Петима „за“, много „против“. Следва избор на служебен премиер
Държавният глава организира диалози с всички длъжностни лица, посочени в Конституцията като вероятни служебни министър председатели – от ръководителя на Народното събрание и управлението на Българска народна банка до Сметната палата и институцията на омбудсмана.
Кой се съгласи?
Готовност да поемат поста показаха подуправителят на Българската национална банка Андрей Гюров, заместник-омбудсманът Мария Филипова, ръководителят на Сметната палата Димитър Главчев, както и заместник-председателите на институцията, Маргарита Николова и Силвия Къдрева.
Андрей Гюров съобщи, че би приел отговорността при ясни правила и без неофициални условия. Той акцентира, че няма морални или професионални спънки да оглави длъжностен кабинет и подсети, че съдът към този момент е отменил решението на антикорупционната комисия, довело до отстраняването му от Българска народна банка.
Мария Филипова уточни, че е подготвена да одобри, в случай че бъде определена, като се аргументира с дългогодишната си работа в държавната администрация и опита си в разнообразни институции.
Димитър Главчев, който към този момент два пъти беше длъжностен министър-председател, още веднъж съобщи, че е податлив да поеме поста, макар че персонално би имал учредения да откаже. По думите му обаче Конституцията не планува сходно ограничаване.
Маргарита Николова и Силвия Къдрева също заявиха подготвеност, като и двете признаха, че задачата по сформиране на кабинет в къси периоди ще бъде извънредно сложна.
Кой сподели „ не “?
От присъединяване в служебното ръководство се отхвърлиха ръководителят на Народното събрание Рая Назарян, шефът на Българска народна банка Димитър Радев, подуправителите Петър Чобанов и Радослав Миленков, както и омбудсманът Велислава Делчева.
Рая Назарян аргументира отхвърли си с нуждата служебният министър председател да бъде оптимално безпристрастен, без политически подозрения към изборния развой. Димитър Радев акцентира, че заемането на поста би влезнало в спор с българското и европейското законодателство. Омбудсманът Делчева съобщи, че институцията ѝ би трябвало да остане отвън изпълнителната власт.
Какво следва?
След края на консултациите президентът би трябвало да избере един от петимата претенденти и да разпореди мандат за сформиране на служебно държавно управление. От датата на указа ще зависи и насрочването на предварителните парламентарни избори, които по Конституция би трябвало да се проведат в период до два месеца.
До процедурата се стигна след оставката на кабинета с министър председател Росен Желязков, подадена на фона на траяли седмици всеобщи митинги.
Кой се съгласи?
Готовност да поемат поста показаха подуправителят на Българската национална банка Андрей Гюров, заместник-омбудсманът Мария Филипова, ръководителят на Сметната палата Димитър Главчев, както и заместник-председателите на институцията, Маргарита Николова и Силвия Къдрева.
Андрей Гюров съобщи, че би приел отговорността при ясни правила и без неофициални условия. Той акцентира, че няма морални или професионални спънки да оглави длъжностен кабинет и подсети, че съдът към този момент е отменил решението на антикорупционната комисия, довело до отстраняването му от Българска народна банка.
Мария Филипова уточни, че е подготвена да одобри, в случай че бъде определена, като се аргументира с дългогодишната си работа в държавната администрация и опита си в разнообразни институции.
Димитър Главчев, който към този момент два пъти беше длъжностен министър-председател, още веднъж съобщи, че е податлив да поеме поста, макар че персонално би имал учредения да откаже. По думите му обаче Конституцията не планува сходно ограничаване.
Маргарита Николова и Силвия Къдрева също заявиха подготвеност, като и двете признаха, че задачата по сформиране на кабинет в къси периоди ще бъде извънредно сложна.
Кой сподели „ не “?
От присъединяване в служебното ръководство се отхвърлиха ръководителят на Народното събрание Рая Назарян, шефът на Българска народна банка Димитър Радев, подуправителите Петър Чобанов и Радослав Миленков, както и омбудсманът Велислава Делчева.
Рая Назарян аргументира отхвърли си с нуждата служебният министър председател да бъде оптимално безпристрастен, без политически подозрения към изборния развой. Димитър Радев акцентира, че заемането на поста би влезнало в спор с българското и европейското законодателство. Омбудсманът Делчева съобщи, че институцията ѝ би трябвало да остане отвън изпълнителната власт.
Какво следва?
След края на консултациите президентът би трябвало да избере един от петимата претенденти и да разпореди мандат за сформиране на служебно държавно управление. От датата на указа ще зависи и насрочването на предварителните парламентарни избори, които по Конституция би трябвало да се проведат в период до два месеца.
До процедурата се стигна след оставката на кабинета с министър председател Росен Желязков, подадена на фона на траяли седмици всеобщи митинги.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ




