Изгубени в смисъла: колко са важни арките и бъчвите
Черна участ тегне над грейналата в светлини, блестяща и празнично феерична предколедна София, каквото я знаем от предходните години. Къде изчезна приказката, в която се потапяхме тогава (да не стават неточности – подигравка е). Валят в обществените мрежи – тези единици мярка за истина и безпогрешност, мемоари, съпоставения с други градове по света, фотоси, които навяват разбирането, че и у нас допреди година е било най-малко като в Париж или Виена, въздишки, носталгия, отчаяние, зложелателство (вие си ги избрахте…). Въобще драма – духът на Коледата е засенчен. Как по този начин?
Напоследък тематиката за коледната декорация на столицата е окупирала Facebook, изместила е като че ли всичко останало от публичното схващане. Тя е вездесъща, престижите тук са безброй, а критическата мисъл доближава невиждани висоти. Енергията, която се изхабява по тая общочовешка, жизненоважна тематика, може да зареди някоя електроцентрала за година най-малко, с изобретателността и времето, вложени в громенето някой можеше научно изобретение да направи, разказ за " Нобел " да напише или най-малко да си измие чиниите и да пусне пералнята.
Започна се от странните, небългарски, нетрадиционни и неправославни фигури, част от украсата на тържеството на 1 декември за запалването на светлините на елхата на площада пред храм „ Св. Александър Невски “. Там недоволството беше стаено, а копнежът по изконните облици, свързани с вековните български обичаи за празнуване на Рождество, на Дядо Коледа и елените/Дядо Мраз и Снежанка, към момента не беше избухнал напълно. Все отново се разбра, че в тия фигури има нещо вещерско, нещо джендърско, нелепи са, грозни са и изобщо не съответстват с познанието, насъбрано от рекламите на „ Кока-кола “ и благите ни мемоари от тържествата в детската градина през 70-те и 80-те години. А общината отпред с кмета Васил Терзиев се притаи, скри глава в „ пясъка “ на „ Московска “ 33. И зачака бурята, която не закъсня.
Развихри се около странното, блясково, позлатено нещо, наречено арка. Тя даде всички учредения за развихряне на въображението, като съумя в едно да сплоти в остроумието и отрицанието всецветни партийни и безпартийни критици. Озадачаващата структура остана там към седмица, преди да бъде „ разкрита “ – тя и аленото килимче под нея, от някой минал в близост инфлуенсър и подложена на фейсбук заклеймяване с претенции за линч на виновниците. В тази обстановка се оказа, че в България, и най-много в бг обществените мрежи, е цялостно с блюстители на положителния усет. Столична община мълча, мълча, пък излезе с някакво безлично известие. От него не ставаше ясно нищо, като се изключи че ще махне арката, която така и така е щяла да стои там още към две седмици, в смисъл, не е била замислена като непрекъснат монумент на безсмислието, единствено краткотрайно увещание за него. В същото това известие, без ясно да се каже кой, по кое време и по какъв начин е стигнал до този избор, за какво, кое какъв брой е коствало и дали бюджетно всичко не е било заложено и сътветно наследено от предходната администрация на общината при ГЕРБ и Йорданка Фандъкова, се говореше обилно за ОБЖИВЯВАНЕ на ПРОСТРАНСТВОТО. Как да не заподозре човек, че прессъобщенията на общината и кмета са поверени и написани от някой изкуствен интелект? Хронологично в този под напрежение сюжет първо изчезна аленото чердже (присвоено от незнаен ценител), след него публично арката беше деконструирана и спря " да обживява пространството ".
Обаче фейсбук естетите и православни традиционалисти още веднъж не почувстваха задоволство. Огледаха се и изреваха: „ Тревога, бъчви на площада “. Ужас невъобразим – коледен базар в градския център, в който в близост има и черква. Явно е - има някакъв адреналин и изобщо изключително пристрастяване в чувството да си прав и непрекъсната последна инстанция по всички въпроси.
Следващ сюжет, все обвързван с предначертаната въпиюща некадърност на новата градска администрация, се разви на мистичната „ Шишман “ – мистиката тук е обвързвана със статута на постоянно ремонтирана улица, на която ремонтът в никакъв случай не свършва. И навръх това изстрадало място се появиха дървени греди, да кажем, които трябвало да се трансформират в пейки. Пльоснати на средата на тротоара, те дадоха опция за развихрянето на нова линия на отвращение, опетняване, разкритие на новите управници (които не са като извисените остарели, или пък са новите, но същите като старите) и ехтящ Facebook комизъм, несъмнено. Общината отново след дъжд качулка се заобяснява за какво са там гредите и защо.
Апетитът идва с яденето. Последният обект, на който налетя, към този момент, критическата мисъл от обществените мрежи, която уголемява обсега на жертвите си, е приятна предколедна декорация – частна самодейност, на така наречен дребните пет кьошета. Защо животни, за какво морски?!? А за какво не?
Така вълната на громене наред на опитите на столичната администрация стартира да взема и инцидентни жертви. Някак пандемично и не изключително градивно става това предколедно кръвожадно въодушевление. Недоволството, мърморенето, заядливостта, все онлайн, несъмнено имат и някаква лечебна цел, само че загубата на добра самокритика и акумулиращият се негативизъм към този момент стартират да граничат с болестно положение.
Целият този натоварен и все по-напрегнат звук в обществените мрежи обаче в тези случаи не е лишен от цел, план и ориентиране.
В историята за „ откраднатия коледен дух “ има трима съществени участници. Най-видимият и интензивният са вечно готовите да подлагат на критика и да блестят с духовитост и гражданска позиция блюстители на публичното мнение в обществените мрежи. Те са постоянно заблуждавани, тъй като постоянно яхнали виртуалното знаме на борци за истина и независимост, непроменяемо на фейсбук барикадата, подготвени с мнение по всяка тематика, нерядко в тези си старания губят вероятността на значимо и не толкоз значимо. Социалните мрежи се оказват отлично място за разгръщането и разцъфтяването на тълпи от драма куинс (без полова дискриминация), които късат ризи и коси за всичко.
Вторият участник е малко в сянка, зад кулисите - тези, които са изгубили София, само че не са се примирили. Тук са добре проведени отзиви на политически ангажирани гласове, които ловко задават тематика и посока, а останалото остават на „ будната “ общност в обществените мрежи да го създаде, огласи и популяризира. В случая концепцията е ясна и наподобява работеща, като стъпва ловко на упованията на претенциозната аудитория. Със основаването на този звук – за оправдани или не, дейности на кмета Терзиев и новата администрация на общината, се гради и съответният им облик лека-полека – на несръчност, беззащитност, несправяне. Дори и да е минало по-малко от два месеца, а мотивите да са …арка и бурета.
Разбира се, третият участник – кмет и община, с дейностите си и бездействията си, дава добра основа за всичко това. Спотайване, липса на връзка, несъответстващи пояснения, Терзиев, който като че ли под паника бяга от обикновено другарство с жителите – представете си го по какъв начин пие бира, облегнат на някоя от обруганите бъчви, странни и неартикулирани решения…Това не оказва помощ. Макар че става дума в действителност за дребнотемие. Ако продължава този трети участник да следва същата линия на държание, няма да е чудно да се трансформира, както е тръгнало, в основния воин от вица за заека и вълка. Положението от ден на ден става като в „ Защо си, зайо, без шапка и за какво си, зайо, с шапка? “.
А както е видно, същински незначителните неща работят революционно на публичното схващане, което е предостатъчно, че може да вземе позиция и да звучи умело. Важността им през призмата на Facebook и сие се усилва хилядократно, те стартират да звучат като сериозен проблем. И изместват диалога, дебатите, вниманието от същински основни тематики, разсейват ни. Далеч по-безинтересни за обществените мрежи и изобщо публичните безредици са неща като измененията в конституцията, които не са безспорни, тревогата за заложено разделяне на порциите по една трета в регулаторите, въпросите за странните оставки и какво са случва в НЗОК с бюджет от над 8 милиарда лева, невъзможността да се избере ръководител на СОС и още, и още. Даже диалог за това какви игрички играе Пеевски и изпира ли се имиджът му ги няма там. Но пък топките на елхата на площада са съответно преброени, а всички нюанси на подправеното златно на псевдоарката разказани и разисквани.
Така до момента в който мерим дължината на гирлянда, някой недалечен ден да не пуснем тв приемника и да чуем: Очаквайте обръщението на премиера Делян Пеевски…
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Напоследък тематиката за коледната декорация на столицата е окупирала Facebook, изместила е като че ли всичко останало от публичното схващане. Тя е вездесъща, престижите тук са безброй, а критическата мисъл доближава невиждани висоти. Енергията, която се изхабява по тая общочовешка, жизненоважна тематика, може да зареди някоя електроцентрала за година най-малко, с изобретателността и времето, вложени в громенето някой можеше научно изобретение да направи, разказ за " Нобел " да напише или най-малко да си измие чиниите и да пусне пералнята.
Започна се от странните, небългарски, нетрадиционни и неправославни фигури, част от украсата на тържеството на 1 декември за запалването на светлините на елхата на площада пред храм „ Св. Александър Невски “. Там недоволството беше стаено, а копнежът по изконните облици, свързани с вековните български обичаи за празнуване на Рождество, на Дядо Коледа и елените/Дядо Мраз и Снежанка, към момента не беше избухнал напълно. Все отново се разбра, че в тия фигури има нещо вещерско, нещо джендърско, нелепи са, грозни са и изобщо не съответстват с познанието, насъбрано от рекламите на „ Кока-кола “ и благите ни мемоари от тържествата в детската градина през 70-те и 80-те години. А общината отпред с кмета Васил Терзиев се притаи, скри глава в „ пясъка “ на „ Московска “ 33. И зачака бурята, която не закъсня.
Развихри се около странното, блясково, позлатено нещо, наречено арка. Тя даде всички учредения за развихряне на въображението, като съумя в едно да сплоти в остроумието и отрицанието всецветни партийни и безпартийни критици. Озадачаващата структура остана там към седмица, преди да бъде „ разкрита “ – тя и аленото килимче под нея, от някой минал в близост инфлуенсър и подложена на фейсбук заклеймяване с претенции за линч на виновниците. В тази обстановка се оказа, че в България, и най-много в бг обществените мрежи, е цялостно с блюстители на положителния усет. Столична община мълча, мълча, пък излезе с някакво безлично известие. От него не ставаше ясно нищо, като се изключи че ще махне арката, която така и така е щяла да стои там още към две седмици, в смисъл, не е била замислена като непрекъснат монумент на безсмислието, единствено краткотрайно увещание за него. В същото това известие, без ясно да се каже кой, по кое време и по какъв начин е стигнал до този избор, за какво, кое какъв брой е коствало и дали бюджетно всичко не е било заложено и сътветно наследено от предходната администрация на общината при ГЕРБ и Йорданка Фандъкова, се говореше обилно за ОБЖИВЯВАНЕ на ПРОСТРАНСТВОТО. Как да не заподозре човек, че прессъобщенията на общината и кмета са поверени и написани от някой изкуствен интелект? Хронологично в този под напрежение сюжет първо изчезна аленото чердже (присвоено от незнаен ценител), след него публично арката беше деконструирана и спря " да обживява пространството ".
Обаче фейсбук естетите и православни традиционалисти още веднъж не почувстваха задоволство. Огледаха се и изреваха: „ Тревога, бъчви на площада “. Ужас невъобразим – коледен базар в градския център, в който в близост има и черква. Явно е - има някакъв адреналин и изобщо изключително пристрастяване в чувството да си прав и непрекъсната последна инстанция по всички въпроси.
Следващ сюжет, все обвързван с предначертаната въпиюща некадърност на новата градска администрация, се разви на мистичната „ Шишман “ – мистиката тук е обвързвана със статута на постоянно ремонтирана улица, на която ремонтът в никакъв случай не свършва. И навръх това изстрадало място се появиха дървени греди, да кажем, които трябвало да се трансформират в пейки. Пльоснати на средата на тротоара, те дадоха опция за развихрянето на нова линия на отвращение, опетняване, разкритие на новите управници (които не са като извисените остарели, или пък са новите, но същите като старите) и ехтящ Facebook комизъм, несъмнено. Общината отново след дъжд качулка се заобяснява за какво са там гредите и защо.
Апетитът идва с яденето. Последният обект, на който налетя, към този момент, критическата мисъл от обществените мрежи, която уголемява обсега на жертвите си, е приятна предколедна декорация – частна самодейност, на така наречен дребните пет кьошета. Защо животни, за какво морски?!? А за какво не?
Така вълната на громене наред на опитите на столичната администрация стартира да взема и инцидентни жертви. Някак пандемично и не изключително градивно става това предколедно кръвожадно въодушевление. Недоволството, мърморенето, заядливостта, все онлайн, несъмнено имат и някаква лечебна цел, само че загубата на добра самокритика и акумулиращият се негативизъм към този момент стартират да граничат с болестно положение.
Целият този натоварен и все по-напрегнат звук в обществените мрежи обаче в тези случаи не е лишен от цел, план и ориентиране.
В историята за „ откраднатия коледен дух “ има трима съществени участници. Най-видимият и интензивният са вечно готовите да подлагат на критика и да блестят с духовитост и гражданска позиция блюстители на публичното мнение в обществените мрежи. Те са постоянно заблуждавани, тъй като постоянно яхнали виртуалното знаме на борци за истина и независимост, непроменяемо на фейсбук барикадата, подготвени с мнение по всяка тематика, нерядко в тези си старания губят вероятността на значимо и не толкоз значимо. Социалните мрежи се оказват отлично място за разгръщането и разцъфтяването на тълпи от драма куинс (без полова дискриминация), които късат ризи и коси за всичко.
Вторият участник е малко в сянка, зад кулисите - тези, които са изгубили София, само че не са се примирили. Тук са добре проведени отзиви на политически ангажирани гласове, които ловко задават тематика и посока, а останалото остават на „ будната “ общност в обществените мрежи да го създаде, огласи и популяризира. В случая концепцията е ясна и наподобява работеща, като стъпва ловко на упованията на претенциозната аудитория. Със основаването на този звук – за оправдани или не, дейности на кмета Терзиев и новата администрация на общината, се гради и съответният им облик лека-полека – на несръчност, беззащитност, несправяне. Дори и да е минало по-малко от два месеца, а мотивите да са …арка и бурета.
Разбира се, третият участник – кмет и община, с дейностите си и бездействията си, дава добра основа за всичко това. Спотайване, липса на връзка, несъответстващи пояснения, Терзиев, който като че ли под паника бяга от обикновено другарство с жителите – представете си го по какъв начин пие бира, облегнат на някоя от обруганите бъчви, странни и неартикулирани решения…Това не оказва помощ. Макар че става дума в действителност за дребнотемие. Ако продължава този трети участник да следва същата линия на държание, няма да е чудно да се трансформира, както е тръгнало, в основния воин от вица за заека и вълка. Положението от ден на ден става като в „ Защо си, зайо, без шапка и за какво си, зайо, с шапка? “.
А както е видно, същински незначителните неща работят революционно на публичното схващане, което е предостатъчно, че може да вземе позиция и да звучи умело. Важността им през призмата на Facebook и сие се усилва хилядократно, те стартират да звучат като сериозен проблем. И изместват диалога, дебатите, вниманието от същински основни тематики, разсейват ни. Далеч по-безинтересни за обществените мрежи и изобщо публичните безредици са неща като измененията в конституцията, които не са безспорни, тревогата за заложено разделяне на порциите по една трета в регулаторите, въпросите за странните оставки и какво са случва в НЗОК с бюджет от над 8 милиарда лева, невъзможността да се избере ръководител на СОС и още, и още. Даже диалог за това какви игрички играе Пеевски и изпира ли се имиджът му ги няма там. Но пък топките на елхата на площада са съответно преброени, а всички нюанси на подправеното златно на псевдоарката разказани и разисквани.
Така до момента в който мерим дължината на гирлянда, някой недалечен ден да не пуснем тв приемника и да чуем: Очаквайте обръщението на премиера Делян Пеевски…
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ