Чернобил е един изключителен пример за всичко, което може да

Чернобил е един извънреден образец за всичко, което може да се обърка в руската нуклеарна енергетика. За страдание, той е единствено един от пагубните образци. Във всеки различен случай ще открием, че има най-малко един човек със здрав разсъдък, който да реши тъкмо рисковете. Ядрената подводница К-1986 е част от великия руски план 667АУ, който се пробва да показва необикновен напредък и даже да изпревари американците и тяхната стратегия.

Ето за какво през 70-те години се появява и първият опит за нуклеарна подводница. Руснаците слагат два нуклеарни реактора VM-4 с термална мощ от 90 мегавата – изцяло задоволителни за задачите на един подводен транспортен съд. На въоръжение, инженерите слагат стратегически ракети, включващи два течни съставния елемент – динитроген тетраоксид и хептилов оксид. Двете са извънредно токсични, само че разрешават по-сериозна далекобойност на ракетите, тъй като по време на Студената война, най-големият боязън е инвазия от запад.

Ракетите на подводницата са сложени в 16 отделения и се изстрелват единствено под вода. За да се случи изстрелването, ракетните отделения би трябвало да се наводнят авансово. Представянето на този тип подводница пред партията се счита за необикновен триумф и още веднъж под натиска на съветските управляващи, компромисите бързо се смитат под килима. Подводницата е пусната в приложимост през 1973 година и минава първите няколко теста без никакви проблеми. Убедени, че плавателният съд ще извърши своята задача и ще пази Съюз на съветските социалистически републики от неприятеля, флотата взема решение да сложи и ракетите.

Това се оказва една от съдбовните неточности. При потапянето, множеството контролни уреди показват неточност в горивните съставни елементи на борда на К-219. Ракетното поделение не е съумяло да изхвърли всичката вода под налягане и част от нея е съумяла да влезе в ракетните силози. Резултатът е, че комплицираният състав на горивото бързо стартира реакция с динитроген тетраоксида. Основният артикул при прибавяне на вода е нитрична кисилена. Първите инспекции на подводничарите демонстрират, че всички горивни системи са повредени. Отровата продължава да се разнася из цялата подводница и да натрови огромна част от екипажа.

Един от подводничарите ще почине. Логично е, че в този миг капитанът би трябвало да подреди неотложно изплуване на повърхността. Някои моряци и до през днешния ден настояват, че водата съумяла да влезе и в електрическата система, с цел да направи късо съединяване, а оттова да стане пожар. Подводничарите съумяват да изгасят пожара и по-късно се връщат назад в базата, докладвайки, че този кораб е рисков и въобще не би трябвало да се употребява, преди да бъде върнат в цялостна редовност.

Руските инженери незабавно дават отговор на този проблем и употребяват най-крутите ограничения за премахване на казуса. Отдават се на този проблем, тъй като никой не желае да бъде разстрелян за саботиране на руска военна техника. Какво е решението? След като казусът е решен и каналите за наводнение на ракетното поделение са затворени и в никакъв случай повече не се употребяват. Ракетите също са сменени.

Причината за тази смяна, с изключение на обстоятелството, че горивото е извънредно токсично, е че ракетите Р-27У могат да летят едвам на 3 хиляди километра. По това време партията желае да е подготвена с оръжие, което непосредствено да атакува и удря източния бряг на Съединени американски щати. Какви промени са направени, това не можем да знаем сигурно, само че мистичната К-219 продължава да служи правилно на съветската флота. Животът ѝ не е изключително дълъг, откакто в данните е посочено, че последното корабоплаване е на 4 септември 1986 година

Подводната лодка напуща пристанището на Гаждиево, Мурманск и се насочва на следващата бойна задача. Подводничарите са не запомнили казусът – това е 13-тата им задача и цифрата за следващ път ще изиграе своята доста неприятна орис. По проект К-219 би трябвало да плава 90 дни. След завръщането си назад вкъщи, подводницата ще отиде за скрап. Още на изпращането, проблемите почнали да тревожат моряците. Така нареченото коронясване за финален път с бутилка шампанско – прави се и при формалното стартиране на кораба – не потегля добре. Бутилката е засилена, само че не се чупи.

Само няколкостотин километра от вкъщи, руснаците стартират да наблюдават приборите и откриват сериозна неточност в ракетен силоз номер 6. Капитан Александър Петрачков е виновен за ракетните силози на кораба и открива, че за следващ път има теч на солена вода. Инцидентът е еднакъв с този, който се е случил по време на тестванията. Петрачков незабавно оповестява на своя капитан, само че отговорът е, че просто би трябвало да изключи алармената система и да продължи работа.

В толкоз сложна софтуерна система ще открием, че и най-малката неточност може да се окаже съдбовна. Серията от неточности се оказва непростима и наложително води до покруса. Първият проблем стартира с теча на вода, която подсигурява пагубно развиване на обстановката. Вторият фактор е, че К-219 стартира да плава покрай американската подводница USS Augusta, която принуждава руснаците да се спуснат под преследвача си и да останат в мъртвата точка на сонарите.

При бързо разкриване на подводницата, всеки капитан на руска подводница ще изисква претършуване за шпиони. Разглежда се дали в действителност сонарът работи вярно и по-късно се подхващат бойни дейности. Американците назовават тази остаряла тактика „ Лудият Иван “. На 3 октомври пълководец Игор Британов подрежда да се извърши тъкмо тази условност на борда. По-сериозната дълбочина води до повече вода в ракетното поделение, ракетите са нови, само че горивото е обичайното.

Повече вода, значи и по-бърза реакция. Не е известно в какъв брой часа избухва ракетното поделение на К-219, само че е ясно, че даже шлюзът на ракетата е изхвърчал дружно с останките от бойната глава. Едно ракетно поделение е към този момент наводнено, само че това надалеч не е единственият проблем. Подводницата е изложена на голям риск в резултат налягането. В предната част избухва пожар и убива на място Игор Кхарченко и Николай Смаглюк.

Подводницата стартира да се цялостни с вода и се спуска към дълбините на Сарагоско море на към хиляда километра от американските крайбрежия. Капитанът предлага да изплуват, с цел да облекчат напрежението, а и да не се смачка самата подводница. Изплуването на руска подводница в покрай Съединени американски щати ще постави край и на задачата под прикритие. Руснаците не могат да изискат помощ от американците. След изплуването на брега, моряците би трябвало да оцеляват цели три дни.

Зареден с цели 15 балистични ракети, и две нуклеарни торпеда, те несъмнено не са най-хубавите посетители. Капитан Петрачков, който записва всичко в дневника си, умира от отровните изпарения. Докато пожарът се овладява, нов проблем излиза на борда. Графитните прътове в нуклеарните реактори отхвърлят да се спуснат. Това е една от най-важните защитни системи на борда и е явно не работи. Нещо сходно се случва в Чернобил и всички на борда схващат, че ще повторят събитията от 5 месеца по-рано. Докато моряците се борят да намерят решение на казуса, графитните прътове стартират да се топят, с което се чака и идващия проблем – детонацията.

Старши лейтенант Николай Беликов и моряка Сергей Преминин (4-тата жертва на борда) вършат немислимото. Влизат непосредствено в 7-мото поделение на подводницата и работят в нуклеарна баня, където температурата минава към 80 градуса по Целзий. Отделно ароматът на отровни изпарения също оказва помощ. В една епична борба сред индивида и машината, двамата моряци съумяват да смъкват три от 4-те графични пръта. Преминин съумява да изгаси реактора, само че когато системата регистрира нарушено налягане, автоматизирано затваря вратите.

Последният път, когато някой чува този моряк, е по интеркома, където оповестява, че е съумял да спре машината. Подводничарят е починал от задушаване, преди да бъде погубен от радиацията. Евакуацията стартира на 4-и октомври, до момента в който подводницата потъва единствено два дни по-късно, пробвайки се да бъде изтеглена. По време на тази интервенция умират още четирима моряка.

Преминин се счита за воин на света, откакто икономисва втора нуклеарна злополука и най-вероятно война сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. До през днешния ден руснаците настояват, че казусът е скриването на проблем в подводницата, който е можел да бъде предотвратен и да избави всички на борда. Лошата вест е, че това публично решение потвърждава и още един значим проблем, К-219 не може да се счита за толкоз идеален транспортен съд и на драго сърце се пенсионира или по-скоро погребва сама.