Чаят е най-полезната напитка в света
Чаят е най-полезната напитка в света. В Иран чаят е от шафран и се поръсва в допълнение с шафран. В Мароко, чаят е единствено от мента и се поръсва с листа от мента, предава кореспондент на Sofia24.bg . Пие се доста парещ. Чаят се употребява повече от водата. Тази напитка е известна на индивида от 3000 година Чаят се употребява повече от водата! Родината на чая е Китай, а от ІХ век потегля по света.
Днес чаят е най-консумираната течност в света след водата. Всекидневно на планетата се изпиват над милиард и половина чаши чай. В студените страни той е наложителен като средство за стопляне и се употребява всеки ден. В топлите същата напитка служи за разхлаждане.
Най-много чай на глава от популацията пият в Турция, Мароко, Ирландия, Мавритания, Англия, Сейшелите, ОАЕ, Кувейт, Катар и Казахстан.
От епохи чаят е значим артикул и част от културата на голям брой страни – било то като основен детайл от церемонии, търговски покупко-продажби или даже революции. Цени се поради отличния му усет и голям брой здравословни преимущества.
Съдържа антиоксиданти, а те забавят стареенето и оказват помощ на клетките да се възобновяват и възвръщат. Има по-малко кофеин от кафето, само че покачва силата ни. Подпомага хидратацията, храносмилането, да се отпуснем и концентрираме, защищава сърцето, може да понижи кръвното налягане и кръвната захар, покачва имунната отбрана, алкиламиновите антигени в него борят инфекциите. Редовното пиянство на чай може да понижи риска от Паркинсон.
Чаят освен че усъвършенства самоусещането ни, само че и външния ни тип. Флуоридът и танините в него понижават образуването на плаката и стопират развалянето на зъбите. Не съдържа калории, в случай че не го подсладите. Подобрява метаболизма – съгласно изследвания зеленият чай оказва помощ да изгорите към 70-80 повече калории дневно.
Чайовете постоянно се класифицират съгласно произхода си – китайски, индийски, цейлонски, японски, индонезийски и т. н., и съгласно процеса на произвеждане: черен, бял, улун (oolong), зелен, жълт и пу-ър (pu’er). Аз имам своя ранглиста, която ще ви показва, съгласно местата, където съм пила тази чудесна напитка.
Чай по арабски в дребни " финджани “ с доста шекер и парещ
В арабските страни живот без чай е невъобразим. Там чаят е прочут от ІХ век. Пие се в дребни стъклени чашки финджани. Арабите го обичат с доста захар. Винаги съм се чудила по какъв начин може в дребната стъклена чашка да се разтвори толкоз доста шекер. Чай се пие пред всеки магазин, пред всеки дюкян, във всеки дом и офис. През целия ден и непрестанно. Чаят, а не студени или газирани питиета, утолява жаждата при 42-градусови горещини.
В Азербайджан и Турция имат идентични ритуали при пиенето на чай. Харесват главно черен чай, само че и от нарови зърна и кори. От Азербайджан си купих сервиз – две дребни стъклени чаши в медена обвивка. Всяка чашка е с дребно капаче от мед или никел, а под капачето се крие рахат-локумче. В Турция чаят наложително се сервира с доста рахат-локум, който във всички заведения е безвъзмезден.
В Англия чаят се появява едвам през XVIII век и се трансформира в най-популярната напитка. Две години живях в Кралството – пиенето на следобеден или вечерен чай там е обред. Англичаните в действителност имат вяра, че не са доста проблемите, които чаша чай не може да реши. Чаят е черен и наложително се пие с мляко. Обикновено е съпроводен с бисквити или дребни сандвичи.
Родината на татко ми – Судан, е някогашна британска колония и там също се пие черен чай с мляко. Разликата е, че се пие когато и да е на денонощието, наложително след храна. Сервира се с подсладена саралия от грис " бас-буса “. Вторият доста публикуван чай в Судан е каркадето.
" Матте “ със сламка по аржентински
В Аржентина се пие един необикновен чай – стритите листа на дървото иерба мате, което вирее в Южна Америка, се запарват в самата чаша и непрекъснато се досипва вряла вода. По този метод една щипка от чая можете да консумирате през целия ден, стига да доливате вряла вода. Чаят се пие през специфична смукалка, наподобяваща дребна кафейна лъжичка с куха ръкохватка като сламка и доста дупки в основата си. Мате се пие и в Сирия – в Аржентина има голяма миграция от сирийци през предишния век, които при връщането си в родината донесли и този чай.
Лимонова трева по индонезийски
В Индонезия бях зашеметена от типовете чай, за които и не бях чувала. Чаят там е фетиш, вяра! Пие се преди ястие заран, след храна на обед и вечеря и постоянно след обред при шаман или врач. Е, аз пробвах всичките. Най-разпространеният чай е " лемон гресс “ – чай от лимонена трева – яркозелен, кисел. Пие се като каркадето – в топъл и в леден тип с доста лед.
Шафранът – чаят елексир в Иран
И с цел да не си мислите, че шафранът е за богатите, ви отпущам фрагменти от улицата, където пих чай с шафран и небетшекер с шафран на улична сергия на плам с елементарните хора - прелестните гостоприемни и красиви иранци! Най-обикновен черен чай, само че с шафран. Вкусът и ароматът незабавно се трансформират от шафрана. Има нещо доста богатство в този шафран. Иранците не пият чая със захар, те имат небетшекер на пръчки и на бучки също със шафран, даже в самите кристали на небетшекера се вижда вътре шафрана. Донесох много от този шафранов подсладител и ще черпя гостите си с него, както и с чай от шафран, несъмнено, тъй като си купих ирански чай и същински ирански шафран.
Руския самовар кипи в Русия
В Русия, към която числя се по майчина линия, няма ден без чай. Има обаче районни особености – по един метод се пие чай в Сибир, по различен у дома или в офиса. При баба чаят се правеше в самовар – върху него матрьошка от дунапрен резервира топлината непрекъсната и задълго. Сипвахме чай от самовара в необятна чаша, след това го изливахме в чинийката на чашата, в която авансово се поставя чаена лъжица домашно малиново сладко, и от там сърбахме. Понякога пиехме и в огромни стъклени чаши с " подстаканици “, обгърнати в метал. В Русия е признато чаят да се пие с някакво сладко и по-рядко с мед, както е признато у нас. Задължително се сервират бисквити, " сушки “ – дребни хрупкави гевречета с макови семки или " зефир “ – сладкиш от корав яйчен белтък, обгърнат в шоколад.
В Сибир се пие чай от сушени боровинки, алена и черна, " смородина “, " брусника “, " ежевика “, " крыжовник “ – все плодчета, които нямат еквивалент у нас. Там пих и чай от борови връхчета и шишарки със сладко от шишарки. Пила съм билков чай в тайгата.
В Кавказ също натъртват на тревите и билките, растящи в планината – по тази причина кавказците живеят по 120 години. На Камчатка е публикуван чай от водорасли.
Дълго време моят отличник беше чаят от облепиха – билката съдържа над 190 дейни съставки, трансформирайки това растение в едно от най-полезните на планетата. После беше този с джинджифил. Напоследък един нов чай стана обичан на моето семейство – Иван-чай (продава се и в България). За него се твърди, че е най-здравословният.
Иван-чай или Теснолистна върбовка – съдържа 2/3 от Менделеевата таблица
Иван-чай в действителност се прави от теснолистна върбовка – многогодишно тревисто растение, притежаващо колосална витална мощ – в случай че се откъсне връхчето му, след две седмици на негово място поникват три нови. Брането на билката е един път годишно – през юни. Събират се младите листа и стебла, които до 2 часа би трябвало да бъдат доставени за преправка. Технологията на произвеждане е сходна на тази, по която се създава черен чай. Цветът на добре изсушения Иван-чай също е като на натуралния черен чай, само че е по-наситен и ароматът му е доста по-силен. Билката е публикувана в големи райони на Русия, а името и идва от антично съветското село Копорие край Санкт Петербург, където била необятно публикувана.
Ферментиралият Иван-чай се употребява от епохи при възпалителни болести, невроза, болежка, алергии, кожни, дихателни хормонални, стомашно-чревни проблеми, при бодърствуване, в битката с непотребните килограми и при детоксикация на организма и други
По времето на Петър І Иван-чаят заема второ място в износа на Русия към Европа преди конопа, кожите и златото. Съдържа 6.5 пъти повече витамин С от лимона и 69-71 потребни микроелементи, т.е. 2/3 от Менделеевата таблица. Може да се запарва до 5 пъти, без да губи своя усет и потребни качества.
Мурсалски чай
От българските чайове с най-лековита мощ е мурсалският чай. Растението е включено в Червената книга на България и е неразрешено за свободно бране, само че към този момент има много частни ферми, които отглеждат билката. За приготвянето на чая се употребяват задачите цъфтящи стръкове.
Мурсалският чай съдържа огромно количество антиоксиданти. Има тонизиращо, укрепващо и антианемично деяние. Понижава кръвното налягане и надлежно редуцира риска от сърдечен инфаркт и инсулт. Използван е за лекуване на заболявания на дихателната и отделителната система. Предотвратява развиването на някои типове ракови кафези.
Днес чаят е най-консумираната течност в света след водата. Всекидневно на планетата се изпиват над милиард и половина чаши чай. В студените страни той е наложителен като средство за стопляне и се употребява всеки ден. В топлите същата напитка служи за разхлаждане.
Най-много чай на глава от популацията пият в Турция, Мароко, Ирландия, Мавритания, Англия, Сейшелите, ОАЕ, Кувейт, Катар и Казахстан.
От епохи чаят е значим артикул и част от културата на голям брой страни – било то като основен детайл от церемонии, търговски покупко-продажби или даже революции. Цени се поради отличния му усет и голям брой здравословни преимущества.
Съдържа антиоксиданти, а те забавят стареенето и оказват помощ на клетките да се възобновяват и възвръщат. Има по-малко кофеин от кафето, само че покачва силата ни. Подпомага хидратацията, храносмилането, да се отпуснем и концентрираме, защищава сърцето, може да понижи кръвното налягане и кръвната захар, покачва имунната отбрана, алкиламиновите антигени в него борят инфекциите. Редовното пиянство на чай може да понижи риска от Паркинсон.
Чаят освен че усъвършенства самоусещането ни, само че и външния ни тип. Флуоридът и танините в него понижават образуването на плаката и стопират развалянето на зъбите. Не съдържа калории, в случай че не го подсладите. Подобрява метаболизма – съгласно изследвания зеленият чай оказва помощ да изгорите към 70-80 повече калории дневно.
Чайовете постоянно се класифицират съгласно произхода си – китайски, индийски, цейлонски, японски, индонезийски и т. н., и съгласно процеса на произвеждане: черен, бял, улун (oolong), зелен, жълт и пу-ър (pu’er). Аз имам своя ранглиста, която ще ви показва, съгласно местата, където съм пила тази чудесна напитка.
Чай по арабски в дребни " финджани “ с доста шекер и парещ
В арабските страни живот без чай е невъобразим. Там чаят е прочут от ІХ век. Пие се в дребни стъклени чашки финджани. Арабите го обичат с доста захар. Винаги съм се чудила по какъв начин може в дребната стъклена чашка да се разтвори толкоз доста шекер. Чай се пие пред всеки магазин, пред всеки дюкян, във всеки дом и офис. През целия ден и непрестанно. Чаят, а не студени или газирани питиета, утолява жаждата при 42-градусови горещини.
В Азербайджан и Турция имат идентични ритуали при пиенето на чай. Харесват главно черен чай, само че и от нарови зърна и кори. От Азербайджан си купих сервиз – две дребни стъклени чаши в медена обвивка. Всяка чашка е с дребно капаче от мед или никел, а под капачето се крие рахат-локумче. В Турция чаят наложително се сервира с доста рахат-локум, който във всички заведения е безвъзмезден.
В Англия чаят се появява едвам през XVIII век и се трансформира в най-популярната напитка. Две години живях в Кралството – пиенето на следобеден или вечерен чай там е обред. Англичаните в действителност имат вяра, че не са доста проблемите, които чаша чай не може да реши. Чаят е черен и наложително се пие с мляко. Обикновено е съпроводен с бисквити или дребни сандвичи.
Родината на татко ми – Судан, е някогашна британска колония и там също се пие черен чай с мляко. Разликата е, че се пие когато и да е на денонощието, наложително след храна. Сервира се с подсладена саралия от грис " бас-буса “. Вторият доста публикуван чай в Судан е каркадето.
" Матте “ със сламка по аржентински
В Аржентина се пие един необикновен чай – стритите листа на дървото иерба мате, което вирее в Южна Америка, се запарват в самата чаша и непрекъснато се досипва вряла вода. По този метод една щипка от чая можете да консумирате през целия ден, стига да доливате вряла вода. Чаят се пие през специфична смукалка, наподобяваща дребна кафейна лъжичка с куха ръкохватка като сламка и доста дупки в основата си. Мате се пие и в Сирия – в Аржентина има голяма миграция от сирийци през предишния век, които при връщането си в родината донесли и този чай.
Лимонова трева по индонезийски
В Индонезия бях зашеметена от типовете чай, за които и не бях чувала. Чаят там е фетиш, вяра! Пие се преди ястие заран, след храна на обед и вечеря и постоянно след обред при шаман или врач. Е, аз пробвах всичките. Най-разпространеният чай е " лемон гресс “ – чай от лимонена трева – яркозелен, кисел. Пие се като каркадето – в топъл и в леден тип с доста лед.
Шафранът – чаят елексир в Иран
И с цел да не си мислите, че шафранът е за богатите, ви отпущам фрагменти от улицата, където пих чай с шафран и небетшекер с шафран на улична сергия на плам с елементарните хора - прелестните гостоприемни и красиви иранци! Най-обикновен черен чай, само че с шафран. Вкусът и ароматът незабавно се трансформират от шафрана. Има нещо доста богатство в този шафран. Иранците не пият чая със захар, те имат небетшекер на пръчки и на бучки също със шафран, даже в самите кристали на небетшекера се вижда вътре шафрана. Донесох много от този шафранов подсладител и ще черпя гостите си с него, както и с чай от шафран, несъмнено, тъй като си купих ирански чай и същински ирански шафран.
Руския самовар кипи в Русия
В Русия, към която числя се по майчина линия, няма ден без чай. Има обаче районни особености – по един метод се пие чай в Сибир, по различен у дома или в офиса. При баба чаят се правеше в самовар – върху него матрьошка от дунапрен резервира топлината непрекъсната и задълго. Сипвахме чай от самовара в необятна чаша, след това го изливахме в чинийката на чашата, в която авансово се поставя чаена лъжица домашно малиново сладко, и от там сърбахме. Понякога пиехме и в огромни стъклени чаши с " подстаканици “, обгърнати в метал. В Русия е признато чаят да се пие с някакво сладко и по-рядко с мед, както е признато у нас. Задължително се сервират бисквити, " сушки “ – дребни хрупкави гевречета с макови семки или " зефир “ – сладкиш от корав яйчен белтък, обгърнат в шоколад.
В Сибир се пие чай от сушени боровинки, алена и черна, " смородина “, " брусника “, " ежевика “, " крыжовник “ – все плодчета, които нямат еквивалент у нас. Там пих и чай от борови връхчета и шишарки със сладко от шишарки. Пила съм билков чай в тайгата.
В Кавказ също натъртват на тревите и билките, растящи в планината – по тази причина кавказците живеят по 120 години. На Камчатка е публикуван чай от водорасли.
Дълго време моят отличник беше чаят от облепиха – билката съдържа над 190 дейни съставки, трансформирайки това растение в едно от най-полезните на планетата. После беше този с джинджифил. Напоследък един нов чай стана обичан на моето семейство – Иван-чай (продава се и в България). За него се твърди, че е най-здравословният.
Иван-чай или Теснолистна върбовка – съдържа 2/3 от Менделеевата таблица
Иван-чай в действителност се прави от теснолистна върбовка – многогодишно тревисто растение, притежаващо колосална витална мощ – в случай че се откъсне връхчето му, след две седмици на негово място поникват три нови. Брането на билката е един път годишно – през юни. Събират се младите листа и стебла, които до 2 часа би трябвало да бъдат доставени за преправка. Технологията на произвеждане е сходна на тази, по която се създава черен чай. Цветът на добре изсушения Иван-чай също е като на натуралния черен чай, само че е по-наситен и ароматът му е доста по-силен. Билката е публикувана в големи райони на Русия, а името и идва от антично съветското село Копорие край Санкт Петербург, където била необятно публикувана.
Ферментиралият Иван-чай се употребява от епохи при възпалителни болести, невроза, болежка, алергии, кожни, дихателни хормонални, стомашно-чревни проблеми, при бодърствуване, в битката с непотребните килограми и при детоксикация на организма и други
По времето на Петър І Иван-чаят заема второ място в износа на Русия към Европа преди конопа, кожите и златото. Съдържа 6.5 пъти повече витамин С от лимона и 69-71 потребни микроелементи, т.е. 2/3 от Менделеевата таблица. Може да се запарва до 5 пъти, без да губи своя усет и потребни качества.
Мурсалски чай
От българските чайове с най-лековита мощ е мурсалският чай. Растението е включено в Червената книга на България и е неразрешено за свободно бране, само че към този момент има много частни ферми, които отглеждат билката. За приготвянето на чая се употребяват задачите цъфтящи стръкове.
Мурсалският чай съдържа огромно количество антиоксиданти. Има тонизиращо, укрепващо и антианемично деяние. Понижава кръвното налягане и надлежно редуцира риска от сърдечен инфаркт и инсулт. Използван е за лекуване на заболявания на дихателната и отделителната система. Предотвратява развиването на някои типове ракови кафези.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ