Чест е за дунавската ни столица, че Мартенските музикални дни

Чест е за дунавската ни столица, че „ Мартенските музикални дни ” е първият наш фестивал, признат в международната асоциация на фестивалите. Създаден през март 1961 от незабравимия наш музикант- градител Илия Темков, още с първите си издания се утвърждава като един от най- сериозните конгреси на огромна музика у нас. При това с една мощна репертоарна тактика.

През тези години в дунавската ни столица гостуват редица огромни оркестри, камерни и хорови сформира, солисти и диригенти от Европа и света. Много огромни музикални произведения от класиката, както и нови опуси на наши създатели, прозвучат в Русе за първи път у нас. Неслучайно е притежател и на почетното звание на Европейската фестивална асоциация „ Европейски фестивал “.

Програмата за неговото юбилейно 65-то издание на своята многочислена слушателска публика както извънредно многообразие от концерти, по този начин и вълнуващи 16 срещи с известни музиканти от 11 страни на Европа и света, част от които дебютираха на българската фестивална сцена. Още с откриването на фестивала програмата сложи един неизмеримо мощен репертоарен и артистичен акцент с Втория концерт за пиано на Рахманинов със солиста от Франция Люка Дебарг и финалната сцена от операта на Рихад Щраус „ Капричио ” в стилната интерпретацията на една от най- положителните изпълнителки на създателя през днешния ден, българското сопрано Красимира Стоянова.

Основен участник в този мощен начален беше неповторимият и без аналог в страната и района на Балканите Русенски фестивален оркестър (който към този момент 15 години притегля към родното място някогашни и сегашни ученици на Русенското учебно заведение по изкуствата, които живеят и работят по целия свят!).

Сред извънредните имена в артистичната листа на фестивала бих отбелязал и такива международни музиканти световноизвестните струнни квартети „ Казалс ” от Испания и ”Иерусалим ”от Израел, които зарадваха меломаните с изключителните си тълкования на Хайдн, Моцарт, Бетовен, Шуберт и Яначек, българският струнен квартет „ Фрош ” с Луджи Бокерини, Албенис и Пиацола, Саксофонният квартет „ Сигнум ” и пианиста Гигашвили,. Вокалния отбор от Лондон „ Voces Scholars “, прочут с кристалните си, благ гласове...

В програмата са включени и световноизвестни актьори като Лукас Дебарг, Гиорги Гигашвили, Юлиан Щекел, Мигел Трапага Санчес, Светлин Русев, Лия Петрова, Виви Василева / сестрата на Васко Василев!/.

Освен Фестивалният оркестър, в афиша на фестивала участваха още 4 първокласни сформира: Софийската филхармония с обичаната „ Шехерезада ” на Римски-Корсаков, филхармониите на Варна / с диригент Павел Балев, един диригент от международна класа/ и Русе / с младия и обещаващ гений Димитър Косев/. Върхово бе присъединяване на Румънският народен оркестър, воден от огромния Кристиан Мандял. Публиката, останала във екстаз от своя любим и съгражданин Светлин Русев, а също и от неговия сътрудник, гостуващия за първи път у нас румънски виолончелист Юлиан Щекел, приветства бурно и дълго двамата блестящи солисти след Концерта за цигулка и чело от Йоханес Брамс.

За това издание на фестивала Русенската опера, която неотдавна означи своята 75- годишнина, приготви нова режисура на шедьовъра на Пучини „ Мадам Бътерфлай ” под музикалното управление на един от водещите през днешния ден наши диригенти, Григор Паликаров. Интересното тук бе, че сценографията / декорите и костюмите / са точна възстановка от остарялата русенска премиера на същата опера през 1956, когато се открива новата оперна постройка.

Румънският народен оркестър, диригентът Кристиан Мандял, цигуларят Светлин Русев и виолончелистът Юлиан Щекел

Световноизвестният наш диригент Павел Балев и Варненската филхармония завоюваха възторга на русенци.