Чинчилите са очарователни, малки гризачи, произхождащи от Южна Америка, където

Чинчилите са очарователни, дребни гризачи, произхождащи от Южна Америка, където заради ловът им, поради дебелата си четина, са на изгубване. Те са приспособени да живеят на високи височини, където населяват хладните, скалисти скатове на Андските планини в Чили, Перу, Боливия и Аржентина. Живеят в дупки и скални пукнатини от по групи от няколкостотин.

Чинчилите се отглеждат като домашни любимци и се оферират от реномирани животновъди, магазини за домашни любимци и избавителни групи. Те са склонни да бъдат привързани, любопитни и обществени животни, които могат да се свържат тясно със своите притежатели и като цяло обичат да бъдат държани близо и гушкани. Някои характерности на чинчилите ги вършат неповторими и всеки, който обмисля домакински любим, би трябвало да знае тези 10 удивителни обстоятелството за чинчилите.

1. Зъбите на чинчилите порастват непрестанно.

Подобно на други гризачи, чинчилите имат зъби, които порастват до 6-7 см. годишно. Техните горни и долни зъби би трябвало да се подравнят, с цел да се износват вярно, до момента в който дъвчат. Неправилно подравняване или неправилна захапка поражда, когато зъбите не се срещат вярно и затова не се носят вярно, което води до свръхрастеж.

Това може да се случи с забележимите предни зъби (резци) или задните зъби, които не може да видите (молари и премолари). Израсналите зъби могат да разрежат езика, бузите или устните, причинявайки затруднено хранене, болки в устата, понижен вкус, загуба на тегло, лигавене, пипане на лицето и инфекции на зъбния корен.

Ако забележите някой от тези признаци, не забравяйте да потърсите ветеринарна помощ. За да подкрепят износването на зъбите си, чинчилите би трябвало да бъдат снабдени с необработени дървени предмети (достъпни в магазините за домашни любимци), които да дъвчат.

2. Чинчилите са тревопасни.

Чинчилите изискват богата на фибри диета, формирана най-вече от тревно сено. Докато сеното от люцерна може да се дава на кърмещи и подрастващи чинчили (при млади, създателят предлага до към 9 месеца), сеното от тимотейка се избира за възрастни чинчили, които не се развъждат, защото люцерната е с прекомерно високо наличие на протеини и калций и може да докара до затлъстяване и развиване на калциеви камъни в пикочния мехур.

В допълнение към неограничените количества сено, чинчилите могат да се хранят с една до две супени лъжици дневно, налична в комерсиалната мрежа, гранулирана храна, със формула за чинчили, както и пресни зеленчуци. Ежедневно могат да се оферират дребни количества пресни зеленчуци с ниско наличие на калций (като мрачно зелени марули, люспи, тиква и чушки) и доста дребни количества плодове с високо наличие на фибри (ябълки и горски плодове), с цел да се обезпечат фибри и да се понижи растежа на зъби.

Прекомерната консумация на зеленчуци може да докара до диария. Трябва да се заобикалят сладки лакомства (като стафиди, сушени плодове, кисело мляко и др.) и храни за чинчили с високо наличие на мазнини (като ядки и слънчогледови семки), с цел да се предотврати стомашно-чревно разстройство и затлъстяване. Всеки ден би трябвало да се дава прясна вода посредством бутилка или купа за вода.

3. Чинчилите имат извънредно гъста четина.

Чинчилите имат до 60 косъма на космен фоликул, за разлика от хората, които нормално имат единствено един косъм на фоликул, което прави козината на чинчилите доста дебела. Това е по този начин, защото те населяват места с огромна надморска височина и козината им разрешава да задържат топлината на тялото си. За страдание, техните дебели палта са били мечтани от бракониери, които са хващали и убивали диви чинчили, с цел да продават кожите им за кожени палта, допринасяйки за съвсем изгубването им в дивата природа. Меката, кадифена четина на домашните чинчили ги прави доста привлекателни за глезене и гушкане.

4. Чинчилите поддържат непорочност си с прахови бани.

В родната си Южна Америка, с цел да поддържат дебелите си кожени палта чисти, чинчилите се търкалят във вулканична пепел. По същия метод, домашните чинчили се нуждаят от баня с прахуляк от два до три пъти седмично. За да запазят козината си блестяща и да всмукват кожната лой, домашните чинчили би трябвало да си имат пластмасова или картонена кутия за прахуляк, минимум 15см на 15см на 23см, с шест до седем сантиметра прахуляк на дъното.

Предлаганият в комерсиалната мрежа прахуляк за чинчила може да се откри онлайн и в магазините за домашни любимци. Пълните комплекти за прахоуловители (пластмасови контейнери със сферични дъна и капаци във формата на покрив) също се продават онлайн и в магазините. Прашните бани би трябвало да се оферират от 10 до 15 минути едновременно и би трябвало да се отстранят след приложимост.

Чинчилите нормално скачат във ваната, търкалят се бързо в прахта още веднъж и още веднъж и наподобява в действителност им харесва. Тъй като прахът може да се замърси с урина и изпражнения, би трябвало да се сменя на всеки две до три седмици или когато стартира да се слепва.

5. Могат да пуснат козината си, с цел да избягат от хищници.

Чинчилите освобождават кълбо четина. Това се случва, когато с тях се борави погрешно, когато са уплашени или когато се бият. Това е предпазен механизъм, наименуван „ падение на козината “. В дивата природа, когато попадне в устата на див звяр, чинчилата пуска парче четина, с цел да избяга. Обикновено не се предизвиква трайно увреждане на кожата, когато това се случи.

Козината пораства още веднъж, макар че, новият напредък може да отнеме няколко месеца. Тъй като имат този предпазен механизъм, домашните чинчили би трябвало да се държат деликатно с едната ръка под тялото, а другата към основата на опашката. Когато би трябвало да бъдат арестувани, увийте тялото в забрадка.

Трябва да се внимава, да не се хване кожата или козината, в противоположен случай чинчилата може да пусне огромна буца коса в ръката на хващача.

6. Чинчилите са нощни животни.

Дивите чинчили са доста дейни вечер, изключително преди и след свечеряване. Домашните чинчили, обаче се приспособяват елементарно към графиците на хората. На тези домашни любимци би трябвало да се обезпечи известно време на тишина през светлата част на деня и в случай че решат да спят, би трябвало да имат скрита кутия. Много ще се радват на колело в клетките си, с цел да тичат и да се упражняват през нощта. Уверете се, че колелото е задоволително огромно - размерът за морско свинче е най-хубавият! Тъй като чинчилите, нормално обичат да тичат през нощта, в случай че спите леко, чинчилата може да не е най-хубавият домакински любим за вас.

Чинчилите са дълголетници.

Когато се обезпечат подобаващи грижи и хранене, домашните чинчили живеят приблизително към 10 години. Съобщава се, че някои домашни чинчили живеят до 20 години. Хората, които мислят за чинчила като домакински любим, би трябвало да помислят дали са подготвени да се грижат за животно толкоз години.

8. Те са доста бързи и преносими.

Чинчилите се нуждаят от пространство, с цел да тичат в близост. Техните дълги, сходни на четка за изобразяване, пухкави опашки им оказват помощ да балансират, до момента в който скачат. Заграждението за една чинчила би трябвало да е с размери най-малко 120 см на 120 см на 91 см, защото тези животни са доста дейни и клетката би трябвало да има голям брой равнища за скачане и катерене, както и място за скриване. Чинчилите би трябвало да се отглеждат поотделно, в случай че не са били отглеждани дружно и клетката за тази цел би трябвало да е задоволително огромна.

В противоположен случай може да възникне борба. Двойките от противоположния пол също не би трябвало да се държат дружно, в случай че мъжкият не е скопен, или може да се получат доста бебета! Клетката би трябвало да се сложи на безшумно място, с цел да се сведе до най-малко излагането на неочаквани придвижвания и мощни шумове, които могат да стресират домашният любим. Подобно на други гризачи, чинчилите обичат да дъвчат и по тази причина клетките с телена мрежа са за предпочитане пред дървените кафези.

Поцинкована тел не би трябвало да се употребява за кафези, защото съдържа цинк, който може да бъде отровен при усвояване. Мрежата би трябвало да е задоволително тясна, с цел да предотврати захващане на краката сред решетките. За да се понижи вероятността от контузия на крайници (наричана още пододерматит или „ възпалена скакателна става “), част от подът на телената клетка би трябвало да бъде покрита с плексиглас, плочки или дърво (въпреки, че дървото е мъчно за дезинфекция), с цел да може дъното на телената клетка да поеме напрежението от стъпалата на краката на чинчилата. Под подът на клетката, би трябвало да се сложи пълен пласт хартиена постеля, с цел да всмуква урината и изпражненията. Когато отглеждате една чинчила, тази постеля би трябвало да се почиства еднократно всеки ден и главно всяка седмица. Дървените стърготини не се предлагат, защото те могат да бъдат прашни и дразнещи и са несмилаеми, в случай че се употребяват.

9. Много са податливи на топлинен удар.

Тъй като, чинчилите са еволюирали да живеят на огромна надморска височина, с ниски температури, те не се оправят добре при топло време. С гъстите си кожени палта те се оправят най-добре при температури под 20 градуса по Целзий и несъмнено не могат да понасят топлота над 26 градуса по Целзий. Над тази температура, те нормално се срутват от топлинен удар. Колапсът постоянно е първият знак, че те са в неволя, тъй че е най-добре да се предотврати авансово това. Освен това, въобще не понасят влажни условия. Топлинният удар при чинчила е животозастрашаващо, незабавно положение, което изисква незабавна, ветеринарна помощ, в това число хладни водни бани и подкожна или интравенозна флуидна терапия. И до момента в който чинчилите избират по-ниски температури, те нормално не би трябвало да се оставят на открито, където температурните съмнения могат да бъдат рискови и където могат да получат измръзване на рядко окосмените си краища като ушите и краката.

10. Те изискват ветеринарна помощ.

Много притежатели на чинчили не го осъзнават, само че техните домашни любимци би трябвало да посещават ветеринарен доктор всяка година, с цел да бъдат тествани зъбите им и да бъдат претеглени. Избиването на корените на зъбите, може да докара до проблеми и по-точно - от прекомерното израстване на зъбите в челюстта ( както избиването на мъдреците при хората), тези проблеми са извънредно постоянно срещани при по-възрастните домашни чинчили.

Вижте също:

- Вредни храни за чинчили;

- Избор на клетка за чинчилата;

- Болести при чинчилите;

- Колко постоянно раждат чинчилите;

- Обяви и цени за чинчила;