Варна може да печели от развитието на круизите
Черно море С над 10 милиона са се усили пасажерите на круизните кораби в международен мащаб през миналата година. Расте и броят на лайнерите за такива плавания, сочат статистическите данни. Това ускорено развиване на круизния туризъм води до доста събаряне на цените, които го вършат наличен за джоба на от ден на ден хора. Круизните кораби стават все по-големи, могат да поемат пет-шест хиляди пасажери - същински дребни градове. Техните капитани, наред с обичайните си функционалности на борда, може да се каже, че станаха и кметове на плаващите градове. Така развиването на круизната промишленост изкарва на напред във времето доста нови съпътстващи действия на море. Промениха се и условията към морското обучение, към експертите в тази сфера. На качествено по-високо ниво се изведе нуждата от запазване на човешкия живот на море - отговорността на борда не е единствено за 10 души екипаж, а за 5000 и повече души. Организацията към този момент е друга. Появиха се нови благоприятни условия за професионално израстване в круизния туризъм на експерти, и то освен от обичайните морски специалности, сподели за в. "Черно море " морският дипломат на Международната морска организация (IMO) за България к.д.п. Димитър Димитров, зам.-председател на Българската асоциация на морските капитани.
Родното морско обучение, което има високо интернационално самопризнание, обезпечава доста фрагменти в криузната промишленост. Немалко от тях се подредиха измежду най-хубавите морски експерти в този бранш. Някои вършат изключителна кариера. Например варненският капитан Румен Йовчев е стаф капитан на най-големия круизен лайнер в света, при един автобус даже му беше поверен най-високият капитански пост. В момента той е на тестванията на новия максимален лайнер в света.
Само в Европа круизният туризъм обезпечава над 400 000 работни места. Един дребен плаващ град, какъвто е круизният лайнер, има потребност от всевъзможни специалности, които да обслужват пасажерите на борда. Наред с чисто морските специалности се търсят доста админи, бармани, сервитьори, аниматори, масажисти и други от обслужващата сфера, изясни морският дипломат.
Развитието на круизната промишленост носи и други директни изгоди особено за Варна. Увеличават се платежоспособните туристи, които идват да прегледат забележителностите на града, което е добра реклама и за морските ни курорти. Ползите са и за цяла Северна България, където значително хора могат да намерят положително прехранване, изключително в речния туризъм. А да не приказваме, че круизните кораби обезпечават целогодишна претовареност.
Най-много 38-40 круизни кораба са приставали на морската гара за една година, спомни си кап. Димитров, който с изключение на някогашен морски капитан е и член на екипа на пилотска станция - Варна. Дали ще се усилва, или понижава броят им, зависи не толкоз от локалните условия, колкото от интернационалната конюнктура. За страдание, през последните години с рецесията в Украйна, която си е тиха война, и бойните дейности в Сирия корабите внезапно понижиха. Круизните компании заобикалят конфликтните региони, защото не могат да привлекат задоволително туристи, и се насочват към места, които са спокойни. Затова през предходната година единствено три кораба посетиха Варна. Морският ни дипломат се надява скоро да затихнат споровете и да се стабилизира обстановката в района, с цел да се възобнови ползата на огромните круизни компании към Черно море и още веднъж да стигнем предходните визити на морска гара. Има всички условия това да стане, защото нашите земи са богати на доста история, която е хубаво да си види от повече хора.
Припомняме, че преди две години порт Варна стана част от най-голямата европейска круизна асоциация. Вече е пълновръстен член на Асоциацията на средиземноморските круизни пристанища MedCruise. В асоциацията членуват над 100 пристанища в Средиземно море, Черно море, на Атлантическия океан, както и десетки асоциирани членове, представляващи други асоциации, туристически бордове и компании оператори на пътнически кораби. Това даде опция най- огромните круизни оператори в света да се срещнат с концепцията за развиване на зоната край морска гара, която продължава да се осъществя с обновяването на цялото околно пространство и придаването на още по-атрактивен тип, осигуряващ връзката сред града и морето, което доста усилва туристическия капацитет. Така че в действителност имат съображение оптимистичните упования. Морският ни дипломат е уверен, че не е надалеч времето, когато Варна още веднъж ще се върне на картата на круизните плавания. Разбира се, при изискване, че се възвърне интернационалната непоклатимост на района ни.
На въпроса за възраждането на крайбрежното корабоплаване кап. Димитров отговори, че сега е доста съвременно да се приказва за него в Европа. На британски език го наричали шорт сий шипинг (short sea shipping). Той прави разграничаване сред двата вида крайбрежно корабоплаване. Едното е с кораби за забавление, другото - за воден превоз на артикули. Що се отнася до плаванията за забавление, нашият бряг не бил доста комфортен, защото при неприятно време този тип кораби напълно стопират. В последните години няколко пъти са правени опити за възраждането на този тип превоз, само че очевидно към момента няма задоволително пазар за него. Другото, за товарни транспорти, е доста съвременно, защото е обвързвано с намаляването на нездравословните излъчвания, които при морските транспорти са по-малко от другите типове. Но той при нас е към момента в областта на плановете. На този тип "зелен " превоз би трябвало да се обърне повече внимание, тъй като е доста по- екологичен и по-евтин от автомобилния, върху който бе подложен акцентът през миналите 25-30 години. С предпочитаното развиване на връзките ни със страните от Западните Балкани сега има всички учредения да се чака да се оживи развиването на инфраструктурата в направление изток - запад. Тогава можем да приказваме и за развиване на транспорта на товари сред морските пристанища и река Дунав, а не по суша, което е по-скъпо и по-вредно за околната среда.
Родното морско обучение, което има високо интернационално самопризнание, обезпечава доста фрагменти в криузната промишленост. Немалко от тях се подредиха измежду най-хубавите морски експерти в този бранш. Някои вършат изключителна кариера. Например варненският капитан Румен Йовчев е стаф капитан на най-големия круизен лайнер в света, при един автобус даже му беше поверен най-високият капитански пост. В момента той е на тестванията на новия максимален лайнер в света.
Само в Европа круизният туризъм обезпечава над 400 000 работни места. Един дребен плаващ град, какъвто е круизният лайнер, има потребност от всевъзможни специалности, които да обслужват пасажерите на борда. Наред с чисто морските специалности се търсят доста админи, бармани, сервитьори, аниматори, масажисти и други от обслужващата сфера, изясни морският дипломат.
Развитието на круизната промишленост носи и други директни изгоди особено за Варна. Увеличават се платежоспособните туристи, които идват да прегледат забележителностите на града, което е добра реклама и за морските ни курорти. Ползите са и за цяла Северна България, където значително хора могат да намерят положително прехранване, изключително в речния туризъм. А да не приказваме, че круизните кораби обезпечават целогодишна претовареност.
Най-много 38-40 круизни кораба са приставали на морската гара за една година, спомни си кап. Димитров, който с изключение на някогашен морски капитан е и член на екипа на пилотска станция - Варна. Дали ще се усилва, или понижава броят им, зависи не толкоз от локалните условия, колкото от интернационалната конюнктура. За страдание, през последните години с рецесията в Украйна, която си е тиха война, и бойните дейности в Сирия корабите внезапно понижиха. Круизните компании заобикалят конфликтните региони, защото не могат да привлекат задоволително туристи, и се насочват към места, които са спокойни. Затова през предходната година единствено три кораба посетиха Варна. Морският ни дипломат се надява скоро да затихнат споровете и да се стабилизира обстановката в района, с цел да се възобнови ползата на огромните круизни компании към Черно море и още веднъж да стигнем предходните визити на морска гара. Има всички условия това да стане, защото нашите земи са богати на доста история, която е хубаво да си види от повече хора.
Припомняме, че преди две години порт Варна стана част от най-голямата европейска круизна асоциация. Вече е пълновръстен член на Асоциацията на средиземноморските круизни пристанища MedCruise. В асоциацията членуват над 100 пристанища в Средиземно море, Черно море, на Атлантическия океан, както и десетки асоциирани членове, представляващи други асоциации, туристически бордове и компании оператори на пътнически кораби. Това даде опция най- огромните круизни оператори в света да се срещнат с концепцията за развиване на зоната край морска гара, която продължава да се осъществя с обновяването на цялото околно пространство и придаването на още по-атрактивен тип, осигуряващ връзката сред града и морето, което доста усилва туристическия капацитет. Така че в действителност имат съображение оптимистичните упования. Морският ни дипломат е уверен, че не е надалеч времето, когато Варна още веднъж ще се върне на картата на круизните плавания. Разбира се, при изискване, че се възвърне интернационалната непоклатимост на района ни.
На въпроса за възраждането на крайбрежното корабоплаване кап. Димитров отговори, че сега е доста съвременно да се приказва за него в Европа. На британски език го наричали шорт сий шипинг (short sea shipping). Той прави разграничаване сред двата вида крайбрежно корабоплаване. Едното е с кораби за забавление, другото - за воден превоз на артикули. Що се отнася до плаванията за забавление, нашият бряг не бил доста комфортен, защото при неприятно време този тип кораби напълно стопират. В последните години няколко пъти са правени опити за възраждането на този тип превоз, само че очевидно към момента няма задоволително пазар за него. Другото, за товарни транспорти, е доста съвременно, защото е обвързвано с намаляването на нездравословните излъчвания, които при морските транспорти са по-малко от другите типове. Но той при нас е към момента в областта на плановете. На този тип "зелен " превоз би трябвало да се обърне повече внимание, тъй като е доста по- екологичен и по-евтин от автомобилния, върху който бе подложен акцентът през миналите 25-30 години. С предпочитаното развиване на връзките ни със страните от Западните Балкани сега има всички учредения да се чака да се оживи развиването на инфраструктурата в направление изток - запад. Тогава можем да приказваме и за развиване на транспорта на товари сред морските пристанища и река Дунав, а не по суша, което е по-скъпо и по-вредно за околната среда.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ