113 години от Букурещкия мирен договор: Урокът от Първата национална катастрофа, който помним и днес
Днес, 28 юли 2026 година, се навършват тъкмо 113 години от подписването на съдбоносния Букурещки кротичък контракт, който поставя завършек на Втората балканска (Междусъюзническа) война. Събитието, останало в националната ни памет като Първата национална злополука, продължава да бъде обект на разбори от страна на историци и политически специалисти поради дълбокия отпечатък, който оставя върху геополитическата орис на Балканите. Към ранните часове на днешния ден в редица културни институции у нас се напомнят поуките от недалновидната дипломация и прибързаните военни дейности от лятото на 1913 година
Хронология на един предупреден погром
След блестящите победи в Първата балканска война и подписването на Лондонския кротичък контракт на 17 май 1913 година, въпросът за подялбата на Македония остава неуреден. Противоречията сред досегашните съдружници ескалират бързо. На 16 юни 1913 година по заповед на цар Фердинанд българските войски нападат сръбските и гръцките позиции, което дава началото на Междусъюзническата война.
България се оказва в цялостна интернационална изолираност. Ситуацията става сериозна, когато Османската империя нарушава Лондонския контракт и нахлува в Източна Тракия, а Румъния атакува страната ни в тил. Румънските войски напредват необезпокоявано и доближават до покрайнините на София, което принуждава българското държавно управление да изиска помирение.
Тежките клаузи на Букурещкия мир
Преговорите в румънската столица стартират в средата на юли, а окончателният контракт е скрепен с подписите на делегатите на 28 юли 1913 година Условията за страната ни са съкрушителни:
Южна Добруджа – най-плодородната българска земя, е отстъпена на Кралство Румъния. Вардарска Македония – минава под властта на Кралство Сърбия. Егейска Македония – е присъединена към Кралство Гърция.За България остават само Пиринският край и изход на Бяло море в Западна Тракия (между реките Места и Марица). Въпреки че в чисто географски проект след войните територията на страната се усилва с към 17% (от 96 945 кв. км на 112 000 кв. км), моралният, демографският и политическият удар е голям. Стотици хиляди българи в Македония и Тракия са подложени на етническо пречистване и са принудени да изоставен домовете си, трансформирайки се в бежанци.
Дългосрочни геополитически последици
Букурещкият контракт залага бомба с часовников механизъм в сърцето на Европа. Още в тези години английският външен министър Едуард Грей декларира оракулски, че „ всеки мир на Балканите бе неосъществим, до момента в който Букурещкият контракт съществуваше “.
Стремежът към национално обединяване и проверка на това незаслужено съглашение тласка България към съюз с Централните сили по време на Първата международна война, което след това води и до Втората национална злополука.
Днес историците са безапелационни, че 28 юли 1913 година би трябвало да се помни освен като ден на тъга, само че и като тежък политически урок за значимостта на уравновесената дипломация, действителната преценка на силите и заплахите от изолирането от огромните интернационалните сътрудници.
