Четири пъти по-висока сметка за ток получи Природонаучният музей в Пловдив
Четири пъти по-висока сметка за ток получи Природонаучният музей в Пловдив. През зимата на 2020 година институцията е плащала приблизително сред 3500 и 3800 лева месечно. За декември 2021 година са сюрпризирани със сумата от 16 000 лв.. И макар че музеят е един от най-бързо разрастващите се в страната с доста добра посещаемост, от управлението усещат съществени финансови усложнения.
„ С прихода, който генерираме – приблизително към 14 000 лева месечно, няма да успеем да покрием разноските за издръжка”, съобщи пред TrafficNews шефът на Природонаучния музей гл. ас. доктор Огнян Тодоров.
Той изясни, че живата експозиция е тази, която притегля най-вече гости. Именно тя обаче е обвързвана и с максимален финансов запас за прехрана - осветяване, отопление, разноски за храна на животните и техническо съоръжение. Ако музеят не успее да си заплати тока и електрозахранването спре, ще загуби животни за стотици хиляди левове.
„ Все отново аз съм сигурен, че Община Пловдив няма да разреши това да се случи, защото през последните години изрично декларира своето желание и предпочитание да развива това направление. Но съм мощно обезпокоен за работата на останалите музеи в страната. Има такива, при които посещаемостта е много по-ниска и ситуацията е сериозно”, съобщи Тодоров, който е и зам.-председател на съдружие „ Български музеи”.
За да не затварят музеи, сдружението подхваща самодейност с искане държавният стандарт да бъде нараснал от 5 на 50 %. В тази връзка сега се приготвя и подписка от чиновници в цялата страна. " Призивът към властта е да извърнат още внимание на региона на културата, тъй като ние сме освен културна, а сме и една просветителна институция”, уточни той.
Другият огромен проблем съгласно Тодоров е, че в случай че не се откри трайно решение за превъзмогване на финансовите усложнения, ще се получи и отлив на фрагменти. И ще е невероятно за шефовете на институтите да намерят кадърни чиновници, с които да продължат работния развой.
" Основният проблем са ниските заплати на хората от културния бранш от сорта на 780 лева Това е извънредно обидно за всички експерти в този бранш и води до демотивация. Няма вероятност. Аз съм изправена пред избор - да върша това, което обичам, да се развъртвам като младеж в културна институция или... действителността, която не го разрешава! ", споделя Яна Георгиева, която от две години е организатор на зала Планетариум.
" Призивът ми е към всички мои сътрудници да дадат публичност на този проблем, в случай че желаят в действителност да се развиват. Нека дадат публичност в малките екрани и медии за компликациите, които срещат ", добавя тя.
Светлозава Казанджиева, организатор връзки с обществеността, пък се надява апелът им да бъде чут. " Властта да се замисли върху бюджета, който е изготвила, и да направи по този начин, че стандартът за всички музеи в страната да се увеличи с 50 % ", моли тя.
„ С прихода, който генерираме – приблизително към 14 000 лева месечно, няма да успеем да покрием разноските за издръжка”, съобщи пред TrafficNews шефът на Природонаучния музей гл. ас. доктор Огнян Тодоров.
Той изясни, че живата експозиция е тази, която притегля най-вече гости. Именно тя обаче е обвързвана и с максимален финансов запас за прехрана - осветяване, отопление, разноски за храна на животните и техническо съоръжение. Ако музеят не успее да си заплати тока и електрозахранването спре, ще загуби животни за стотици хиляди левове.
„ Все отново аз съм сигурен, че Община Пловдив няма да разреши това да се случи, защото през последните години изрично декларира своето желание и предпочитание да развива това направление. Но съм мощно обезпокоен за работата на останалите музеи в страната. Има такива, при които посещаемостта е много по-ниска и ситуацията е сериозно”, съобщи Тодоров, който е и зам.-председател на съдружие „ Български музеи”.
За да не затварят музеи, сдружението подхваща самодейност с искане държавният стандарт да бъде нараснал от 5 на 50 %. В тази връзка сега се приготвя и подписка от чиновници в цялата страна. " Призивът към властта е да извърнат още внимание на региона на културата, тъй като ние сме освен културна, а сме и една просветителна институция”, уточни той.
Другият огромен проблем съгласно Тодоров е, че в случай че не се откри трайно решение за превъзмогване на финансовите усложнения, ще се получи и отлив на фрагменти. И ще е невероятно за шефовете на институтите да намерят кадърни чиновници, с които да продължат работния развой.
" Основният проблем са ниските заплати на хората от културния бранш от сорта на 780 лева Това е извънредно обидно за всички експерти в този бранш и води до демотивация. Няма вероятност. Аз съм изправена пред избор - да върша това, което обичам, да се развъртвам като младеж в културна институция или... действителността, която не го разрешава! ", споделя Яна Георгиева, която от две години е организатор на зала Планетариум.
" Призивът ми е към всички мои сътрудници да дадат публичност на този проблем, в случай че желаят в действителност да се развиват. Нека дадат публичност в малките екрани и медии за компликациите, които срещат ", добавя тя.
Светлозава Казанджиева, организатор връзки с обществеността, пък се надява апелът им да бъде чут. " Властта да се замисли върху бюджета, който е изготвила, и да направи по този начин, че стандартът за всички музеи в страната да се увеличи с 50 % ", моли тя.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ