Имплантираха фалшиви спомени в мозъка на чинки
Чинките нормално се учат да пеят от бащите си. Но в този момент учени научиха дребните птички да запомнят мелодия, без въобще да са я учили в миналото.
Изследователите са създали това, като са вградили подправени мемоари от песните в мозъка на чинки.
Този чудноват опит е основан, с цел да открие мозъчните пътища, които кодират продължителността на спомените при птиците. В последна сметка смисълът е да се вършат паралели с това по какъв начин хората се научават да приказват.
Да се надяваме, че проучването ще помогне на учените да се насочат към гени и неврони за възстановяване на проучването на езици при хора с аутизъм и други положения, които въздействат на вокализацията.
„ Това е първият път, когато потвърдихме мозъчни райони, които кодират мемоари за поведенчески цели – тези мемоари, които ни насочват, когато желаеме да имитираме каквото и да било, от речта до проучването на пиано “, изяснява Тод Робъртс, невролог в Университета на Тексас.
„ Констатациите ни разрешиха да вграждаме тези мемоари в птиците и да насочим проучването на тяхната ария. “
Чинката (Taeniopygia guttata) е дребна, обществена птици, родом от Централна Америка и известна като домакински любим. Точно както невръстните хора учат език, като имитират това, което чуват, чинката слуша татко си по какъв начин пее и по-късно практикува и повтаря мелодиите. Новото проучване разкрива по какъв начин животните вършат това.
Робъртс и сътрудниците му са употребявали оптогениката, с цел да модифицират невроните на чинката, без въобще да ги излагат на пеене. Тази техника включва потребление на светлина за надзор на държанието на фоточувствителните протеини в невроните или мозъчните кафези, което всъщност разрешава на откривателите да управляват, когато даден неврон се възпали и задейства.
Използвайки този инструмент, откривателите са съумели да трансформират мозъчната интензивност в сензомоторна зона, известна като Nif, която изпраща информация до профилиран мозъчен район на пеенето на птицата, наименуван HVC. Тази област взе участие в проучването и възпроизвеждането на птичите песни.
Чрез туптене на светлина в темп, откривателите съумяват да кодират „ мемоари “ в мозъка на чинките, тъй че нотките на птиците да подхождат на продължителността на светлинните импулси.
Сякаш фигура на бащата извършва ария и дава тези указания, с цел да може птичката да запомни мелодията, само че действително не участва бащата и няма никаква бащина ария.
Само по себе си продължителността на записа не е задоволителна, с цел да научи чинката на цялата ария, птиците също би трябвало да научат други аспекти на мелодията, нужни за конфигуриране на гласа им.
„ Ние не учим птицата на всичко, което би трябвало да знае – просто я научаваме на продължителността на срички в нейната ария “, споделя Робъртс. „ Двата мозъчни района, които тествахме в това изследване, съставляват единствено едно парче от пъзела. Ако намерим още части от пъзела ще можем да научим птиците да пеят цялостната мелодия без никакъв преподавател. Но към момента сме доста надалеч от това, “ споделя Робъртс.
Този опит с птиците е предопределен да разгадае веригите на мозъка, които вършат допустимо проучването на език.
„ Връзката сред HVC и Nif районите при птиците е от решаващо значение за пеенето “, пишат откривателите в списание Science. Ако връзката сред тези два района е прекратена, откакто птицата е научила мелодия, тя към момента ще може да изпее песента. Но в случай че HVC и Nif са отрязани един от различен,още преди птицата да има опцията да образува мемоари от песента, чинката в никакъв случай не би могла да я научи, без значение какъв брой пъти я е чула по-късно.
„ Човешкият мозък и пътищата, свързани с речта и езика, са извънредно по-сложни от схемата на песента на птичката “, споделя Робъртс. „ Но нашето проучване дава мощни улики къде да се търси повече информация за невро-развиващите се разстройства “.
