Честотата на бронхиалната астма у нас е 4,59%, от астма

Честотата на бронхиалната астма у нас е 4,59%, от астма страдат близо 230 000 българи, като почти 3,74% или към 8000 от тях са с тежка форма на болестта. Тези данни бяха показани на конференция, с която бе даден старт на осведомителна акция „ ИзДишайАстмата “. Тя ще включва поредност от начинания, отдадени на 6 май, който се отбелязва като Световен ден за битка с астмата.

Астмата е вариабилна болест, от време на време диагностиката й лишава година и повече, изясни алерголожката от Клиничния център по алергология от УМБАЛ „ Александровска “ проф. Мария Стаевска.

По думите й при 17% от пациентите е налице сложна за лекуване астма, а при 3,7% - тежка астма. Проф. Стаевска акцентира, че астмата е проблем в международен мащаб и за жалост, заболеваемостта нараства в последните години.

„ Заболяването прогресира, в случай че хроничното инфектиране на дихателните пътища не се лекува навреме. Ако инхалаторното поддържащо лекуване не е задоволително, се минава към лекуване със систематични кортикостероиди, което обаче е придружено от странични резултати “, сподели алерголожката.

Тя бе безапелационна, че своевременното диагностициране, оценката на тежестта и оптимално лекуване на астмата са от голямо значение за пациентите, а положителната вест е, че у нас към този момент се ползват най-съвременните биологични лечения, които са налични и се възстановяват от НЗОК.

По думите на проф. Стаевска 14% от пациентите с астма са с някаква степен на неработоспособност, а при боледуващите от тежка форма на болестта директните разноски са с 43% по-високи. В доста огромен % от случаите – над 80%, пациентите с астма имат тежка съпътстваща коморбидност, изясни тя.  

Проф. Стаевска акцентира, че биологичното лекуване при тежка астма, приложено в точния момент, може да усъвършенства доста контрола на болестта, да ограничи използването на кортикостероиди, да редуцира оптимално хоспитализациите и да разреши на пациентите да водят още веднъж пълностоен живот без ограничавания.

„ Добрата вест е, че пациентите с тежка астма имат достъп до всички модерни биологични лечения “, показа тя.

„ Системните кортикостероиди следва да са последна опция в лекуването на астмата. Ако се употребяват от пациента, би трябвало лекарят да усъвършенства и увеличи дозата на поддържащата инхалаторна терапия и в случай че това не е задоволително, да обмисли модерно лекуване за тежка астма, което моят опит демонстрира, че има позитивен резултат и пациентите реализират надзор на астмата “, уточни доктор Радка Александрова, пулмолог от системата на извънболничната помощ с дълготраен опит в лекуването на такива пациенти.

„ Често пациентите с неконтролирана астма първо се срещат с персоналния доктор. Той може да назначи спомагателна терапия, с която да се овладеят признаците на болестта, да насочи пациента към експерт от доболничната помощ или при тежък припадък да насочи пациента за хоспитализация. Важно е пристъпът на пациента да бъде навреме оценен и документиран. Това ще разреши на доболничния експерт да бъде осведомен за настоящото положение на астмата при пациента “, показа общопрактикуващият доктор доктор Михаил Михов, ръководител на Управителния съвет на Дружеството на софийските общопрактикуващи лекари.

Кампанията се организира с поддръжката на Посолството на Англия у нас, на Министерството на здравеопазването, Столична община, Община Бургас, Община Пловдив, Община Русе, Дружеството на софийските общопрактикуващи лекари (ДСОПЛ). Организатор е фармакомпанията АстраЗенека.

В рамките на самодейността ще се разпрострат разнообразни интензивности на доста места в страната, ще се популяризират осведомителни материали, а на Световния ден за битка с астмата – 6 май, знакови здания в огромни градове ще бъдат осветени в символ на съпричастност към тази идея.