Горещи идеи за една по-студена Земя
Червеникаво небе. Полумрак. Озоновия пласт го няма. Учените са били принудени да употребяват единствената концепция, останала им на разположение, с цел да овладеят световното стопляне и унищожителните слънчеви лъчи. Обвили са Земята в пашкул, който да поддържа температурите естествени, а нас – предпазени от ултравиолетовите лъчи…
За страдание това не е цялостна небивалица, въодушевена от „ Шотландски войник 2 ”, а разновидност на една от многото ексцентрични и евентуално рискови хрумвания, които геоинженерите оферират да използваме в борба с въглеродния двуокис (CO2). Те се надяват, че променяйки изкуствено повърхността на планетата, нейната атмосфера или даже моретата и океаните, ще съумеят да забавят резултатите от световното стопляне – наводнения, заболявания, беднотия, апетит - и ще ни завоюват още време, с цел да се преборим с казуса. Но на каква цена?
Неслучайно през април тази година научният консултант на Барак Обама - Джон Холдрън, съобщи, че администрацията на американския президент ще прибегне до геоинженерството единствено в случай че сме „ задоволително обезверени ”, защото вероятността „ лекарството ” да се окаже по-лошо от „ болестта ” е огромна. Защо? Вижте сами…
Ако приемем, че Слънцето е главният зложелател на геоинженерите, то най-често срещаните хрумвания в тази тенденция са ориентирани към възпирането на неговите лъчи, което от своя страна би трябвало доста да охлади Земята. Една сходна световна концепция да вземем за пример, подкрепяна от Нобеловия лауреат Пол Крутцен и известна повече като
атмосферно „ засяване ” ,
цели извеждането на серни частици или други аерозоли непосредствено в стратосферата благодарение на артилерийски снаряди или даже чрез най-обикновени метеорологични балони. Тяхната задача ще бъде да отразяват слънчевите лъчи назад в галактическото пространство. Според Кен Калдейра – един от водещите учени в проучването на климата към института „ Карнеги ” – е задоволително едвам 2% от слънчевата светлина да бъде отклонена (основно в арктическия регион), с цел да се преодолее световното стопляне и натрупването на въглероден двуокис в атмосферата.
Интересното на тази концепция е, че тя е въодушевена от вулканите и резултата, който техните изригвания оказват върху климата. Така да вземем за пример през 1991 година Пинатубо провокира най-големия вулканичен прелом за 20. в., изхвърляйки в тропо- и стратосферата хиляди тонове сяра и охлаждайки Северното полукълбо с 0,5–0,6 °C. В световен мащаб е следен спад в температурите с 0,4 °C за цели две години. С други думи – проектът на Крутцен без подозрение ще проработи.
