Особеният представител на държавата в завода Румен Спецов обаче попари

Особеният представител на страната в завода Румен Спецов обаче попари очакванията на работещите

В мига, в който желязната съветска хватка над „ Нефтохим “ бе разхлабена, заводът бе разтресен от първите за близо 20 години митинги. Близо 60 служащи от производствата излязоха пред един от порталите на рафинерията с искане за по-високи заплати. Тяхна делегация бе призната от особения представител на страната във компаниите на „ ЛУКойл “ в България Румен Спецов. В момента, до момента в който руснаците се изтеглят от страната, и преди мястото им да са заели новите притежатели от свързваната с Джордж Сорос компания „ Карлайл “, господин Спецов е на процедура най-главното лице в бургаския комбинат.

Протестиращите упорстват, че заплатите им изостават в целия енергиен бранш на България, заради което следва да бъдат нараснали. Най-ниското базово заплащане в „ Нефтохим “ сега е 1120 евро. Към него обаче се включват и разнообразни добавки. С тях служащ в рафинерията получава приблизително към 1500 евро. Исканията са надниците да се вдигнат. Румен Спецов обаче попари очакванията им това да се случи. „ Не е имало никакви митинги “, съобщи той. Попитан по какъв начин ще разяснява клиповете от тях, които самите служащи са разгласили в обществените мрежи, господин Спецов отсече: „ Това е моят коментар: Не е имало никакви митинги. Погрешна ви е информацията “.

Заплащането в някои подразделения от енергийния бранш на България в действителност леко изпреварва това в структурите на „ ЛУКойл “ в страната. Средното чисто заплащане там е към 1650 евро на месец. На избрани места има и заплата от 2050 евро. Но толкоз получава лимитирана група от работещи. Според „ Заплатомер “ главните всеобщи специалности в „ елетротехника и енергетика “ са заплатени сред 802 и 1100 евро. Средната заплата за България е 700 евро. Дори единствено тези числа подсказват, че настояванията на работещите в бургаската рафинерия, в случай че митингът там не се разрасне, са обречени.
Масовите заплати в „ Нефтохим “ изостават с малко от най-високите в енергийния отрасъл, само че доста българи могат единствено да си мечтаят за тях.
В „ Нефтохим “ спорадично имаше манифестации и през последните две десетилетия. Но те бяха казионни. Руското управление впрягаше служащите като стадо да стачкуват против едно или друго решение на страната, което „ ЛУКойл “ смяташе за неизгодно за компанията. Като цяло руснаците бяха въвели на територията, която направляваха в България, тирания, не по-различна от тази в самата Русия. Свободните синдикати бяха унищожени. Всеки опит да се сътвори конструкция на „ Подкрепа “, КНСБ или различен синдикат, който да не е следен от Москва, бе потушаван още в зародиш. А основателите му бяха смазвани душевен и прогонвани от „ Нефтохим “, макар българското законодателство, които би трябвало да ги брани.
Според особени представител на страната в „ Нефтохим “ Румен Спецов митинг в рафинерията не имало, макар видеоклиповете от него.
Последният същински самостоятелен митинг в комбината бе през далечната 2007 година. Тогава обществената министърка от Българска социалистическа партия Емилия Масларова, стимулирана добре от „ ЛУКойл “, предложи заводът да бъде изваден от първа категория труд. Тя съобщи, че съветските притежатели положили огромни старания, заради което въздухът в „ Нефтохим “ бил към този момент толкоз чист, колкото в планински курорт. Министър-председателят от Българска социалистическа партия Сергей Станишев и цялото държавно управление гласоподаваха предлагането ѝ единомислещо. Веднага по-късно съветските притежатели усилиха работния ден и понижиха годишния отпуск без освен това да подвигат заплатите. Законът към този момент им го позволяваше.
Емилия Масларова и Сергей Станишев клекнаха в миналото пред „ ЛУКойл “ и оповестиха „ Нефтохим “ за планински курорт.
Работниците незабавно се самоорганизираха и излязоха на митинг, който руснаците бързо смазаха. Неговите водачи бяха грубо психически притиснати. Една от тях, която бе инициирала възобновяване на профсъюз „ Подкрепа “ в „ Нефтохим “, в продължение на години по-късно обикаляше психиатричните кабинети на разнообразни лечебни заведения.
Зад „ Карлайл груп “ постоянно се е издигала голяма стена от политическа поддръжка в лицето на настоящите американски ръководещи във Вашингтон и техните съдружници по света.
Нефтохимиците в този момент се надяват на щедростта на бъдещия притежател, американската компания „ Карлайл “. Тя се слави като постоянно вярна на настоящите ръководещи във Вашингтон. И в случай че сега е измежду бизнес обкръжението на Доналд Тръмп и поддържа всичките му хрумвания за нов международен ред и най-много „ Да създадем Америка още веднъж велика “, в предишното си „ Карлайл “ бе в съвсем интимни връзки с Джордж Сорос. Милиардерът от кръга на общоизвестните 80-90-годишни застаряващи богаташи, събиращи се постоянно в Давос, бе един от огромните вложители в „ Карлайл “. През 1993 година, когато либерал-глобализмът таман започваше да господства в света, Джордж Сорос, който бе негово гуру, вля в нея $100 млн. посредством своя фонд „ Сорос капитал “. Така ѝ оказа помощ от никому незнайна фирмичка да се издигне до една от най-познаваемите компании за рисков капитал.
Окото на илюминатите е автентично вплетено в заглавието на книгата на Дан Брайъди, подсказващо, че зад лъскавата фасада на „ Карлайл “ се крие загадъчен свят.
Тази и други забавни истории, разказващи по какъв начин „ Карлайл “ е употребила политическа поддръжка, с цел да реализира финансова мощност, бе разказана от американския проверяващ публицист и публицист Дан Брайъди в книгата „ Железният триъгълник. В тайния свят на „ Карлайл груп “. Сред останалите фигури, които са дали начален подтик на новия притежател на „ Нефтохим “, вършат усещане също забавни и спорни политически лица: саудитската кралска фамилия, семейство Бин Ладен (макар най-известният измежду тях, Осама, да не е инвеститор). В групата на хората, които „ Карлайл “ е назначавала за съветници (почетна купа, с която се удостояват знакови фигури, на които се разчита да обезпечават влияние) са Джордж Буш-старши, Джеймс Бейкър (бивш държавен секретар на САЩ), Франк Карлучи (бивш министър на отбраната) и Джон Мейджър (бивш английски министър-председател).