Аз умирам и светло се раждам - ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
ЧЕРНА ПЕСЕН
Аз загивам и ярко се раждам –
разнолика, нестройна душа,
денем неуморно построявам,
през нощта без прошка разрушавам.
Призова ли дни светло-смирени,
гръмват стихии над мрачно море,
а подиря ли стихия – край мене
всеки стон и ропот замре.
За зора огнеструйна жадувам,
а слепи ме с очите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.
На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян,
и плачът ми за кей умира
низ велика пустиня развян.
ПЛОВДИВ
Как бяха скръбни мойте детски дни!
О, какъв брой доста сълзи спотаени!
Тук първи път се моя поглед стъмни
и безпощадна стихия сви над мене.
Тук първи път чух гласа възклик: – Престани
да вярваш и да дириш – неразрешен е
на любовта плодът – и в зли страни
фантазиите ти навек ще бъдат пленни.
И през днешния ден аз скитам в тоя печален град –
едничък дом на мойта тъга бездомна –
аз скитам за утехата нерад –
и кат изгубен в пустошта голяма.
И толкова черни мисли ми тежат,
че аз не желая нищо да си спомна.
