Застрашена ли е Земята от „скитаща“ черна дупка?
Черните дупки са едни от най-изумителните и загадъчни галактически обекти, познати на астрономите.
Всеизвестен факт е, че те не са по никакъв начин лесни за разкриване. Гравитацията им е толкоз мощна, че даже светлината не може да избяга от тях. По тази причина главният способ за проучването им е да бъдат следени по какъв начин си взаимодействат с други обекти, намиращи се наоколо до тях.
В същото време обаче съществуват така наречен „ скитащи “ черни дупки, които „ пътуват “ из междузвездното пространство. Какво знаем за тези галактически номади?
Самотна черна дупка
В началото на тази година интернационален екип от астрономи направи едно дълго чакано и вълнуващо изобретение. Учените съумяха да следят за пръв път самотна звездна черна дупка благодарение на галактическия телескоп „ Хъбъл “ (масата на въпросните звездни черни дупки е сред 4 и 15 пъти по-голяма от тази на Слънцето.
В същото време свръхмасивните черни дупки имат маса, равняваща се на към 1 % от тази на цяла галактика). Тя се намира на към 5000 светлинни години от нас, масата ѝ е към 7 пъти по-голяма от тази на Слънцето и се движи със скорост от почти 45 км/сек.
Според изчисленията на астрономите, една на хиляда звезди е задоволително солидна, с цел да се трансформира в черна дупка. Това значи, че в Млечния път би трябвало да има към 100 милиона звездни черни дупки, счита астрофизикът Кайлаш Саху, който е част от екипа, направил откритието. До момента всички такива обекти, следени от учените, са в двойни системи. Това не е изключително изненадващо – взаимоотношението им с техните сътрудници генерира мощни лъчения, което ги прави релативно елементарно забележими. В същото време обаче множеството черни дупки би трябвало да са единични, само че откриването им е доста комплицирана задача.
Гравитационна леща
„ Вече знаем, че самотни звездни черни дупки съществуват. Тяхната маса е сходна с тази на обектите, които са в двойни системи, а броят им евентуално е доста по-голям, в сравнение с даже сме предполагали “, отбелязва Саху.
Ключът към откритието, което той и неговите сътрудници създали, е мощната гравитация на черните дупки. Тя има способността да изкривява самата тъкан на пространството и времето. Явлението, при което сходен обект трансформира траекторията на преминаваща наоколо светлина, е известно като гравитационна леща.
То е теоретично предсказано и обяснено в класическата Нютонова физика, като концепцията е развита в Общата доктрина на относителността на Алберт Айнщайн.
„ Ако някой откривател успее да забележи и мери изкривяването на светлината, то е изцяло допустимо да открие и обектите, които го предизвикват, както и да пресметна тяхната маса “, отбелязва Саху.
В продължение на дълги години астрономи по целия свят следят милиони звезди всяка вечер с вярата да открият гравитационни лещи, при които яркостта на даден обект се усилва и понижава в границите на няколко седмици или месеци. „ Има една измама – този феномен може да бъде провокиран от разнообразни неща, а освен от черни дупки. Сред евентуалните аргументи са и обекти като бели джуджета и неутронни звезди. По груби оценки, всяка година се следят по към 2000 сходни феномени “, прибавя астрофизикът.
Безценната помощ на „ Хъбъл “
Една от най-важните детайлности, свързани с проучването на гравитационните лещи, е, че колкото по-голяма е масата на обекта, пораждащ явлението, толкоз по-продължително е то.
„ Тъй като черните дупки са солидни, въпросният резултат би трябвало да продължава по-дълго време. Освен това, пределно ясно е, че черните дупки са тъмни. Именно това бяха двата съществени критерия, които използвахме в нашето проучване – търсихме събития, които са продължителни, а обектите, които ги предизвикват, да не излъчват светлина “, изяснява Саху.
Проблемът е, че звездите с дребна маса, които се движат постепенно, също могат да наподобяват относително тъмни и да образуват гравитационни лещи. Решението било едно – да се извършат по-детайлни наблюдения благодарение на „ Хъбъл “.
Благодарение на галактическия телескоп и данните, събрани благодарение на наземни уреди, учените разкрили събитие с дълготрайност от 270 дни, наречено MOA-2011-BLG-191/OGLE-2011-BLG-0462. Изследователите са уверени, то е породено от звездна черна дупка.
„ Отне ни две години обмисляне, както и още шест години наблюдения с „ Хъбъл “, само че беше доста удовлетворяващо да получим тези невероятни резултати “, сподели Саху. „ Веднага ни стана ясно, че става въпрос за черна дупка , просто няма различен обект, който би могъл да аргументи сходно деформиране на светлината “, прибавя той.
Заплаха за Земята?
Резултатите от новото проучване са и мотив за известни терзания, считат някои учени. Сред тях е известният научен физик Мичио Каку, съгласно който скитащите се свръхмасивни черни дупки са евентуална опасност за Земята. По думите му сходен обект, който попадне в нашия „ галактически квартал “, може да улови планетата ни в клопката на своята смазваща гравитация. Ако сходно нещо се случи, то ние няма да имаме никакъв късмет да се спасим и ще бъдем погълнати от въпросната черна дупка.
„ Шансовете сходно нещо да се случи са извънредно дребни “, успокоява на собствен ред астрофизикът от Харвардския университет Анджело Рикарте. Той изяснява, че броят на тези обекти е доста дребен – допуска се, че в Млечния път има не повече от 12 скитащи се свръхмасивни черни дупки. „ Повод за терзания няма. Не бива да забравяме, че в случай че към нас фактически се доближава сходен колосален обект, ние безспорно щяхме да го видим “, отбелязва още Рикарте.
Що се отнася до свръхмасивните черни дупки, в множеството случаи те се намират в центъра на своите галактики, които обикалят постепенно една към друга в групи (Млечният път да вземем за пример е част от така наречен Местна или Локална група, в състава на която влизат общо 54 галактики). Понякога обаче се случват някои в действителност грандиозни събития – като сливането на две галактики, вследствие на което свръхмасивна черна дупка може да „ полети “ в междузвездното пространство. Според разнообразни проучвания, в сходни „ скитащи “ обекти са съсредоточени към 10 % от общата маса на черните дупки във вселената.
Източник: Флагман.бг
Всеизвестен факт е, че те не са по никакъв начин лесни за разкриване. Гравитацията им е толкоз мощна, че даже светлината не може да избяга от тях. По тази причина главният способ за проучването им е да бъдат следени по какъв начин си взаимодействат с други обекти, намиращи се наоколо до тях.
В същото време обаче съществуват така наречен „ скитащи “ черни дупки, които „ пътуват “ из междузвездното пространство. Какво знаем за тези галактически номади?
Самотна черна дупка
В началото на тази година интернационален екип от астрономи направи едно дълго чакано и вълнуващо изобретение. Учените съумяха да следят за пръв път самотна звездна черна дупка благодарение на галактическия телескоп „ Хъбъл “ (масата на въпросните звездни черни дупки е сред 4 и 15 пъти по-голяма от тази на Слънцето.
В същото време свръхмасивните черни дупки имат маса, равняваща се на към 1 % от тази на цяла галактика). Тя се намира на към 5000 светлинни години от нас, масата ѝ е към 7 пъти по-голяма от тази на Слънцето и се движи със скорост от почти 45 км/сек.
Според изчисленията на астрономите, една на хиляда звезди е задоволително солидна, с цел да се трансформира в черна дупка. Това значи, че в Млечния път би трябвало да има към 100 милиона звездни черни дупки, счита астрофизикът Кайлаш Саху, който е част от екипа, направил откритието. До момента всички такива обекти, следени от учените, са в двойни системи. Това не е изключително изненадващо – взаимоотношението им с техните сътрудници генерира мощни лъчения, което ги прави релативно елементарно забележими. В същото време обаче множеството черни дупки би трябвало да са единични, само че откриването им е доста комплицирана задача.
Гравитационна леща
„ Вече знаем, че самотни звездни черни дупки съществуват. Тяхната маса е сходна с тази на обектите, които са в двойни системи, а броят им евентуално е доста по-голям, в сравнение с даже сме предполагали “, отбелязва Саху.
Ключът към откритието, което той и неговите сътрудници създали, е мощната гравитация на черните дупки. Тя има способността да изкривява самата тъкан на пространството и времето. Явлението, при което сходен обект трансформира траекторията на преминаваща наоколо светлина, е известно като гравитационна леща.
То е теоретично предсказано и обяснено в класическата Нютонова физика, като концепцията е развита в Общата доктрина на относителността на Алберт Айнщайн.
„ Ако някой откривател успее да забележи и мери изкривяването на светлината, то е изцяло допустимо да открие и обектите, които го предизвикват, както и да пресметна тяхната маса “, отбелязва Саху.
В продължение на дълги години астрономи по целия свят следят милиони звезди всяка вечер с вярата да открият гравитационни лещи, при които яркостта на даден обект се усилва и понижава в границите на няколко седмици или месеци. „ Има една измама – този феномен може да бъде провокиран от разнообразни неща, а освен от черни дупки. Сред евентуалните аргументи са и обекти като бели джуджета и неутронни звезди. По груби оценки, всяка година се следят по към 2000 сходни феномени “, прибавя астрофизикът.
Безценната помощ на „ Хъбъл “
Една от най-важните детайлности, свързани с проучването на гравитационните лещи, е, че колкото по-голяма е масата на обекта, пораждащ явлението, толкоз по-продължително е то.
„ Тъй като черните дупки са солидни, въпросният резултат би трябвало да продължава по-дълго време. Освен това, пределно ясно е, че черните дупки са тъмни. Именно това бяха двата съществени критерия, които използвахме в нашето проучване – търсихме събития, които са продължителни, а обектите, които ги предизвикват, да не излъчват светлина “, изяснява Саху.
Проблемът е, че звездите с дребна маса, които се движат постепенно, също могат да наподобяват относително тъмни и да образуват гравитационни лещи. Решението било едно – да се извършат по-детайлни наблюдения благодарение на „ Хъбъл “.
Благодарение на галактическия телескоп и данните, събрани благодарение на наземни уреди, учените разкрили събитие с дълготрайност от 270 дни, наречено MOA-2011-BLG-191/OGLE-2011-BLG-0462. Изследователите са уверени, то е породено от звездна черна дупка.
„ Отне ни две години обмисляне, както и още шест години наблюдения с „ Хъбъл “, само че беше доста удовлетворяващо да получим тези невероятни резултати “, сподели Саху. „ Веднага ни стана ясно, че става въпрос за черна дупка , просто няма различен обект, който би могъл да аргументи сходно деформиране на светлината “, прибавя той.
Заплаха за Земята?
Резултатите от новото проучване са и мотив за известни терзания, считат някои учени. Сред тях е известният научен физик Мичио Каку, съгласно който скитащите се свръхмасивни черни дупки са евентуална опасност за Земята. По думите му сходен обект, който попадне в нашия „ галактически квартал “, може да улови планетата ни в клопката на своята смазваща гравитация. Ако сходно нещо се случи, то ние няма да имаме никакъв късмет да се спасим и ще бъдем погълнати от въпросната черна дупка.
„ Шансовете сходно нещо да се случи са извънредно дребни “, успокоява на собствен ред астрофизикът от Харвардския университет Анджело Рикарте. Той изяснява, че броят на тези обекти е доста дребен – допуска се, че в Млечния път има не повече от 12 скитащи се свръхмасивни черни дупки. „ Повод за терзания няма. Не бива да забравяме, че в случай че към нас фактически се доближава сходен колосален обект, ние безспорно щяхме да го видим “, отбелязва още Рикарте.
Що се отнася до свръхмасивните черни дупки, в множеството случаи те се намират в центъра на своите галактики, които обикалят постепенно една към друга в групи (Млечният път да вземем за пример е част от така наречен Местна или Локална група, в състава на която влизат общо 54 галактики). Понякога обаче се случват някои в действителност грандиозни събития – като сливането на две галактики, вследствие на което свръхмасивна черна дупка може да „ полети “ в междузвездното пространство. Според разнообразни проучвания, в сходни „ скитащи “ обекти са съсредоточени към 10 % от общата маса на черните дупки във вселената.
Източник: Флагман.бг
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ