Потомци на български градинари зарязаха лозе в Будапеща
Частица от мощите на Св. Трифон бе дарена преди дни на българската черква " Св. св. Кирил и Методий " в Будапеща особено за Трифон Зарезан. По остарял жанр там се отбеляза празникът на лозаря и градинаря. Той събра десетки българи, потомци на родни градинари, които са емигрирали в Унгария в края на 19. и началото на 20. век. За тържеството бяха пристигнали Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний и митрополитът на Австрия - Арсений. Преди зарязването на лозата в двора на 102-годишния храм те направиха Света литургия и водосвет дружно с протосингела на Западноевропейската епархия и ръководител на храма - архимандрит Атанасий. В богослужението взе присъединяване и вторият енорийски духовник - протойерей Танчо Янчев. Той е от 8 години в Будапеща, а преди този момент служеше в църквата " Св. Иван Рилски " в Пловдив.
След службата и водосвета литийно шествие с иконата на свети Трифон стигна до лозовия масив. Там бяха прочетени молебствия към Бога да благослови новата земеделска година и да подари изобилна годишна продукция. Българска национална музика огласяше тържеството, а за гостите имаше почерпка питка, варено жито и вино. Сред първите, които заряза лозата, бе 76-годишният Петър Байчев - трето потомство български градинар в Будапеща. Той е един от малцината нашенци в Унгария, които са поели земеделската щафета от своите родители. В момента се изхранва с развъждане на цветя и зеленчуци върху 40 декара. Доволен е, че нишката ще продължи единият му наследник, който е агроном.
След него лозова пръчка отряза Данчо Мусев - ръководител на Българското републиканско самоуправление в Унгария. Той също е трето потомство правоприемник на българско градинарско семейство. За страдание, все по-малко българи, които живеят в Унгария, са траяли родовата традиция и се занимават с градинарство. Навремето той е бил проспериращ поминък, който към този момент не е на мода, най-малко за нас. И мен ме готвеха за агроном, само че приключих право. Сега, като имам семейство и деца, разбирам силата и сладостта на българския домат, сподели господин Мусев.
Той описа, че до 90-те години на 20. век дребните производители в Унгария, сред които и доста българи, не били предпазени. Много плодове и зеленчуци се внасяли на ниски цени от чужбина, а локалните фермери нямало по какъв начин да бъдат конкурентоспособни. След приемането на Унгария за страна, членка на Европейски Съюз, и опцията да се употребяват европейски дотации, при огромна част от градинарите към този момент била прекратена връзката със земеделието и било доста мъчно да се стартира изначало. Специално неговите родители, след 50 години земеделие в Унгария, оставили земи и оранжерии и предходната година се върнали да живеят в родното село Поликраище.
Днес спомен за българските градинари носят имена на улици в Будапеща, както и паметникът с чешма в тяхна чест, открит през 2014 г. в регион Зугло. Там в средата на предишния век са били земите им, както и зеленчукова борса.
След службата и водосвета литийно шествие с иконата на свети Трифон стигна до лозовия масив. Там бяха прочетени молебствия към Бога да благослови новата земеделска година и да подари изобилна годишна продукция. Българска национална музика огласяше тържеството, а за гостите имаше почерпка питка, варено жито и вино. Сред първите, които заряза лозата, бе 76-годишният Петър Байчев - трето потомство български градинар в Будапеща. Той е един от малцината нашенци в Унгария, които са поели земеделската щафета от своите родители. В момента се изхранва с развъждане на цветя и зеленчуци върху 40 декара. Доволен е, че нишката ще продължи единият му наследник, който е агроном.
След него лозова пръчка отряза Данчо Мусев - ръководител на Българското републиканско самоуправление в Унгария. Той също е трето потомство правоприемник на българско градинарско семейство. За страдание, все по-малко българи, които живеят в Унгария, са траяли родовата традиция и се занимават с градинарство. Навремето той е бил проспериращ поминък, който към този момент не е на мода, най-малко за нас. И мен ме готвеха за агроном, само че приключих право. Сега, като имам семейство и деца, разбирам силата и сладостта на българския домат, сподели господин Мусев.
Той описа, че до 90-те години на 20. век дребните производители в Унгария, сред които и доста българи, не били предпазени. Много плодове и зеленчуци се внасяли на ниски цени от чужбина, а локалните фермери нямало по какъв начин да бъдат конкурентоспособни. След приемането на Унгария за страна, членка на Европейски Съюз, и опцията да се употребяват европейски дотации, при огромна част от градинарите към този момент била прекратена връзката със земеделието и било доста мъчно да се стартира изначало. Специално неговите родители, след 50 години земеделие в Унгария, оставили земи и оранжерии и предходната година се върнали да живеят в родното село Поликраище.
Днес спомен за българските градинари носят имена на улици в Будапеща, както и паметникът с чешма в тяхна чест, открит през 2014 г. в регион Зугло. Там в средата на предишния век са били земите им, както и зеленчукова борса.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ