Как чаят спаси Англия?
Чаят бързо се трансформира в един от най-ценните запаси на Британската империя през 18-ти век. Но това може да е имало и нежелателен резултат върху английското население – понижаване на смъртността.
Чаят е бил доста неща в своето време – световна стока, утешителна напитка и даже, в очите на някои поданици на Бостън преди 250 години тази седмица, знак на потисническата политика. Но една роля, която може би не сте приписали на чая, е тази на животоспасяваща здравна намеса.
В неотдавнашен документ в Review of Statistics and Economics икономистът Франсиска Антман от Университета на Колорадо, Боулдър прави безапелационни причини, че детонацията на чая като напитка за всеки в края на 1700 година в Англия е избавила доста животи. Това не би било поради някакви антиоксиданти или други субстанции, присъщи на хваленото листо.
Вместо това, простата процедура на шупване на вода за чай, в ера, преди хората да схванат, че заболяването може да бъде породена от пренасяни от водата патогени, може да е била задоволителна, с цел да защищити мнозина от преждевременна гибел.
Английската демография от тази ера от дълго време съставлява пъзел за историците. Между 1761 и 1834 година годишната смъртност е намаляла доста от 28 на 25 на 1000 души. Но в това време заплатите не наподобява да са се повишили доста, а стандартът на живот също не се е повишил. Всъщност с възхода на индустриалната гражданска война от ден на ден и повече хора се тълпяли в градове, чиито санитарни условия оставяли доста да се желае. „ Бих споделил, че това не е организиран спор “, споделя Антман.
Идеята, че чаят може да е изчезналото звено тук, с помощта на нуждата от изваряване на водата за вярно подготвяне на напитка, е била стартирана от историци в предишното. Врящата вода убива бактериите, които предизвикват диарийни болести като дизентерия, която постоянно се назовава " поток " или " кървясъл поток " в регистрите на смъртните случаи.
„ С хората, които идват в градовете, с цел да работят, бихте очаквали, поради равнището на санитарни условия, което имат, че огромният палач е водата “, споделя Антман. Но това си остава ненапълно неразбираема концепция, забавна на доктрина, само че сложна за доказване.
Антман създаде метод да го тества, употребявайки подробна географска информация за повече от 400 енории в Англия. Има едно просто съмнение в основата на нейното проучване: повече източници на вода в даден регион евентуално значат по-чиста вода. Ако един източник беше нечист, жителите на една енория можеха да отидат в различен. Нещо повече, в случай че хората бяха по-близо до изворите на реките – нещо, което Антман заключава от надморската височина на енориите – тази вода евентуално беше по-безопасна, в сравнение с в енориите по-надолу по течението.
Вече имало доста неща, които да предлагат чая като напитка на масите
Като присвои на енориите хипотетично равнище на качество на водата, Антман може да види дали в региони с по-лошо качество на водата се следи по-голям спад на смъртността от тези с добра вода.
От позиция на тестването на тази догадка основната дата е 1785 година, моментът, когато чаят ненадейно става наличен за голямото болшинство от британците. Вече имало доста неща, които да предлагат чая като напитка на масите: можете да извършите приемлива напитка единствено с малко количество листа, листата могли да се употребяват наново за голям брой тенджери и чаят е евентуално по-евтин от бирата, която се оказва скъпа както от комплицирания развой, нужен за производството му, по този начин и от налог върху малца.
Но когато Законът за чая и прозорците от 1784 година влиза в действие, данъкът върху чая минава от 119% на едвам 12,5% и потреблението на чай експлодира. До края на 18-ти век даже доста небогати селяни са пили чай два пъти дневно, написа историкът на чая Алън Макфарлейн.
За да види дали тази смяна корелира с понижената смъртност, Антман съпоставя смъртността преди и след този повратен миг. За това тя употребява забележителната работа на демографите Е. А. Ригли и Р. С. Шофийлд, които в средата на 20-ти век събират енорийски записи от цяла Англия, обхващащи 1541 до 1871 година, в това число смъртни случаи.
Както се очакваше, Антман откри, че смъртността е намаляла и в двете енории с добра вода и тези с неприятна – само че има забележителна разлика в размера на спада. В енориите с неприятна вода смъртността е спаднала с 18% повече от тези с добра вода.
Нещо повече, тя изследва дали смъртните случаи в Лондон от заболявания, излъчени по вода, като „ кървясъл поток “, и смъртните случаи от патогени, излъчени по въздуха, като туберкулоза или „ консумация “, са свързани с равнищата на импорт на чай. Наистина, смъртните случаи от припадък понижават, когато вносът на чай се повишива, до момента в който смъртните случаи от туберкулоза остават 50 на 50.
Понякога съществуващото държание на хората може да повлияе повече на здравето им, в сравнение с една експлицитна интервенция
Тя също по този начин ревизира дали смъртните случаи при деца – незнайни, на тази или друга възраст, защото са огромни консуматори на чай – са се трансформирали в Лондон с вноса на чай и откри, че не наподобява да има спад в смъртните случаи на тези възрасти две до пет.
Интересното е, че има лек спад в детската смъртност, евентуално отразявайки обстоятелството, че в случай че пиещите чай родители са имали по-малко диария, техните доста дребни деца също биха могли да бъдат малко предпазени - макар че Антман показва, че няма метод да се знае за несъмнено.
За Антман, която работи най-вече по въпроси, свързани с разрастващите се народи, този натурален опит в Англия преди всички тези години отразява една фундаментална истина: от време на време съществуващото държание на хората може да промени здравето им повече, в сравнение с една експлицитна интервенция.
Изграждането на повече тоалетни, създаването на по-добри водопроводни и канализационни системи и образованието на хората да поддържат прецизно разделяне на питейната вода и отпадъчните води, всичко това могло да удължи живота на хората, в случай че сходни интервенции били необятно разбрани и налични.
Но с релативно дребна смяна в навиците си, просто с увеличение на държанието, на което към този момент са се радвали, хората наподобява са се защитили. Всичко това е част от удоволствието от елементарната чаша чай.
Източник:
създател: СЛАВА
...
Чаят е бил доста неща в своето време – световна стока, утешителна напитка и даже, в очите на някои поданици на Бостън преди 250 години тази седмица, знак на потисническата политика. Но една роля, която може би не сте приписали на чая, е тази на животоспасяваща здравна намеса.
В неотдавнашен документ в Review of Statistics and Economics икономистът Франсиска Антман от Университета на Колорадо, Боулдър прави безапелационни причини, че детонацията на чая като напитка за всеки в края на 1700 година в Англия е избавила доста животи. Това не би било поради някакви антиоксиданти или други субстанции, присъщи на хваленото листо.
Вместо това, простата процедура на шупване на вода за чай, в ера, преди хората да схванат, че заболяването може да бъде породена от пренасяни от водата патогени, може да е била задоволителна, с цел да защищити мнозина от преждевременна гибел.
Английската демография от тази ера от дълго време съставлява пъзел за историците. Между 1761 и 1834 година годишната смъртност е намаляла доста от 28 на 25 на 1000 души. Но в това време заплатите не наподобява да са се повишили доста, а стандартът на живот също не се е повишил. Всъщност с възхода на индустриалната гражданска война от ден на ден и повече хора се тълпяли в градове, чиито санитарни условия оставяли доста да се желае. „ Бих споделил, че това не е организиран спор “, споделя Антман.
Идеята, че чаят може да е изчезналото звено тук, с помощта на нуждата от изваряване на водата за вярно подготвяне на напитка, е била стартирана от историци в предишното. Врящата вода убива бактериите, които предизвикват диарийни болести като дизентерия, която постоянно се назовава " поток " или " кървясъл поток " в регистрите на смъртните случаи.
„ С хората, които идват в градовете, с цел да работят, бихте очаквали, поради равнището на санитарни условия, което имат, че огромният палач е водата “, споделя Антман. Но това си остава ненапълно неразбираема концепция, забавна на доктрина, само че сложна за доказване.
Антман създаде метод да го тества, употребявайки подробна географска информация за повече от 400 енории в Англия. Има едно просто съмнение в основата на нейното проучване: повече източници на вода в даден регион евентуално значат по-чиста вода. Ако един източник беше нечист, жителите на една енория можеха да отидат в различен. Нещо повече, в случай че хората бяха по-близо до изворите на реките – нещо, което Антман заключава от надморската височина на енориите – тази вода евентуално беше по-безопасна, в сравнение с в енориите по-надолу по течението.
Вече имало доста неща, които да предлагат чая като напитка на масите
Като присвои на енориите хипотетично равнище на качество на водата, Антман може да види дали в региони с по-лошо качество на водата се следи по-голям спад на смъртността от тези с добра вода.
От позиция на тестването на тази догадка основната дата е 1785 година, моментът, когато чаят ненадейно става наличен за голямото болшинство от британците. Вече имало доста неща, които да предлагат чая като напитка на масите: можете да извършите приемлива напитка единствено с малко количество листа, листата могли да се употребяват наново за голям брой тенджери и чаят е евентуално по-евтин от бирата, която се оказва скъпа както от комплицирания развой, нужен за производството му, по този начин и от налог върху малца.
Но когато Законът за чая и прозорците от 1784 година влиза в действие, данъкът върху чая минава от 119% на едвам 12,5% и потреблението на чай експлодира. До края на 18-ти век даже доста небогати селяни са пили чай два пъти дневно, написа историкът на чая Алън Макфарлейн.
За да види дали тази смяна корелира с понижената смъртност, Антман съпоставя смъртността преди и след този повратен миг. За това тя употребява забележителната работа на демографите Е. А. Ригли и Р. С. Шофийлд, които в средата на 20-ти век събират енорийски записи от цяла Англия, обхващащи 1541 до 1871 година, в това число смъртни случаи.
Както се очакваше, Антман откри, че смъртността е намаляла и в двете енории с добра вода и тези с неприятна – само че има забележителна разлика в размера на спада. В енориите с неприятна вода смъртността е спаднала с 18% повече от тези с добра вода.
Нещо повече, тя изследва дали смъртните случаи в Лондон от заболявания, излъчени по вода, като „ кървясъл поток “, и смъртните случаи от патогени, излъчени по въздуха, като туберкулоза или „ консумация “, са свързани с равнищата на импорт на чай. Наистина, смъртните случаи от припадък понижават, когато вносът на чай се повишива, до момента в който смъртните случаи от туберкулоза остават 50 на 50.
Понякога съществуващото държание на хората може да повлияе повече на здравето им, в сравнение с една експлицитна интервенция
Тя също по този начин ревизира дали смъртните случаи при деца – незнайни, на тази или друга възраст, защото са огромни консуматори на чай – са се трансформирали в Лондон с вноса на чай и откри, че не наподобява да има спад в смъртните случаи на тези възрасти две до пет.
Интересното е, че има лек спад в детската смъртност, евентуално отразявайки обстоятелството, че в случай че пиещите чай родители са имали по-малко диария, техните доста дребни деца също биха могли да бъдат малко предпазени - макар че Антман показва, че няма метод да се знае за несъмнено.
За Антман, която работи най-вече по въпроси, свързани с разрастващите се народи, този натурален опит в Англия преди всички тези години отразява една фундаментална истина: от време на време съществуващото държание на хората може да промени здравето им повече, в сравнение с една експлицитна интервенция.
Изграждането на повече тоалетни, създаването на по-добри водопроводни и канализационни системи и образованието на хората да поддържат прецизно разделяне на питейната вода и отпадъчните води, всичко това могло да удължи живота на хората, в случай че сходни интервенции били необятно разбрани и налични.
Но с релативно дребна смяна в навиците си, просто с увеличение на държанието, на което към този момент са се радвали, хората наподобява са се защитили. Всичко това е част от удоволствието от елементарната чаша чай.
Източник:
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ