Children carrying the Wood in the Snow, Winter - Nikolay

Children carrying the Wood in the Snow, Winter - Nikolay Bogdanov-Belsky (1868-1945)

Ти знаеш ли оная дребна къщичка с книжното прозорче? Тя се намира накрай града, до самия път, който навлиза в гората. Насреща е високият комин на книжната фабрика. Цял ден този комин изкарва гъсти кълба пушек. Ще попиташ: за какво на прозорчето наместо стъкло са опънали бяла книга? Защото една немирна детска ръка тупна стъклото със снежна топка и го строши. Ако идеш в тая къщичка и почукаш на пътната врата, никой няма да ти отвори, само че ще чуеш един явен глас на момиче:

– Кой хлопа, апелирам?

Това е гласът на Калинка. Тя е петгодишно момиченце. Подир малко ще прогърми и един пълен мъжки глас:

– Хей, кой си ти? Ако си мечка, да се махаш, тъй като ще те заколя със сабята си!

Този пък е гласът на тригодишния Крум – братчето на Калинка. Той е мъничък, колкото да приказва, бърка думите, само че гласът му е ужасно надебелял. Представи си, този Крум, наместо да пие вода – яде сняг. Простинал е здравата и в този момент буха хубавичко. Ще попиташ – нямат ли майка тези деца? Имат майка, доста добра майка си имат, само че тя е работничка в книжната фабрика. От зори до мрак се труди, печели пари, с цел да купува на децата си самун, дрешки, дърва.

Сега ще ти опиша какво се случи с Калинка и Крум против Нова година. Следобед, когато майка им потегли към фабриката, заръча:

– Мирно да стоите! Да не се боричкате, да не изядете всичкия самун и да не изгорите всичките дърва, тъй като други нямаме. Утре през целия ден ще мръзнем, в случай че ги изгорите. Довечера, като се върна, ще ви донеса по едно кравайче и една огромна бяла книга. На нея ще нарисуваме дядо Мраз по какъв начин идва с шейна. Довиждане, деца!

– Довиждане, мамчице! – извикаха двете деца и затвориха вратата.

Щом заглъхнаха стъпките на майката, децата се втурнаха към печката. Отвориха малката врата й, клекнаха и почнаха да пъхат вътре дървата, които майка им беше приготвила за Коледа. Натикаха вътре всичките дръвчета. Печката грозно забумтя и светна. Стана доста горещо. Децата разтвориха вратите и прозореца. Нахлу зимният мраз. след един час, когато дървата изгоряха – стаята внезапно изстина, тъй като децата не се сетиха в точния момент да затворят вратата и книжното прозорче.

– Когато се върне мама тази вечер, ще ни пребие – замислено проговори Калинка. – Какво да вършим в този момент? Искаш ли да отидем в гората и да съберем сухи дръвца?

– Искам! – отговори значимо Крум.

Облякоха си дебелите облекла. Калинка завърза Крумовите уши с един вълнен шал. След туй сграбчи кошчето за дърва, хвана Крум за ръката и го поведе. Беше още видело, когато навлязоха в гората. Отлъчиха се по пътя. С огромна тъга почнаха да събират сухи клонки. Додето изпълнят кошчето – настана вечер. Мразовитият вятър залюля дърветата и стартира да ги засипва със сняг.

– Олеле, како, една снежинка влезе в окото ми, не мога да виждам.

– Няма нищо, какиното момче – извика Калинка и обърса окото на Крума с престилката си. – Върви в този момент подире ми, да излезем на пътя, че затъмняхме.

Закрачиха двете деца, само че наместо да поемат към необятния път, те навлязоха още по-дълбоко в гората. Затънаха до гърди в сняг. Почнаха да викат за помощ. Юначният Крум ревна. Страх го беше и от снега, и от вятъра, и от дърветата.

– Не плачи, миличко, тъй като, в случай че вълкът те чуе, ще пристигна при нас и ще ни изяде.

Като чу тия думи, Крум, наместо да млъкне, ревна още по-силно.

– Кой плаче в тая самотна гора – извика някой зад дърветата.

Крум млъкна внезапно. Двете деца се ослушаха и чуха ария на звънчета. Обърнаха се и що да видят: сред дърветата тичат два бели коня. На челата им светят звезди, а копитата им – сребърни. Тия два коня теглят една шейна, накамарена с дърва. Върху дървата седнал един дъртак с бяла брада и огромен калпак, целият засипан със сняг. Същински дядо Мраз.

– Кои сте вие? – попита старецът, като стигна при децата и спря конете.

– Ние сме Калинка и Крум.

– Ами що щете в гората по туй време?

– Дойдохме да съберем сухи дръвца.

– Дръвца ли? Я се качвайте на шейната!

И брадатият дъртак пое на първо време Крума, сетне Калинка. Намести ги на коленете си. Загърна ги хубаво с кожуха си и подкара конете. Запяха още веднъж звънчетата.

Когато стигнаха до дребната къщичка с книжното прозорче, старецът спря шейната. Сне бавно двете премръзнали деца и ги заведе в къщи. Сетне се запретна и стовари всичките дърва от шейната в двора. Децата просто не имаха вяра на очите си, че имат толкоз доста дърва. Като свърши тая работа, старецът с дългата брада влезе в къщи, наведе се, целуна двете деца по челата и си отиде. Калинка и Крум чуха единствено по какъв начин полекичка заглъхна песента на звънчетата.

Късно вечерта се върна майката. Децата я посрещнаха на прага.

– Мамчице, видя ли дървата?

– Видях ги, пиленца. Тая зима няма да мръзнете. Господ здраве да дава на дяда ви Горана от Дълбок дол. Обеща ми индивидът и си сдържа думата.

– Имаш неточност, мамо, тези дърва ги докара дядо Мраз с шейна. Два огромни бели коня теглеха шейната – извика Калинка.

– На челата им имаше звезди – обади се и Крум със своя прегракнал пълен глас.

– Защо ти е толкоз прегракнал гласът? – попита майката. – Сякаш през целия ден си бил в гората. Затворете вратата. Елата в този момент да си получите кравайчетата. Като ги изядете, ще ми нарисувате този дядо Мраз, дето ни е докарал дървата. Искам и аз да го видя. Може пък да наподобява на дяда ви Горана…

Картина: Wikiart