Църквата празнува Сретение, а народът финализира Вълчите празнициБългарската православна църква

Църквата чества Сретение, а народът завърши Вълчите празници
Българската православна черква уважава през днешния ден, 3 февруари, паметта на Свети Симеон Богоприимец и Анна пророчица. В националния календар денят, прочут като Зимен Симеоновден, е обгърнат в тежки суеверия и се счита за един от най-неблагоприятните в годината.

Информацията за празника и обвързваните с него обичаи беше доказана от Българската телеграфна организация и Светия синод. Днес имен ден честват Симеон, Симона, Симеона, Симо, Мона, Моньо и Моника.
Християнското примирение
Според евангелските текстове Свети Симеон е благочестивият дъртак, на който Светият Дух заречен, че няма да види гибел, до момента в който не зърне Спасителя. Когато 40 дни след рождението на Иисус Богородица го донесла в храма, Симеон го приел в прегръдките си с думите: " Сега отпускаш Твоя раб, Владико, съгласно думата Си, с мир ".

Свети Симеон е прочут в историята и като един от преводачите на Стария завет на гръцки език. Преданието споделя, че той живял над 300 години в очакване на Месията.
Страхът от " Бележника "
Въпреки светлия християнски смисъл на празника, националната традиция е наложила облика на " Симеон Бележник ". Според поверието светецът може да " бележи " хората и добитъка с рани и петна, в случай че не се съблюдават строги забрани.

Днешният ден е и третият от така наречен " Вълчи празници ". Затова традицията не разрешава работата с остри предмети като ножове и ножици – счита се, че по този начин се " затварят устата на вълците ". Особено строго рестриктивните мерки се съблюдават от бременните дами, с цел да не се родят децата им с белези.

На Симеоновден не се дава нищо назаем и не се изнасят движимости от вкъщи, с цел да не " излезе берекетът ". Въпреки страховете, етнографите напомнят, че тези традиции са свързани с античното удостояване на природата и опитите на индивида да се защищити от зимните рискове.