Четирима влизат в битката за нов собственик на Лукойл“. Последните санкции

Четирима влизат в борбата за нов притежател на „ Лукойл “.

Последните наказания против съветския енергиен бранш, наложени от администрацията на отиващия си американски президент Джо Байдън малко преди встъпването в служба на Доналд Тръмп, завариха „ Лукойл “ във значим миг в процеса по продажба на активите му в България.

В съпоставяне с твърдите наказания, наложени на другия огромен съветски състезател в района – „ Газпром петрол “, глобите в по-малка степен засягат „ Лукойл “. Такива са наложени на две физически лица – изпълнителния шеф на ПАО „ Лукойл “ Вадим Воробьов, който наследи предходния президент Вагит Алекперов през 2022 година Воробьов беше бързо заменен и поста пое Сергей Кочкуров. Вторият глобен е синът на Вагит Алекперов – Юсуф Вагитович Алекперов, създател и притежател на съветската компания за нефтени услуги Welltech (също е в листата от глобените компании), като повода за тъкмо тази глоба към момента не е ясна.

Анализатори към този момент изрекоха изказванието, че този ход удря и администрацията на Байдън в последния миг, ще е предизвикателство за новоизбрания президент Доналд Тръмп, който водеше акция за бързо преустановяване на войната сред Русия и Украйна и изрази песимизъм във връзка с налагането на спомагателни наказания, като през септември съобщи: „ Искам да употребявам глобите допустимо минимум. “ Ако се опита да анулира тези наказания, Тръмп може да се сблъска с напън от страна на Конгреса.

Продажбата на българския бизнес на „ Лукойл “ стартира в края на 2023 година

Сделката става под напън и политически опити за ходатайство на локални лица, като рафинерията през последните няколко години е извънредно печеливш бизнес. През целия интервал не липсваха подозрения, че компанията може просто да потупа топката и да симулира излизане или да излезе фиктивно. Последният американски ход може да форсира продажбата или да докара до сгъстяване на съветските позиции, т.е. нищо да не се промени.

Апетитът към компанията се изостря в контраст на последните събития. 

Голяма част от претендентите започнаха да се избистрят при започване на ноември. Процесът е на стадий договаряния с най-убедителните в офертите си участници, като развръзката следва.

Като любимци в конкуренцията се сочат азербайджанската SOCAR и мощно стимулираната унгарска компания MOL, за която намерено лобира унгарският министър председател Виктор Орбан.

С по-малки шансове е офертата на казахстанската KazMunayGas, подкрепена от трейдъра Vitol, който евентуално взе участие и независимо. Има и турски кандидати – Cengiz, холдинг с ползи в строителството и енергетиката, и Oyak, пенсионен фонд. Има и оферта с американско присъединяване.

SOCAR, MOL и другите

В листата със мощните стратегически играчи през цялото време се спряга азербайджанската SOCAR, която има голяма рафинерия в Турция. „ Лукойл “ и SOCAR през годините влизат в редица партньорства. А роденият в Баку Вагит Алекперов и Socar през годините са в непрекъсната колаборация. Преди няколко години да вземем за пример SOCAR подписа съглашение с „ Лукойл “, съгласно което съветската петролна компания отпусна на SOCAR 1.5 милиарда $ и доставки на петролната рафинерия STAR на SOCAR в Турция до 200 000 барела дневно съветски необработен нефт. По линия на SOCAR като антитеза се спрягаше неналичието на средства. Според доклада за първата половин година на 2024 на държавната петролна компания на Азербайджан чистата облага възлиза на 908.8 млн. $, което е растеж 9.3% в съпоставяне със същия интервал на миналата година, представено от азерските медии.

Унгарската MOL се приема като един от най-силно стимулираните участници заради потребността й от суровина и изход на море.

Това беше доказано от самия маджарски министър председател Виктор Орбан малко преди Коледа, който сподели още, че MOL e един от седемте претендента. Основното в изявлението му беше наблягането на това, че MOL е единственият претендент от EC. Така поднесеният политически ход на Орбан може да се изтълкува като поръчка към всички – руснаци, американци, Европейски Съюз и български политици, със мощно въздействие върху българските регулаторни органи като Комисия за защита на конкуренцията, през които би следвало да мине продажбата, че той е най-приемливият покупател. MOL участва в по-съкратения лист на купувачите.

Второто име, което е в първичния shortlist, е на казахстанската KazMunayGas, притежател на румънската Rompetrol.

Информацията за претендента беше публикувана след това и от Bloomberg, като изданието добавя, че офертата е за 1 милиарда $, както и че компанията е подкрепена от швейцарския трейдър Vitol. От началото на войната в Украйна Казахстан ускори наличието си на европейския пазар като съветска опция.

Сред мощните страни на KazMunayGas е петролът, подобаващ за спецификите на рафинерията в Бургас. От началото на 2024 година „ Лукойл “ заяви, че е прекратила напълно доставките на съветски петрол за България и е минала на различни сортове, чието ценообразуване е на база вид Brent. Сега част от доставките за рафинерията са от казахстански петрол, който се товари също като съветския в пристанището в Новоросийск, а друга – арабски сортове. Засега индикациите са, че KazMunayGaz по-скоро няма да се придвижи напред в конкуренцията в най-късия лист на купувачите.

Швейцарският трейдър Vitol има и независимо присъединяване, само че е по-вероятно да не излезе напред в класирането.

Vitol участваше и в конкуренцията за рафинерията на „ Лукойл “ ISAB в Сицилия, като поддържаше американския фонд Crossbridge Partners, който беше изпреварен на финалната права от кипърската капиталова компания G.O.I. Energy с сътрудник различен огромен търговец на първични материали – Trafigura.

За сметка на това има два други турски кандидата – Cengiz (холдинг с ползи в строителството и енергетиката) и Oyak (пенсионен фонд, който стартира историята си като обслужващ армията, само че прераства в една от най-големите индустриални групи в страната). От двата турски кандидата съгласно информация от бранша с по-силни позиции и шансове за напредване напред в договарянията е Cengiz. Турският холдинг е прочут в България като строител на автомагистрала „ Люлин “. Сега компанията е част от турското обединяване, което строи първия и най-труден и безценен (заради тунелното строителство) лот от жп сектора Елин Пелин – Костенец.

Публичност от съветска страна за хода на договарянията няма. Но развръзката би трябвало да пристигна тази година.

Апетитната компания

За 2023 година „ Лукойл Нефтохим Бургас “ има 8.6 милиарда лева доходи и е най-голямата в страната. Собственост е на швейцарския трейдър Litasco, следен от ПАО „ Лукойл “, Руска федерация. Печалбата за 2023 година е 203.6 млн. лева Втора в групата е търговецът на едро и дребно „ Лукойл България “, също регистрира висока облага – 128 млн. лева, а приходите са 6.3 милиарда лева Едноличен притежател е Litasco.

Разполага със хранилища на едро, в това число с небезизвестния продуктопровод, който потегля от рафинерията и стига до „ Илиянци “, както и верига на дребно от над 220 обекта. Донякъде разумно поради огромната им обязаност и към този момент построената отвесна конструкция се търси покупател на целия бизнес на „ Лукойл “ в България. Той включва и още две по-малки компании – „ Лукойл България бункер “ и „ Лукойл ейвиейшън България “.

 

Източник – „ Капитал “

Още вести четете в: Бизнес, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News