скоро умира.
„Селски бунт“, Иван Владимиров, 1931 г.Свободни източници
Защо националният яд се насочва даже против духовенството? На първо място, точно свещениците са въплъщение на властта в очите на народа – тъй като точно те възвестяват нейните заповеди и укази от амвона. На второ място, както считат историците, за офанзивите против свещенослужителите от време на време непосредствено способстват староверците – да вземем за пример, в село Каргополск протестът стартира, откакто еретик влиза в православната черква и се нахвърля на свещеника отец Василий, стартира да го бие и да му къса облеклата.
През 1843 година протестите имат по-широк обсег и към този момент обгръщат и част от Оренбургската губерния. В с. Батурино, на юг от Шадринск, се струпват хиляди селяни с коси и вили. „Светът е продаден, а на старците е подредено да отхвърлен господин Министъра, който ни прати писари и свещеници за доста пари, а в подмяна изиска да засеят „за своя полза“ картофи, а от дамите – да изтъкат по 100 аршина фино платно. Чиновниците и писаря вършат всичко скрито от господаря и на мъжете им остава единствено едно – да се бунтуват“, предава настроенията на селяните историкът Меншчиков. Малкото служители, под защитата на десетки бойци, са принудени да се крият в локалната черква, до момента в който не дойде воинска команда да разгони въстаниците.
Селяни събират картофи под наблюдението на въоръжена защита, 1918 година
Почти на всички места към Урал протестите са потушени от войските, а съдът провежда военно-полеви съдилища. Обикновените селяни по вярно не се заточват, да се осъждат на телесни санкции – пердах с пръчки. Подстрекателите на протестите се наказват с шпирцрутени (по-тежко наказание) и им се постановат санкции и изгнание в Сибир. Пращат ги и на градежа на Бобруйската цитадела. В същото време протестите стихват съвсем от единствено себе си с началото на селскостопанската година – би трябвало да се стартира посевната акция.
А през 1843 година насилственото садене на картофи за страните селяни въпреки всичко е анулирано. За саденето му стартират да се раздават помощи и награди и по този начин в края на XIX в. в Русия с картофи са засети над 1,5 милиона хектара земя, а грудката твърдо навлиза в селското меню, изключително в губерниите с малко земя. Но не и при староверците, които не ядат „кучешки яйца“ чак до втората половина на XX век.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ