Разликата между заплатите в частния и държавния сектор продължава да

Разликата сред заплатите в частния и държавния бранш продължава да пораства, като междинната брутна заплата в държавните структури надвишава тази в частния бранш с към 223 лв.. Темата разясниха ръководителят на АИКБ Васил Велев, който уточни, че по-високите приходи в обществения бранш изтеглят фрагменти от бизнеса, и президентът на КНСБ Пламен Димитров, който отвърна, че действителният растеж на заплатите демонстрира, че частният бранш не изостава.

„ Разликата в чистите приходи,това, което остава след налози и осигуровки, е даже по-голяма. Тя е приблизително 526 лв.. Причината е, че огромна част от заетите в обществения бранш в Министерство на вътрешните работи, защитата, правосъдната система и държавната администрация заплащат единствено 10% налог върху приходите на физическите лица и не внасят осигуровки за своя сметка. Реално от брутното им заплащане се удържат единствено 10% “, изясни Велев.

По думите му работещите в действителния бранш, които пълнят бюджета, заплащат 22,4% за осигуровки за своя сметка и налог общ приход. Това значи, че чистият приход в обществения бранш се понижава с 10%, а в частния – с 22,4%, което води до разлика от към 525–526 лв. приблизително.

„ Това е единият аспект на казуса. Другите са неналичието на бистрота и резултатът върху пазара на труда. Живеем в пазарна стопанска система. Много фактори подтикват увеличението на заплатите, само че водеща остава продуктивността на труда. Заплатите се включват в себестойността на продукцията и образуват крайната цена. Ако тази цена не може да бъде осъществена на пазара, няма по какъв начин да се изплатят по-високи хонорари “, добави той.

Велев беше безапелационен, че когато възнагражденията в обществения бранш доста изпреварват тези в частния, се основава евакуиране на запаси и фрагменти от частния бранш към държавната администрация, което отслабва бизнеса.

„ Освен това, по-високите заплати в обществения бранш се изплащат на повече хора, в сравнение с са нужни “, съобщи ръководителят на АИКБ.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров обаче не се съгласи с оценката на Велев.

„ Когато приказваме за обществен бранш, би трябвало да вършим разлика сред държавен и публичен. В публичния бранш работят към 600 хиляди души, от които почти 114 хиляди са в държавното управление  без бранш „ Сигурност “. Именно за част от тях страната поема осигуровките “, изясни той.

Синдикалистът добави, че данните за последните четири години демонстрират, че действителният растеж на заплатите след приспадане на инфлацията е 22,7% в частния бранш и 22,1% в публичния бранш.

„ Тоест не е правилно, че възнагражденията в частния бранш изостават като ритъм на напредък “, акцентира Димитров.

Той уточни, че година за година има интервали, в които частният бранш пораства по-бързо, и други, в които публичният бранш изпреварва.

„ Да, 10 евро нагоре, 10 евро надолу – това са приблизителните разлики през 2022, 2023 и 2024 година През 2025 година, към третото тримесечие, публичният бранш получава със 75 евро повече от частния. Това обаче евентуално ще се изравни през четвъртото тримесечие, защото частният бранш наваксва “, посочи той.

Той даде и данни от Национален статистически институт в поддръжка на позицията си.

„ Трябва да се приказва със статистика, а не със стъкмистика. Данните за 75 евро повече са на Национален статистически институт. За третото тримесечие на 2025 година междинната заплата в публичния бранш е 2062 лв., а в частния – 2511 лв.. Като цяло за 2025 година междинната работна заплата в страната е 2678 лв. и е повишена с 65% за последните четири години. Няма по какъв начин да се твърди, че някой „ изсмуква “ средства. В последна сметка всички плащаме налози и осигуровки, освен бизнесът “, сподели Пламен Димитров.

Източник: NOVA