Какво всъщност празнуваме на Осми март?
„ Честит 8 март, мамо! ” - на бас, че сте го писали с детския си почерк. И след това сте привикнали да честитите празника: на съученички, приятелки, колежки. На дамата до вас. И усмихнато да приемате букети, поздравления и дарове, в случай че от дребна са ви обличали в розово. Или пък с презрителна мимика отхвърляте „ тоя комунистически празник ”... Голямо комплициране царува към датата 8 март и си коства да си напомним какво се празнува на нея.
Осми март е Международен ден на дамата, който уважава битките на дамите за равни права по целия свят.
Историята:
На 8 март 1857 година в Ню Йорк дамите от шивашки и текстилни предприятия излизат на митинг срещу неприятните условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези дами основават своя първи работен профсъюз.
В идващите години следват други митинги, най-известният от които е през 1908 година, когато дамите провеждат шествие през Ню Йорк с претенции за по-кратък работен ден, по-добро възнаграждение и право на гласоподаване. През 1910 година в Копенхаген се организира първата интернационална конференция на дамите, на която, по предложение на немската социалистка Клара Цеткин се приема: всяка година да се чества деня на работничките и на интернационалната им взаимност за битка за пълноправие с мъжете във всички публични сфери на живота.
През 1977 година Общото заседание на Организация на обединените нации приема 8 март да бъде приет за Международен ден за правата на дамите и за мир.
Идеята:
На дамите постоянно се е налагало да се борят за своите права, без значение в коя страна и в кой исторически интервал се намират. А 8 март, Международният ден на дамите, е превъзходен мотив да поговорим за неравнопоставеността и за проблемите, пред които дамите по света са изправени, пише Надежда Дерменджиева в " Дневник ":
8 март не е ден за пазаруване на рози, парфюми и други дарове. Не ни е необходим специфичен ден, в който да демонстрираме любовта и уважението към майките, приятелките, съпругите и дъщерите си.
Но ни е необходим ден, в който мъжете и дамите намерено да поговорят за домашното принуждение, за изнасилването, за дискриминирането, за сексизма, за феминизацията на бедността и най-много за това, че неравнопоставеността на дамите не е единствено женски проблем. Това е проблем на цялото ни общество, на цялото човечество.
Днес е 8 март. Нека отбележим празника с самопризнание освен към тези, които обичаме, само че и към тези, на които изискуем своите права. Това, че през днешния ден в България дамите гласуваме, образоваме се, свободни сме да избираме своя професионален и персонален път, не е даденост, а резултат от нечия дълга битка.
Борбата против неравноправието, насилието и стандартите продължава и през днешния ден по целия свят.
