Черупките от великденските яйца представляват важен символен елемент в традиционните

Черупките от великденските яйца съставляват значим символен детайл в обичайните вярвания и обреди, и лечебни практики, споделя за Българска телеграфна агенция етнографът и зам.-директор на Регионалния исторически музей в Разград Даниела Ганчева. По думите й съгласно националните поверия част от непокътнатите черупки от великденските яйца в предишното се хвърляли върху покрива на сайванта, нагоре към слънцето, с цел да бъде плодородна годината. В някои села се налепвали по вратите или по стените на обора на животните, с цел да ги пазят от заболявания. В други обитаеми места в Разградско, омесени с храната черупките от новите великденски яйца се давали на кокошките или на други животни, за приръст в продукцията. В Дряновец ги хвърляли на сандъците с пчелите, с цел да има по-високи добиви на мед, сподели етнографът. Тя добави, че е позната и възбраната да се яде цяло яйце на Великден. Вярвало се, че който не я съблюдава, ще му излязат рани.
Прочетете още
„ Също по този начин елементи от великденските яйца се запазвали, с цел да се употребяват при украсата на ритуална дрънкулка, наречена Германчо. Тази фигура се употребява по време на обреда за дъжд Герман. Характерно само при етнографската група капанци е, че този обред, с изключение на когато има продължителна суша, се извършва и девет дни след Великден “, изясни Ганчева.

Тя описа още, че през седемте Велики четвъртъка в предишното хората са спазвали строго всички забрани, с цел да не пада градушка през годината и с цел да може мъжете в фамилията да са здрави и мощни. Жените не бухали с бухалки, не тъчели, с цел да няма градушки. Мъжете не ходели на равнищата, тъй като това се считало за грях и се смятало, че реколтата няма да е добра, а добитъка ще го порази шап. На първия четвъртък дамите ходели да търсят билката шапиче, с цел да могат да лекуват с нея животните, в случай че заболеят, уточни етнографът.

Великден е обвързван и с нормалните гостувания на младите фамилии. Младата булка наложително трябвало да отиде на посетители на своята кумица и да занесе ритуален самун, червени яйца и алено вино. Същите тези блага тя подготвяла и за своя кръстник, за свекъра и свекървата, описа Ганчева. По думите й на огромния празник в неделя, с изключение на наложителното навестяване на църквата, поздрава „ Христос воскресе ” и „ Воистину воскресе ”, целуването на ръка и поднасянето на респект към близък, хората са организирали всеобщи радостния, придружени от великденски мегдански хора.

Даниела Ганчева означи, че огромна част от обичайна великденска обредност не се съблюдава в съвремието. Отпаднали са нормалните гостувания, общоселските радостния, обредните хлябове са сменени с козунаци, а с боядисаните яйца не се правят обредни дейности, уточни етнографът.

Тя добави, че съществени моменти от календарната обредност на локалната етнографска група капанци в Разградско е показана в непрекъснатата експозиция " Традиционен обичай и просвета на капанците " в Етнографския музей. Сцени от посрещането на Великден придвижват гостите в предишното. Показани са разнообразни разновидности на великденски яйца и празничната пита, наречена яйчелник или чупник. Специфичната етнографска специфичност в обичая за дъжд Герман е оголен посредством главните обредни лица и богатия ритуален атрибут.