Ден на майчиния език в Пловдив днес
Честването на Деня на майчиния език стартира през днешния ден в 17 ч. Събитието ще открият регионалният шеф на Пловдив проф. доктор Христина Янчева и генералният консул на Турция в Пловдив Корхан Кюнгерю. Домакин на Международния ден на майчиния език е Областната администрация.
Разговаряме с господин генералния консул Корхан Кюнгерю.
Уважаеми господин общоприет консул, цветущ Ден на майчиния език! Въпреки че Международния ден на майчиния език се отбелязва към този момент за 25-та поредна година по света, ние в Пловдив започнахме да го честваме посредством и по самодейност на Генералното консулство на Република Турция и Българско-турски книжовен клуб. Какво ще споделите за тази самодейност като цяло? А и за подготовката на тазгодишния празник.
– Честит празник! Майчиният език е езикът, който всички ние започваме да усвояваме от майките си. Това е езикът на детството, любовта, щастието, тъгата, болката, спокойствието, с които биваме закърмени в уюта на фамилиите си. Така той съвсем естествено се явява и наша еднаквост и един от маркерите, по който се самоопределяме. Езикът и в частност майчиният съставлява същността на нашата просвета и по едно и също време с това е благосъстояние. Тъкмо това е претекстът на създателя на нашата република, Гази Мустафа Кемал Ататюрк, да дефинира турския език като „ … сърцето, мозъкът и съкровището на турската нация. “ Относно пловдивските празнувания на 21 февруари като Световен ден на майчиния език, в случай че ми позволите, ще подсетя, че концепцията е подета още преди 8 години от упоменатите уредници и тази самодейност към този момент се трансформира в реализиращ се празник. Всяка година той се празнува от Българско-турски книжовен клуб в съдействие с Генералното ни консулство, Клуба на консулите в Пловдив и разнообразни локални общински или регионални структури и просветителни институции. На този празник Българско-турски книжовен клуб ни събира под мотото на една тематика, към която гравитират ред прояви от друго естество – анимации, ателиета, четения, подготовка и прожектиране на специфични документални филми, естествено обединени в тематиката за майчиния език. Генерално консулство на Р. Турция тясно сътрудничи с Българско-турски книжовен клуб в организацията на събитието от самото му възникване. На мнение съм, че успяхме да допринесем за неговото одобряване. Тазгодишното събитие се организира под мотото на мира и се реализира дружно с Областната администрация на Пловдив и Клуба на консулите. Студенти и преподаватели от разнообразни пловдивски университети също са участници в събитието. Очакваме ви.
– Неслучайно Международния ден на майчиния език се свързва с Генералното консулство на Турция и Българско-турския книжовен клуб. Имам поради това, че Вие освен първи представихте това честване, само че бяхте и поредни в устрема си към неговото одобряване като общоградски празник. Впрочем апелирам да разкажете повече за свършеното в тази тенденция през вашия мандат.
– Световният ден на майчиния език е може би един от най-прилягащите празници на Пловдив. Градът е с многовековна история, мултикултурна конструкция и доста образци в историята си за приемливост и запазване на многообразието. След идването си в Пловдив аз бях впечатлен от духовната разноцветност на атмосферата му. С огромен интерес и предпочитание поддържах молбата на Българско-турски книжовен клуб за продължение на отбелязването на Деня на майчиния език. През годините участвахме интензивно в нужните предварителни изследвания и подготовка за всяко едно честване на този специфичен ден. За този празник мога да приказвам доста дълго.
През 2022 година на Международния ден на майчиния език Българско-турски книжовен клуб придвижи феновете в сърцето на Месопотамия, люлката на доста цивилизации и култури, в красивия град Мардин чрез документалния филм, който беше сниман преди този момент. Визуалните, видео и документални записи на историческото, културното и религиозното завещание на град Мардин, които бяха показани на екран, провокираха огромен интерес и удивление измежду пловдивските фенове. Събитието беше съчетано с четене на пословици и поговорки на всички езици, които през днешния ден се приказват в града.
През идната 2023 година събитието беше намерено с минута безмълвие в памет на починалите при жестокото земетресение, което се случи в Турция на 6 февруари 2023 година Историческите места в районите Хатай (Антиохия), Кахраманмараш и Газиантеп, които бяха посетени от екип на Българско-турски книжовен клуб (ноември 2022 г.), бяха показани на участниците посредством квалифициран видеоклип. След видеото, част от участниците, показаха своите съболезнования послания за взаимност и поддръжка с потърпевшите от земетресението. Ученици и студенти от разнообразни националности, учащи в пловдивските образователни заведения показаха както свои достоверни национални костюми, по този начин и турски и локални национални носии. Трогателен беше хорът, в чийто репертоар бяха включени елегични послания и съболезнования, съчетани с апел за мир, единение и запазване на многообразието.
Денят на майчиния език през 2024 година се открои с акцента си върху писмото или писменостите. В Народна библиотека „ Иван Вазов “ организирахме кръгла маса на тематика „ Възходът на писмеността “ с презентации на шестима уважавани професори по език, литература и история на културата, последвана от специфичната фотоизложба „ Непознатите “. Събитието беше богат, наситено, продължи и на идващия ден с голям брой организации, извършени едно след друго в изложбената зала на Общинския съвет.
За честванията на майчиния език през 2024 година медиите писаха много. Разкажете, апелирам, повече за калиграфските ателиета и рисуването по вода в залата на общински съвет.
Права сте, Денят на майчиния език през 2024 година провокира огромен отзив. В работилниците или по този начин наречените ателиета, отдадени на писменото изложение участваха положителни експерти. Зафер Гюнал, художник-калиграф от Одрин, показа примерни осъществявания на османско калиграфско изкуство; Пловдивският художник Панайот Панайотов -кирилска калиграфия; Виктория Алексиева – японското писмо шодо. В същото време организирахме и работилница за изкуството на изобразяване върху вода-ебру, която провокира огромен интерес. В програмата бяха раздадени благодарствени грамоти на участниците в състезанието, проведен от Художествената гимназия „ Цанко Лавренов “ по отношение на Деня на майчиния език. В същата зала бяха показани музикални осъществявания на възпитаници от художествени учебни заведения в града и танцови осъществявания на фолклорната група към Медицинския университет. Програмата беше наситена и продължи с прожекция на документалният филм „ ДНК на езика “, сниман от екипа на Българско-турски книжовен клуб в градовете Трабзон и Ризе в Турция, и Батуми в Грузия. Той беше посрещнат с огромен интерес и въобще документалните филми, които Българско-турски клуб снима особено и във връзка съответната тематика на празника провокират аплодисменти измежду публиката.
Събитията, които организирате взаимно с Българско-турски книжовен клуб вършат усещане и с необятния културен диапазон, значим в културната палитра на града. Какво друго бихте желали да споделите за това съдействие?
Сред деянията, които организирахме със съдействието на Българско-турски книжовен клуб, съгласно мен най-ярко се откроява празнуването на Деня на майчиния език. Това, несъмнено, произтича на първо място от неоспоримото значение на майчиния език за всеки един човек. Както към този момент загатнах, ние със взаимни старания в продължение на 8 години успяхме да създадем интерес към този ден, и си мисля, че той към този момент се утвърди като общоградски празник. Българско-турски книжовен клуб концентрира интензивността си освен върху литературата. Съвместно с клуба осъществихме редица взаимни планове в разнообразни области на изкуството. През ноември 2022 година организирахме среща-концерт на турски и български акордеонисти. Обхвата на тази среща през октомври 2023 година се разшири и по този начин реализирахме концерта на балкански акордеонисти. През януари 2023 година поканихме флейтисти и обоисти от Турция, и пианисти от България за концерт „ Музикални разговори “. Същата година през май по наша покана в Пловдив гостува най-стария сценичен формат на турския обичаен спектакъл – Театъра на сенките. През юни 2024 година бяхме домакини на Младежкия симфоничен оркестър на Бейликдюзю – Истанбул, който взаимно със студенти от AMTИИ изнесе празничен концерт. През същата година през ноември флейтистът от Турция Бюлент Евджил и българската пианистка Велислава Стоянова показаха рециталите си на тематика „ Музикални пространства “. И най-после, през декември 2024 година, представихме превода на известния типичен разказ на Ахмед Хилми Филибелията „ Дълбините на въображението “ с присъединяване на преводача Азиз Таш и литературни експерти. Щастлива се оказа случайността, че събитието съответства с Международния ден на турското кафе. Знаете евентуално, че приготвянето и пиенето му съставлява самобитен обред в турския обичай, а и кореспондира с обособени пасажи в показания разказ. Всичко това добави нюанс към празника.
Какво ще споделите за работата на единственото двуезично списание в България „ Небеттепе “.
Още с идването си в Пловдив аз се срещнах с активността на списанието. Това, което прави публицистичния екип е доста особено и заслужава поощрения. Знаете, че то сега е единственото печатно списание, което дава опция на пишещите на турски език да разгласяват свои творби. Пловдив е град със съществени обичаи в издаването както на български, по този начин и на турски вестници през предишния век. Например последното издание на турски в Пловдив датира от далечната 1937 година След близо 80 години списанието нарушава това безмълвие. Значителен за мен е фактът, че списанието се издава на два езика (турски и български), в него разгласяват освен майстори на перото и експерти литератори на двата езика, само че и млади гении, които търсят поле за изява. Пожелавам им триумфи!
Разговаряме с господин генералния консул Корхан Кюнгерю.
Уважаеми господин общоприет консул, цветущ Ден на майчиния език! Въпреки че Международния ден на майчиния език се отбелязва към този момент за 25-та поредна година по света, ние в Пловдив започнахме да го честваме посредством и по самодейност на Генералното консулство на Република Турция и Българско-турски книжовен клуб. Какво ще споделите за тази самодейност като цяло? А и за подготовката на тазгодишния празник.
– Честит празник! Майчиният език е езикът, който всички ние започваме да усвояваме от майките си. Това е езикът на детството, любовта, щастието, тъгата, болката, спокойствието, с които биваме закърмени в уюта на фамилиите си. Така той съвсем естествено се явява и наша еднаквост и един от маркерите, по който се самоопределяме. Езикът и в частност майчиният съставлява същността на нашата просвета и по едно и също време с това е благосъстояние. Тъкмо това е претекстът на създателя на нашата република, Гази Мустафа Кемал Ататюрк, да дефинира турския език като „ … сърцето, мозъкът и съкровището на турската нация. “ Относно пловдивските празнувания на 21 февруари като Световен ден на майчиния език, в случай че ми позволите, ще подсетя, че концепцията е подета още преди 8 години от упоменатите уредници и тази самодейност към този момент се трансформира в реализиращ се празник. Всяка година той се празнува от Българско-турски книжовен клуб в съдействие с Генералното ни консулство, Клуба на консулите в Пловдив и разнообразни локални общински или регионални структури и просветителни институции. На този празник Българско-турски книжовен клуб ни събира под мотото на една тематика, към която гравитират ред прояви от друго естество – анимации, ателиета, четения, подготовка и прожектиране на специфични документални филми, естествено обединени в тематиката за майчиния език. Генерално консулство на Р. Турция тясно сътрудничи с Българско-турски книжовен клуб в организацията на събитието от самото му възникване. На мнение съм, че успяхме да допринесем за неговото одобряване. Тазгодишното събитие се организира под мотото на мира и се реализира дружно с Областната администрация на Пловдив и Клуба на консулите. Студенти и преподаватели от разнообразни пловдивски университети също са участници в събитието. Очакваме ви.
– Неслучайно Международния ден на майчиния език се свързва с Генералното консулство на Турция и Българско-турския книжовен клуб. Имам поради това, че Вие освен първи представихте това честване, само че бяхте и поредни в устрема си към неговото одобряване като общоградски празник. Впрочем апелирам да разкажете повече за свършеното в тази тенденция през вашия мандат.
– Световният ден на майчиния език е може би един от най-прилягащите празници на Пловдив. Градът е с многовековна история, мултикултурна конструкция и доста образци в историята си за приемливост и запазване на многообразието. След идването си в Пловдив аз бях впечатлен от духовната разноцветност на атмосферата му. С огромен интерес и предпочитание поддържах молбата на Българско-турски книжовен клуб за продължение на отбелязването на Деня на майчиния език. През годините участвахме интензивно в нужните предварителни изследвания и подготовка за всяко едно честване на този специфичен ден. За този празник мога да приказвам доста дълго.
През 2022 година на Международния ден на майчиния език Българско-турски книжовен клуб придвижи феновете в сърцето на Месопотамия, люлката на доста цивилизации и култури, в красивия град Мардин чрез документалния филм, който беше сниман преди този момент. Визуалните, видео и документални записи на историческото, културното и религиозното завещание на град Мардин, които бяха показани на екран, провокираха огромен интерес и удивление измежду пловдивските фенове. Събитието беше съчетано с четене на пословици и поговорки на всички езици, които през днешния ден се приказват в града.
През идната 2023 година събитието беше намерено с минута безмълвие в памет на починалите при жестокото земетресение, което се случи в Турция на 6 февруари 2023 година Историческите места в районите Хатай (Антиохия), Кахраманмараш и Газиантеп, които бяха посетени от екип на Българско-турски книжовен клуб (ноември 2022 г.), бяха показани на участниците посредством квалифициран видеоклип. След видеото, част от участниците, показаха своите съболезнования послания за взаимност и поддръжка с потърпевшите от земетресението. Ученици и студенти от разнообразни националности, учащи в пловдивските образователни заведения показаха както свои достоверни национални костюми, по този начин и турски и локални национални носии. Трогателен беше хорът, в чийто репертоар бяха включени елегични послания и съболезнования, съчетани с апел за мир, единение и запазване на многообразието.
Денят на майчиния език през 2024 година се открои с акцента си върху писмото или писменостите. В Народна библиотека „ Иван Вазов “ организирахме кръгла маса на тематика „ Възходът на писмеността “ с презентации на шестима уважавани професори по език, литература и история на културата, последвана от специфичната фотоизложба „ Непознатите “. Събитието беше богат, наситено, продължи и на идващия ден с голям брой организации, извършени едно след друго в изложбената зала на Общинския съвет.
За честванията на майчиния език през 2024 година медиите писаха много. Разкажете, апелирам, повече за калиграфските ателиета и рисуването по вода в залата на общински съвет.
Права сте, Денят на майчиния език през 2024 година провокира огромен отзив. В работилниците или по този начин наречените ателиета, отдадени на писменото изложение участваха положителни експерти. Зафер Гюнал, художник-калиграф от Одрин, показа примерни осъществявания на османско калиграфско изкуство; Пловдивският художник Панайот Панайотов -кирилска калиграфия; Виктория Алексиева – японското писмо шодо. В същото време организирахме и работилница за изкуството на изобразяване върху вода-ебру, която провокира огромен интерес. В програмата бяха раздадени благодарствени грамоти на участниците в състезанието, проведен от Художествената гимназия „ Цанко Лавренов “ по отношение на Деня на майчиния език. В същата зала бяха показани музикални осъществявания на възпитаници от художествени учебни заведения в града и танцови осъществявания на фолклорната група към Медицинския университет. Програмата беше наситена и продължи с прожекция на документалният филм „ ДНК на езика “, сниман от екипа на Българско-турски книжовен клуб в градовете Трабзон и Ризе в Турция, и Батуми в Грузия. Той беше посрещнат с огромен интерес и въобще документалните филми, които Българско-турски клуб снима особено и във връзка съответната тематика на празника провокират аплодисменти измежду публиката.
Събитията, които организирате взаимно с Българско-турски книжовен клуб вършат усещане и с необятния културен диапазон, значим в културната палитра на града. Какво друго бихте желали да споделите за това съдействие?
Сред деянията, които организирахме със съдействието на Българско-турски книжовен клуб, съгласно мен най-ярко се откроява празнуването на Деня на майчиния език. Това, несъмнено, произтича на първо място от неоспоримото значение на майчиния език за всеки един човек. Както към този момент загатнах, ние със взаимни старания в продължение на 8 години успяхме да създадем интерес към този ден, и си мисля, че той към този момент се утвърди като общоградски празник. Българско-турски книжовен клуб концентрира интензивността си освен върху литературата. Съвместно с клуба осъществихме редица взаимни планове в разнообразни области на изкуството. През ноември 2022 година организирахме среща-концерт на турски и български акордеонисти. Обхвата на тази среща през октомври 2023 година се разшири и по този начин реализирахме концерта на балкански акордеонисти. През януари 2023 година поканихме флейтисти и обоисти от Турция, и пианисти от България за концерт „ Музикални разговори “. Същата година през май по наша покана в Пловдив гостува най-стария сценичен формат на турския обичаен спектакъл – Театъра на сенките. През юни 2024 година бяхме домакини на Младежкия симфоничен оркестър на Бейликдюзю – Истанбул, който взаимно със студенти от AMTИИ изнесе празничен концерт. През същата година през ноември флейтистът от Турция Бюлент Евджил и българската пианистка Велислава Стоянова показаха рециталите си на тематика „ Музикални пространства “. И най-после, през декември 2024 година, представихме превода на известния типичен разказ на Ахмед Хилми Филибелията „ Дълбините на въображението “ с присъединяване на преводача Азиз Таш и литературни експерти. Щастлива се оказа случайността, че събитието съответства с Международния ден на турското кафе. Знаете евентуално, че приготвянето и пиенето му съставлява самобитен обред в турския обичай, а и кореспондира с обособени пасажи в показания разказ. Всичко това добави нюанс към празника.
Какво ще споделите за работата на единственото двуезично списание в България „ Небеттепе “.
Още с идването си в Пловдив аз се срещнах с активността на списанието. Това, което прави публицистичния екип е доста особено и заслужава поощрения. Знаете, че то сега е единственото печатно списание, което дава опция на пишещите на турски език да разгласяват свои творби. Пловдив е град със съществени обичаи в издаването както на български, по този начин и на турски вестници през предишния век. Например последното издание на турски в Пловдив датира от далечната 1937 година След близо 80 години списанието нарушава това безмълвие. Значителен за мен е фактът, че списанието се издава на два езика (турски и български), в него разгласяват освен майстори на перото и експерти литератори на двата езика, само че и млади гении, които търсят поле за изява. Пожелавам им триумфи!
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ