„Tуитър“, платформата, която промени журналистиката и после се преобрази, навърши 25 години
Първият туит не е написан с концепцията да влезе в историята. На 21 март 2006 година Джак Дорси написа „ Тъкмо акордирам своя twttr” – чисто функционална фраза, нещо като техническа инспекция. И въпреки всичко от тези четири думи се роди един от най-влиятелните опити в историята на интернет, написа италианската медия „ Соле 24 Оре “.
„ Туитър “ (Twitter) беше евентуално най-важната обществена мрежа предвид на мащаба си. Макар и в никакъв случай да не е достигала релутатите на „ Facebook “ (Facebook), „ Инстаграм “ (Instagram) или „ ТикТок “ (TikTok), платформата на Дорси реализира нещо, към което останалите се стремяха с години – способността да се трансформира в място, където новините се оформят в действително време. Това беше обществената платформа за публицисти, политици, учени и корпорации, както и за изключителни обстановки и революции. „ Туитър “ беше великански сеизмограф, кадърен да записва международни събития съвсем сега на тяхното случване.
Историята на възникването на „ Туитър” е типична за Силициевата котловина. Платформата се ражда от пепелта на „ Одео “ (Odeo) – стартъп, заложил на подкастите в несъответствуващ миг. Когато „ Епъл “ (Apple) интегрира подкастите в приложението си „ айТюнс “ (iTunes), планът на „ Одео “ изглеждаше жертван. Тогава обаче Ноа Глас осъзна капацитета на система за къси известия, Джак Дорси си показа по какъв начин би изглеждало нещо сходно, а Биз Стоун и Евън Уилямс помогнаха да се трансформира в действителен артикул. Идеята им е елементарна. Платформа за издание на къси известия с дължина до 140 знака - ограничаване, наложено от стандарта за кратни известия Ес Ем Ес (SMS).
Истинската иновация вкараха потребителите
Хаштагът не е фиктивен от компанията „ Туитър “, а от Крис Месина през 2007 година. Този елементарен знак трансформира милиони разпокъсани известия в проведени диалози. Скоро по-късно се появиха и ретуитовете, споменаванията с „ @ “ и нишките от известия. Нито една от тези функционалности не присъстваше в истинския дизайн на платформата. Потребителите сами вкараха езика, посредством който трансформираха „ Туитър “.
В рамките на няколко години платформата се трансформира в международна осведомителна инфраструктура. „ Туитър “ отрази земетресението в Сан Франциско през 2007 година, митингите в Иран през 2009 година, Арабската пролет от 2011 година, придвижването „ Окупирай Уолстрий “ от 2011 година, придвижването „ Животът на чернокожите има значение “ (Black Lives Matter) от 2013 година и придвижването #АзСъщо (#MeToo) от 2017 година.
По време на здравни рецесии, войни и естествени бедствия първото място, където се показваха фотоси, разкази на очевидци и данни за събитията беше в „ Туитър “. Журналистиката по света се научи да съществува взаимно с източник, който генерира вести в действително време, въпреки и да изисква непрекъсната инспекция. Скоростта на платформата се трансформира по едно и също време в преимущество и проблем.
„ Туитър “ промени и политическата връзка
Президентът Барак Обама бързо осъзна цената на това да употребява платформата. Доналд Тръмп я трансформира мегафон за мислите си и постоянно ръководи посредством туитове. Финансовите пазари се научиха да реагират на известия от единствено няколко реда. Дипломацията навлезе в областта на обществените медии. Дори централните банки и галактическите организации започнаха да споделят непосредствено с милиони хора, заобикаляйки обичайните медии.
Въпреки големият културен триумф, „ Туитър “ в никакъв случай не съумя да пожъне стопански. Компанията стана обществена през 2013 година, само че моделът с доходи от реклама в никакъв случай не съумя да доближи успеваемостта на „ Мета “ (Meta). Платформата привличаше диалози, само че не и безусловно консуматори, които да бъдат превърнати в клиенти за рекламодателите. „ Туитър “ беше идеалното място за разискване на политика, стопанска система и настоящи събития, само че надалеч по-малко подобаваща за създаване на ефикасна рекламна екосистема, показва „ Соле 24 Оре “.
Кратки видеоклипове и стрийминг
През годините „ Туитър “ тества голям брой нови хрумвания. „ Вайн “ (Vine) планува формата за къси видеа, която години по-късно щеше да донесе популярност на „ ТикТок “. „ Перискоуп “ (Periscope) вкара опцията за лъчение онлайн през смарт телефони, когато това изглеждаше като научна фантастика. Функции като „ Моументс “ (Moments), „ Флийтс “ (Fleets) и други се опитваха да са в крайник с конкуренцията, само че по този начин и не съумяха да изградят личен характерен образ.
Дори смяната от 2017 година, когато ограничаването от 140 признака беше увеличено до 280, заличи част от идентичността на платформата.
Втората глава от историята на „ Туитър “ стартира на през 2022 година
Илон Мъск закупи компанията на Джак Дорси за 44 милиарда $ на 27 октомври 2022 година, влизайки в централата с мивка в ръцете. Много бързо по-късно хиляди чиновници бяха съкратени, екипите по модериране на наличие фрапантно се свиха, рекламодателите започнаха да се отдръпват от платформата и Мъск промени името на компанията от „ Туитър “ на „ Екс “ (X).
Заявената цел е да се построи „ апликация за всичко “ – универсална апликация, по модела на „ УиЧат “ (WeChat), която да интегрира обществени мрежи, заплащания, видео, търговия и цифрови услуги. Въпреки че планът остава недовършен, идентичността на платформата е радикално изменена. „ Екс “ към този момент не е просто място за диалог – а платформа, която се стреми да се трансформира в част от цифровата инфраструктура.
С Мъск се трансформира и връзката сред платформата и властта
Възстановяването на профила на Доналд Тръмп в „ Екс “, откакто Мъск закупи компанията, бележи алегоричен прелом в политика за моделиране на наличие. Дебатът по отношение на ролята на логаритмите в разпространяване на наличие се ускорява и голям брой изследвания стартират да мерят по какъв начин автоматизираните рекомендации могат да повлияят на поляризацията на публичния диалог. Въпросът към този момент не е единствено за свободата на словото и изразяването, а за самото действие на цифровите демокрации.
През последните години в историята на платформата се появи нов състезател – изкуственият разсъдък „ Грок “, създаден от компанията „ ЕксЕйАй “ (xAI) на Илон Мъск. Това направи „ Екс “ една от първите огромни обществени мрежи, където човешкият диалог и генерираното от изкуствен интелект наличие съществуват по едно и също време в еднакъв поток от информация. Целта е изкуственият разсъдък да стане неразделна част от ежедневното потребителско преживяване. И въпреки всичко, както се случи с всички съществени нововъведения на платформата, този ход повдигна и въпроси по отношение на дезинформацията, дийпфейковете, алгоритмичната бистрота и публицистичната отговорност.
След 25 години „ Туитър “, или към този момент „ Х “, остава вълнуващ абсурд. Платформата сътвори езика на информацията в действително време, само че по този начин и не откри резистентен бизнес модел. Тя даде глас на милиони хора, само че в същото време ускори омразата и дезинформацията. Платформата направи света по-свързан, само че и по-поляризиран. Създаде принадлежности като хаштагове, ретуитове, влакна от известия.
Може би най-важното завещание на платформата не е техническа функционалност, а една концепция - а точно, че интернет може да съставлява световен, непрестанен, обществен и незабавен разговор. Двадесет и пет години по-късно тази концепция, умислен от Джак Дорси, продължава. Но през днешния ден тя е изменена от логаритмите, които вземат решение какво вижда потребителя, от системите с изкуствен интелект, участващи в диалога, и от платформата, която в устрема си да се преобрази, продължава да трансформира метода, по който се осведомяваме.
„ Туитър “ (Twitter) беше евентуално най-важната обществена мрежа предвид на мащаба си. Макар и в никакъв случай да не е достигала релутатите на „ Facebook “ (Facebook), „ Инстаграм “ (Instagram) или „ ТикТок “ (TikTok), платформата на Дорси реализира нещо, към което останалите се стремяха с години – способността да се трансформира в място, където новините се оформят в действително време. Това беше обществената платформа за публицисти, политици, учени и корпорации, както и за изключителни обстановки и революции. „ Туитър “ беше великански сеизмограф, кадърен да записва международни събития съвсем сега на тяхното случване.
Историята на възникването на „ Туитър” е типична за Силициевата котловина. Платформата се ражда от пепелта на „ Одео “ (Odeo) – стартъп, заложил на подкастите в несъответствуващ миг. Когато „ Епъл “ (Apple) интегрира подкастите в приложението си „ айТюнс “ (iTunes), планът на „ Одео “ изглеждаше жертван. Тогава обаче Ноа Глас осъзна капацитета на система за къси известия, Джак Дорси си показа по какъв начин би изглеждало нещо сходно, а Биз Стоун и Евън Уилямс помогнаха да се трансформира в действителен артикул. Идеята им е елементарна. Платформа за издание на къси известия с дължина до 140 знака - ограничаване, наложено от стандарта за кратни известия Ес Ем Ес (SMS).
Истинската иновация вкараха потребителите
Хаштагът не е фиктивен от компанията „ Туитър “, а от Крис Месина през 2007 година. Този елементарен знак трансформира милиони разпокъсани известия в проведени диалози. Скоро по-късно се появиха и ретуитовете, споменаванията с „ @ “ и нишките от известия. Нито една от тези функционалности не присъстваше в истинския дизайн на платформата. Потребителите сами вкараха езика, посредством който трансформираха „ Туитър “.
В рамките на няколко години платформата се трансформира в международна осведомителна инфраструктура. „ Туитър “ отрази земетресението в Сан Франциско през 2007 година, митингите в Иран през 2009 година, Арабската пролет от 2011 година, придвижването „ Окупирай Уолстрий “ от 2011 година, придвижването „ Животът на чернокожите има значение “ (Black Lives Matter) от 2013 година и придвижването #АзСъщо (#MeToo) от 2017 година.
По време на здравни рецесии, войни и естествени бедствия първото място, където се показваха фотоси, разкази на очевидци и данни за събитията беше в „ Туитър “. Журналистиката по света се научи да съществува взаимно с източник, който генерира вести в действително време, въпреки и да изисква непрекъсната инспекция. Скоростта на платформата се трансформира по едно и също време в преимущество и проблем.
„ Туитър “ промени и политическата връзка
Президентът Барак Обама бързо осъзна цената на това да употребява платформата. Доналд Тръмп я трансформира мегафон за мислите си и постоянно ръководи посредством туитове. Финансовите пазари се научиха да реагират на известия от единствено няколко реда. Дипломацията навлезе в областта на обществените медии. Дори централните банки и галактическите организации започнаха да споделят непосредствено с милиони хора, заобикаляйки обичайните медии.
Въпреки големият културен триумф, „ Туитър “ в никакъв случай не съумя да пожъне стопански. Компанията стана обществена през 2013 година, само че моделът с доходи от реклама в никакъв случай не съумя да доближи успеваемостта на „ Мета “ (Meta). Платформата привличаше диалози, само че не и безусловно консуматори, които да бъдат превърнати в клиенти за рекламодателите. „ Туитър “ беше идеалното място за разискване на политика, стопанска система и настоящи събития, само че надалеч по-малко подобаваща за създаване на ефикасна рекламна екосистема, показва „ Соле 24 Оре “.
Кратки видеоклипове и стрийминг
През годините „ Туитър “ тества голям брой нови хрумвания. „ Вайн “ (Vine) планува формата за къси видеа, която години по-късно щеше да донесе популярност на „ ТикТок “. „ Перискоуп “ (Periscope) вкара опцията за лъчение онлайн през смарт телефони, когато това изглеждаше като научна фантастика. Функции като „ Моументс “ (Moments), „ Флийтс “ (Fleets) и други се опитваха да са в крайник с конкуренцията, само че по този начин и не съумяха да изградят личен характерен образ.
Дори смяната от 2017 година, когато ограничаването от 140 признака беше увеличено до 280, заличи част от идентичността на платформата.
Втората глава от историята на „ Туитър “ стартира на през 2022 година
Илон Мъск закупи компанията на Джак Дорси за 44 милиарда $ на 27 октомври 2022 година, влизайки в централата с мивка в ръцете. Много бързо по-късно хиляди чиновници бяха съкратени, екипите по модериране на наличие фрапантно се свиха, рекламодателите започнаха да се отдръпват от платформата и Мъск промени името на компанията от „ Туитър “ на „ Екс “ (X).
Заявената цел е да се построи „ апликация за всичко “ – универсална апликация, по модела на „ УиЧат “ (WeChat), която да интегрира обществени мрежи, заплащания, видео, търговия и цифрови услуги. Въпреки че планът остава недовършен, идентичността на платформата е радикално изменена. „ Екс “ към този момент не е просто място за диалог – а платформа, която се стреми да се трансформира в част от цифровата инфраструктура.
С Мъск се трансформира и връзката сред платформата и властта
Възстановяването на профила на Доналд Тръмп в „ Екс “, откакто Мъск закупи компанията, бележи алегоричен прелом в политика за моделиране на наличие. Дебатът по отношение на ролята на логаритмите в разпространяване на наличие се ускорява и голям брой изследвания стартират да мерят по какъв начин автоматизираните рекомендации могат да повлияят на поляризацията на публичния диалог. Въпросът към този момент не е единствено за свободата на словото и изразяването, а за самото действие на цифровите демокрации.
През последните години в историята на платформата се появи нов състезател – изкуственият разсъдък „ Грок “, създаден от компанията „ ЕксЕйАй “ (xAI) на Илон Мъск. Това направи „ Екс “ една от първите огромни обществени мрежи, където човешкият диалог и генерираното от изкуствен интелект наличие съществуват по едно и също време в еднакъв поток от информация. Целта е изкуственият разсъдък да стане неразделна част от ежедневното потребителско преживяване. И въпреки всичко, както се случи с всички съществени нововъведения на платформата, този ход повдигна и въпроси по отношение на дезинформацията, дийпфейковете, алгоритмичната бистрота и публицистичната отговорност.
След 25 години „ Туитър “, или към този момент „ Х “, остава вълнуващ абсурд. Платформата сътвори езика на информацията в действително време, само че по този начин и не откри резистентен бизнес модел. Тя даде глас на милиони хора, само че в същото време ускори омразата и дезинформацията. Платформата направи света по-свързан, само че и по-поляризиран. Създаде принадлежности като хаштагове, ретуитове, влакна от известия.
Може би най-важното завещание на платформата не е техническа функционалност, а една концепция - а точно, че интернет може да съставлява световен, непрестанен, обществен и незабавен разговор. Двадесет и пет години по-късно тази концепция, умислен от Джак Дорси, продължава. Но през днешния ден тя е изменена от логаритмите, които вземат решение какво вижда потребителя, от системите с изкуствен интелект, участващи в диалога, и от платформата, която в устрема си да се преобрази, продължава да трансформира метода, по който се осведомяваме.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ