Често се оказва, че служителите в България не знаят правата

Често се оказва, че чиновниците в България не знаят правата си, а има и недобросъвестни работодатели, които спекулират с това. Важно е да знаем, че Кодексът на труда преглежда всички вероятни проблеми и в никакъв случай не е е ненужно да извършите информация преди да подписвате каквито и да е документи. После ще е късно.

ФОКУС обръща внимание на два случая, при които работодателят може да приключи трудовия ви контракт, само че е задължен и да ви заплати обезщетение. 

Прекратяването на съображение член 328, алинея 1, т. 2 (съкращаване на щата) или член 328, алинея 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ)(намаляване на размера на работа) е с предупреждение и в случай че работодателят не съблюдава периода на предизвестието, поражда право на обезщетение по член 220, алинея 1 от КТ (за неспазено предизвестие).

При оставане без работа вследствие на прекратяването поражда право на обезщетение по член 222, алинея 1 от КТ. Обезщетението се изплаща от работодателя на служащия или служителя, който е останал без работа или е постъпил на работа след прекратяването с по-ниско трудово заплащане. Обезщетението е в размер на брутното трудово заплащане на служащия или служителя за времето, през което той е останал без работа, само че за не повече от 1 месец .

С акт на Министерския съвет, с групов трудов контракт или с трудовия контракт може да се планува обезщетение за по-дълъг период. Ако в този период служащият или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово заплащане, той има право на разликата за същия период. По реда и при изискванията на член 224 от КТ работодателят дължи обезщетение за необработен заплатен годишен отпуск.