За лидерството и псевдолидерите
Част от най-яростните критици, включително професор Гечев, дължат реанимирането си в политиката (след неуспеха на Виденовото държавно управление, в което Гечев е вицепремиер и министър на икономическото развитие) точно на Корнелия Нинова.
Вчера в телевизионно присъединяване националният представител от Българска социалистическа партия професор Румен Гечев разви обществено няколко тези, които могат да се обобщят по този начин:
1. Манипулация е, че държавното управление на Жан Виденов е изработило разпоредбите на работническо-мениджърската приватизация . Правилата са от 1992 година, а държавното управление на Виденов е направило единствено една смяна в тези правила, и то в интерес на служащите. Самата приватизация е дело на Костов, по неговите правила, в интерес на неговите хора.
2. Същото държавно управление няма виновност и за банкрута на банките от 1996-а, там виновна е била БН Б.
"Да трансферират грабежа върху нашата партия, няма да го позволи! Партията е разграничена. Това ѝ нанася вреди ", съобщи депутатът.
Тезите на проф. Румен Гечев много припомнят на тезите на сътрудника му от по този начин наречената вътрешна съпротива в Българска социалистическа партия Красимир Янков . Неотдавна той също употребява в изявление по национална телевизия приватизацията на компания „ Техноимпекс” от РМД (в което присъединяване има Корнелия Нинова), като мотив за „ другарски огън” по водача на партията и опит сякаш от кардинални позиции да нападна управлението на партията.
Така направеното телевизионно ревю на проф. Румен Гечев в качеството му на депутат и член на Националния съвет на Социалистическата партия провокира серия от въпроси.
Първият въпрос е - кой нападна управлението на Българска социалистическа партия? Опонент или сподвижник?
Българска социалистическа партия е демократична партия с дългогодишни обичаи на свободен вътрешен спор, който е не личностен, а на първо място – абстрактен. В този смисъл Българска социалистическа партия не наподобява на нито една от другите водещи партии в днешна България – бидейки лидерски, в тях идейното начало е притъпено (заменено с персонална преданост към партийния лидер), фасадно или официално (членство в съответната европейска демократична, консервативна или някаква друга структура), а спорът с партийния „ гуру” е равноценен на политическа гибел.
Днес в Българска социалистическа партия най-острите представители против Корнелия Нинова са представителите на „ вътрешната опозиция”, които обичат да се показват като жертви на напън от управлението, като гонени (едва ли не противоуставно) като „ врагове с партиен билет”.
Но такива ли са те?!
Изразяването на вътрешнопартийна рецензия не им е отнето, сериозните им думи не са глобени с изключване от партията или заглушаване на мнението им на партийни конгреси, не се глоби дори и фактът, че те бързат да изразят мненията си не пред законните органи, където да търсят (ако успеят) съдружници и поддръжка, а на първо място в сензационни формати по малките екрани.
Интересно е кои са най-активните представители на „ вътрешнопартийната опозиция”.
Това са освен изгубилите избора за ръководител по време на конгрес някогашни членове на управлението на Българска социалистическа партия, само че и съдружниците, които поддържаха Корнелия Нинова при избора ѝ на висшия партиен конгрес – Георги Гергов и Красимир Янков. Фактът, че преди близо две години част от тях гневно нападнаха предходното управление отпред с Михаил Миков (с което в този момент са в мълчалив политически съюз) и подкрепяха Нинова, а откакто не получиха мечтаната от тях политическа реализация под формата на най-високи постове (в партийното управление или в държавната администрация като част от „ голяма” коалиция на Българска социалистическа партия и ГЕРБ), обърнаха настройките си и през днешния ден са измежду най-яростните критици на управлението, определено и с гласовете на техните последователи. Гореспоменатото приказва за всичко друго, само че не и за праволинейност, поредност и морал в политиката.
Един подробност, който също смущава, е, че част от най-яростните критици, включително професор Гечев, дължат реанимирането си в политиката (след неуспеха на Виденовото държавно управление, в което Гечев е вицепремиер и министър на икономическото развитие) точно на Корнелия Нинова, която като партиен водач се застъпи за включването им в листите на левицата за последните избори и ги одобри в екипа си на „ Позитано”.
Ключов е и въпросът - кого обслужват тези офанзиви?
В рамките на последната календарна година Българската социалистическа партия излезе от политическата заспалост, в която бе изпаднала след 2009-а.
Българска социалистическа партия сподели реформаторски метод в издигането на кандидатура, провежда дейна предизборна акция и реализира основна победа на президентските избори в лицето на ген. Румен Радев и Илияна Йотова.
Левицата удвои броя на народните представители в 44-тото национално заседание (от 39 на 80), подмлади и обнови коренно парламентарната група, а загубата на вота е артикул не толкоз на личните неточности (преекспонирани услужливо в медиите), а на първо място на гневната готовност в името на оцеляването на цялата политическо-кадрова машина на ГЕРБ (държавна и локална администрация от над 100 000 души – назначени „ по братовчедски” или със подвластен от ръководещите бизнес).
Българска социалистическа партия за пръв път през последното десетилетие е равностойна съпротива на ГЕРБ, предлага опция за ръководството на страната, комбинира социалистическия курс (започнат при предходното, само че уточнен и уплътнен при новото ръководство) с организационна готовност и вътрешни промени.
Мъдро постижение на Българска социалистическа партия е отводът да влезе във нездравословната (виждаме образците с Германия и Австрия) „ голяма” коалиция на лявото с дясното, с главния конкурент ГЕРБ, както и отводът от остарелия и неработещ социаллиберален компромис и колаборационизъм с Движение за права и свободи (виждаме цялостния електорален провал на конформистката социалдемокрация – от Гърция до Франция).
Обратното, актуалното управление на Българска социалистическа партия води курс, подобен с единствените сполучливи образци на лявото в Европа – лейбъристите на Корбин във Англия и необятния ляв съюз в Португалия, който отхвърли да съблюдава наложените опорни точки на Партията на европейските социалисти.
Стародавна истина е, че цитадела, която не се поддава извън, се нападна от вътрешната страна. Почивайки върху правилото, че най-хубавата отбрана е офанзивата, след разкритията за кумовско-сватовските назначения по места, за корупцията при оградата по границата и ремонта на НДК, за локалния феодализъм и незаконната активност на фрагменти на ГЕРБ (Добрич, Септември, Червен бряг, Козлодуй, Хасково, Свиленград), ръководещите се пробваха да подменят тематиката на политическия спор и да повдигнат опорната точка за „ приватизаторката Нинова”.
Но когато сглобката се оказа прекомерно транспарантна и даже основният прокурор я опроверга, като втори представител по тематиката бе задействана така наречен вътрешнопартийна съпротива. Съзнателно или неосъзнато, управителни социалисти нападат водача си с сменени тези. Не с кардинални причини, а полуистини и разсъждения „ за човека”. Крокодилски са сълзите им за единството на партията и грижите за нейната кадрова „ чистота”.
Нима единството на Българска социалистическа партия не е грижа и на тези, които не са съгласни с управлението на Нинова?!Нима разделянето не идва най-много поради офанзивите от вътрешната страна, поради претенцията „ Стани да седна”?
Т. нар. съпротива в Българска социалистическа партия, преди да продължи с офанзивите, е длъжна да се съобщи организационно и да даде явен и прям отговор: Какви са разликите ѝ с управлението? Дали са лични – излъгани очаквания за постове, персонални упоритости? Дали са на тактическа основа – против провеждания ляв курс на радикална опозиционност? Дали са идеологически – на социаллибералния вектор в политиката и стопанската система против ясната лява еднаквост, която актуалното управление поддържа (самият професор Гечев се гордее със специализациите си в Съединени американски щати преди 1989 година и обстоятелството, че е първият създател на лекционен курс по „ икъномикс” в български ВУЗ след 1989-а)?
И още нещо значимо – обяснимо е желанието на вицепремиера от държавното управление „ Виденов” Румен Гечев да промени със задна дата и двадесетгодишна отминалост епилога на ръководството в интервала 1995-1997-а, приключило с всеобщи митинги на обществена основа.
В политиката истината не е в детайлите, а в резултата. А резултатите на кабинета „ Виденов” са видни и в така наречен всеобща приватизация, която излъга упованията на милиони българи да бъдат притежатели на основаното с мозъка, труда и гении им.
Вместо това всеобщата приватизация се оказа грандиозна заблуда, замяна на вярата да бъде непокътнато издигнатото в годините на социалистическо съзидание. Да не приказваме, че банкрутът на банките, хиперинфлацията, хаосът не може да са изолирани феномени, неподвластни на волята и дейностите на държавното управление. Но сигурно са функционалност на бездействието и неподготвеността на едно държавно управление да реагира и овладее обстановката.
И през днешния ден, 20 години след 4 февруари 1997-а, Българска социалистическа партия е нарочена за неспособна да ръководи точно поради печалния резултат на тогавашното държавно управление, на ината му и неумението да предложи нужните хрумвания за излаз от рецесията.
Накрая няколко авторски думи от морално естество.
Давам си сметка, че подписът ми под този текст е удар и върху самия мен – като член на Българска социалистическа партия, като сътрудник учител и като другар на Румен Гечев. Ние с него сме от едно потомство, изискуем професионалното си и персонално развиване на партията, в която членуваме от десетилетия, една и съща партийна организация ни е избирала за делегати на партийни конгреси.
Еднакво се радваме на триумфите и тъжим за грешките. Но тук става дума за доверие, за преданост, за угриженост, каквито са ни оказвали и на нас, даже когато са били в задатък. Както в този момент е казусът с Корнелия Нинова. Не е угодила и не може да угоди на всички – ние сме стотици хиляди. И аз имам искания към нейния жанр и способи на управление. Но обстоятелствата в нейна изгода са повече и са налице, липсва ѝ сериозна опция даже от проф. Гечев.
Ще пристигна идващият конгрес – време на равносметка, на рецензии и на самопризнание. Да го дочакаме като зрели и виновни персони.
Коментарът на проф. Димитър Иванов е оповестен в epicenter.bg.
Вчера в телевизионно присъединяване националният представител от Българска социалистическа партия професор Румен Гечев разви обществено няколко тези, които могат да се обобщят по този начин:
1. Манипулация е, че държавното управление на Жан Виденов е изработило разпоредбите на работническо-мениджърската приватизация . Правилата са от 1992 година, а държавното управление на Виденов е направило единствено една смяна в тези правила, и то в интерес на служащите. Самата приватизация е дело на Костов, по неговите правила, в интерес на неговите хора.
2. Същото държавно управление няма виновност и за банкрута на банките от 1996-а, там виновна е била БН Б.
"Да трансферират грабежа върху нашата партия, няма да го позволи! Партията е разграничена. Това ѝ нанася вреди ", съобщи депутатът.
Тезите на проф. Румен Гечев много припомнят на тезите на сътрудника му от по този начин наречената вътрешна съпротива в Българска социалистическа партия Красимир Янков . Неотдавна той също употребява в изявление по национална телевизия приватизацията на компания „ Техноимпекс” от РМД (в което присъединяване има Корнелия Нинова), като мотив за „ другарски огън” по водача на партията и опит сякаш от кардинални позиции да нападна управлението на партията.
Така направеното телевизионно ревю на проф. Румен Гечев в качеството му на депутат и член на Националния съвет на Социалистическата партия провокира серия от въпроси.
Първият въпрос е - кой нападна управлението на Българска социалистическа партия? Опонент или сподвижник?
Българска социалистическа партия е демократична партия с дългогодишни обичаи на свободен вътрешен спор, който е не личностен, а на първо място – абстрактен. В този смисъл Българска социалистическа партия не наподобява на нито една от другите водещи партии в днешна България – бидейки лидерски, в тях идейното начало е притъпено (заменено с персонална преданост към партийния лидер), фасадно или официално (членство в съответната европейска демократична, консервативна или някаква друга структура), а спорът с партийния „ гуру” е равноценен на политическа гибел.
Днес в Българска социалистическа партия най-острите представители против Корнелия Нинова са представителите на „ вътрешната опозиция”, които обичат да се показват като жертви на напън от управлението, като гонени (едва ли не противоуставно) като „ врагове с партиен билет”.
Но такива ли са те?!
Изразяването на вътрешнопартийна рецензия не им е отнето, сериозните им думи не са глобени с изключване от партията или заглушаване на мнението им на партийни конгреси, не се глоби дори и фактът, че те бързат да изразят мненията си не пред законните органи, където да търсят (ако успеят) съдружници и поддръжка, а на първо място в сензационни формати по малките екрани.
Интересно е кои са най-активните представители на „ вътрешнопартийната опозиция”.
Това са освен изгубилите избора за ръководител по време на конгрес някогашни членове на управлението на Българска социалистическа партия, само че и съдружниците, които поддържаха Корнелия Нинова при избора ѝ на висшия партиен конгрес – Георги Гергов и Красимир Янков. Фактът, че преди близо две години част от тях гневно нападнаха предходното управление отпред с Михаил Миков (с което в този момент са в мълчалив политически съюз) и подкрепяха Нинова, а откакто не получиха мечтаната от тях политическа реализация под формата на най-високи постове (в партийното управление или в държавната администрация като част от „ голяма” коалиция на Българска социалистическа партия и ГЕРБ), обърнаха настройките си и през днешния ден са измежду най-яростните критици на управлението, определено и с гласовете на техните последователи. Гореспоменатото приказва за всичко друго, само че не и за праволинейност, поредност и морал в политиката.
Един подробност, който също смущава, е, че част от най-яростните критици, включително професор Гечев, дължат реанимирането си в политиката (след неуспеха на Виденовото държавно управление, в което Гечев е вицепремиер и министър на икономическото развитие) точно на Корнелия Нинова, която като партиен водач се застъпи за включването им в листите на левицата за последните избори и ги одобри в екипа си на „ Позитано”.
Ключов е и въпросът - кого обслужват тези офанзиви?
В рамките на последната календарна година Българската социалистическа партия излезе от политическата заспалост, в която бе изпаднала след 2009-а.
Българска социалистическа партия сподели реформаторски метод в издигането на кандидатура, провежда дейна предизборна акция и реализира основна победа на президентските избори в лицето на ген. Румен Радев и Илияна Йотова.
Левицата удвои броя на народните представители в 44-тото национално заседание (от 39 на 80), подмлади и обнови коренно парламентарната група, а загубата на вота е артикул не толкоз на личните неточности (преекспонирани услужливо в медиите), а на първо място на гневната готовност в името на оцеляването на цялата политическо-кадрова машина на ГЕРБ (държавна и локална администрация от над 100 000 души – назначени „ по братовчедски” или със подвластен от ръководещите бизнес).
Българска социалистическа партия за пръв път през последното десетилетие е равностойна съпротива на ГЕРБ, предлага опция за ръководството на страната, комбинира социалистическия курс (започнат при предходното, само че уточнен и уплътнен при новото ръководство) с организационна готовност и вътрешни промени.
Мъдро постижение на Българска социалистическа партия е отводът да влезе във нездравословната (виждаме образците с Германия и Австрия) „ голяма” коалиция на лявото с дясното, с главния конкурент ГЕРБ, както и отводът от остарелия и неработещ социаллиберален компромис и колаборационизъм с Движение за права и свободи (виждаме цялостния електорален провал на конформистката социалдемокрация – от Гърция до Франция).
Обратното, актуалното управление на Българска социалистическа партия води курс, подобен с единствените сполучливи образци на лявото в Европа – лейбъристите на Корбин във Англия и необятния ляв съюз в Португалия, който отхвърли да съблюдава наложените опорни точки на Партията на европейските социалисти.
Стародавна истина е, че цитадела, която не се поддава извън, се нападна от вътрешната страна. Почивайки върху правилото, че най-хубавата отбрана е офанзивата, след разкритията за кумовско-сватовските назначения по места, за корупцията при оградата по границата и ремонта на НДК, за локалния феодализъм и незаконната активност на фрагменти на ГЕРБ (Добрич, Септември, Червен бряг, Козлодуй, Хасково, Свиленград), ръководещите се пробваха да подменят тематиката на политическия спор и да повдигнат опорната точка за „ приватизаторката Нинова”.
Но когато сглобката се оказа прекомерно транспарантна и даже основният прокурор я опроверга, като втори представител по тематиката бе задействана така наречен вътрешнопартийна съпротива. Съзнателно или неосъзнато, управителни социалисти нападат водача си с сменени тези. Не с кардинални причини, а полуистини и разсъждения „ за човека”. Крокодилски са сълзите им за единството на партията и грижите за нейната кадрова „ чистота”.
Нима единството на Българска социалистическа партия не е грижа и на тези, които не са съгласни с управлението на Нинова?!Нима разделянето не идва най-много поради офанзивите от вътрешната страна, поради претенцията „ Стани да седна”?
Т. нар. съпротива в Българска социалистическа партия, преди да продължи с офанзивите, е длъжна да се съобщи организационно и да даде явен и прям отговор: Какви са разликите ѝ с управлението? Дали са лични – излъгани очаквания за постове, персонални упоритости? Дали са на тактическа основа – против провеждания ляв курс на радикална опозиционност? Дали са идеологически – на социаллибералния вектор в политиката и стопанската система против ясната лява еднаквост, която актуалното управление поддържа (самият професор Гечев се гордее със специализациите си в Съединени американски щати преди 1989 година и обстоятелството, че е първият създател на лекционен курс по „ икъномикс” в български ВУЗ след 1989-а)?
И още нещо значимо – обяснимо е желанието на вицепремиера от държавното управление „ Виденов” Румен Гечев да промени със задна дата и двадесетгодишна отминалост епилога на ръководството в интервала 1995-1997-а, приключило с всеобщи митинги на обществена основа.
В политиката истината не е в детайлите, а в резултата. А резултатите на кабинета „ Виденов” са видни и в така наречен всеобща приватизация, която излъга упованията на милиони българи да бъдат притежатели на основаното с мозъка, труда и гении им.
Вместо това всеобщата приватизация се оказа грандиозна заблуда, замяна на вярата да бъде непокътнато издигнатото в годините на социалистическо съзидание. Да не приказваме, че банкрутът на банките, хиперинфлацията, хаосът не може да са изолирани феномени, неподвластни на волята и дейностите на държавното управление. Но сигурно са функционалност на бездействието и неподготвеността на едно държавно управление да реагира и овладее обстановката.
И през днешния ден, 20 години след 4 февруари 1997-а, Българска социалистическа партия е нарочена за неспособна да ръководи точно поради печалния резултат на тогавашното държавно управление, на ината му и неумението да предложи нужните хрумвания за излаз от рецесията.
Накрая няколко авторски думи от морално естество.
Давам си сметка, че подписът ми под този текст е удар и върху самия мен – като член на Българска социалистическа партия, като сътрудник учител и като другар на Румен Гечев. Ние с него сме от едно потомство, изискуем професионалното си и персонално развиване на партията, в която членуваме от десетилетия, една и съща партийна организация ни е избирала за делегати на партийни конгреси.
Еднакво се радваме на триумфите и тъжим за грешките. Но тук става дума за доверие, за преданост, за угриженост, каквито са ни оказвали и на нас, даже когато са били в задатък. Както в този момент е казусът с Корнелия Нинова. Не е угодила и не може да угоди на всички – ние сме стотици хиляди. И аз имам искания към нейния жанр и способи на управление. Но обстоятелствата в нейна изгода са повече и са налице, липсва ѝ сериозна опция даже от проф. Гечев.
Ще пристигна идващият конгрес – време на равносметка, на рецензии и на самопризнание. Да го дочакаме като зрели и виновни персони.
Коментарът на проф. Димитър Иванов е оповестен в epicenter.bg.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ