7000-годишни артефакти от наши могили отиват в Сорбоната
Част от откритите антични движимости ще бъдат изследвани и в Квебек, Канада
Праисторически селищни могили край селата Хотница и Петко Каравелово изследва за поредна година екип с началник археологът от Регионалния исторически музей във Велико Търново Александър Чохаджиев. Откритите в античните обекти находки са от каменно-медната ера и са на над 7000 години.
Чохаджиев работи на терена към този момент 18 години дружно със студенти първокурсници по археология от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий ”. За разкопките това лято край Хотница бяха обезпечени 3600 лв. като практиката е взаимно финансирана от висшето образователно заведение и Регионалния исторически музей.
“Праисторическата селищна могила край Хотница е открита при започване на 50-те години на предишния век от Никола Ангелов. Той е изобретател на фамозното Хотнишко златно богатство. Работил е на обекта четири сезона, като е съумял да изследва цялото горно равнище с 22 къщи от 4200 година прочие новата епоха. Установено е, че жилищата от каменната епоха са били унищожени от пожар, който е бил провокиран евентуално от вражеско нахлуване. През 2000 година изследванията на могилата бяха възобновени. Трети сезон вниманието ни беше концентрирано върху жилище от пето строително равнище ”, споделя Александър Чохаджиев.
За повторно в екипа това лято се е присъединил и Пол Баку от Франция, който е студент от Сорбоната. Той решил да се специализира в проучването на дървения материал от праисторията и преподавателите от влиятелния парижки университет изпратили младия си сътрудник в Хотница, тъй като обектът от дълго време е прочут в археологическия свят с огромното си количество оживяло през хилядолетията дърво. Младият френски академик съумял да вземе повече от 70 проби от разкрития дървен материал, с цел да ги изследва в лабораторията на Сорбоната. Пол ще се опита да разпознава дървения материал, който са употребили праисторическите хора, и да датира още по-точно времето на находките.
Освен трите пространства в античното жилище, археологът Александър Чохаджиев и екипът му са открили, че е имало кулоар и място, евентуално предопределено за пещта. Стена, която приключва с дъга, пък е другото забавно изобретение в жилището. Абсидната стена е по-характерна за бронзовата ера, до момента в който тази къща е от много по-ранен интервал. Археолозите са траяли изследването и на южната външна страна, където преди две лета те попаднали на колове от укрепителната система на селището. Тази година достигнали до жилища от по-ранен стадий на битие на могилата, което ги навело на мисълта, че към края си могилата е почнала да се свива. Селищата тогава са били с кръгла форма и заобиколени с отбранителни пръстени. Било е смутно време и се допуска, че е имало инвазия на степни нашественици. За това свидетелстват множеството открити стрели.
“Свиването на диаметъра на селището е евентуално поради демографска рецесия или пък поради непрекъснатите нападения и стълкновения, въпреки всичко колкото територията е по-малка, по-лесно се пази. Няма по какъв начин да знаем с безспорна акуратност. Мога да кажа обаче, че могилата е съществувала към 1000 година Началото е някъде към 5000 година прочие Хр. В каменно-медната ера, към 4500 година е било най-силното време на това населено място, което дефинитивно стопира да съществува към 4200 година прочие Хр. За тези 1000 година могилата е оставила 7 метра слой, който предстои на изследване ”, прецизира Александър Чохаджиев.
Сред най-атрактивните находки са хубав харпун от рог. Той е със съществени размери и други такива не са намирани. Острието му е с дължина 20 см и сигурно е било предопределено за улов на огромни риби. При разкопките на праисторическия обект са излезли още кремъчна стрела, доста костени брадви с дупки, няколко цели съда, измежду които един с капаче и непокътнато вътре късче вещество.
“Това вещество най-вероятно са го употребявали за оцветяване и за накичване на съдовете си. Дали сме го в лабораторията на Регионалния исторически музей във Велико Търново, с цел да научим повече ”, коментира Александър Чожаджиев.
Навремето Никола Ангелов, който почнал да копае в Хотница през 1956 година, съумял да разкрие 21 жилища, всичките от най-горния строителен пласт. За 18 години работа Александър Чохаджиев е проучил още 20 жилища.
Александър Чохаджиев работи за поредна година и в Петко Каравелово. Там разкопките стартираха при започване на септември и продължиха три седмици. Финансирани бяха с 11 000 лева от Министерството на културата. Младият френски откривател Пол Баку се включил и към този обект на търновския археолог. Заедно с екипа на Александър Чохаджиев е работила и канадката Лоранс Ферлан, която обезпечава и част от финансирането за разбори на другите типове материал. Тя е от университета Лавал в Квебек, Канада. Взела е 12 проби от античния обект за радиовъглеродно датиране и още 30 проби за микроморфологични разбори. Те ще бъдат обработени в лабораторията на канадския университет, като задачата е да се откри по какъв начин са се образували пластовете на могилата, какви климатични промени е имало и още доста други индикатори.
“Тази могила е единствената в района, която е на поречието на Янтра и очевидно е била заливана от придошлите води на реката. За това, че риболовът е бил един от главните поминъци на тогавашното население, приказват откритите голям брой тежести за риболовен мрежи, кукички и харпуни за лов на риба. Друг занаят е бил ловът на елени. Останките от кости от елени надвишават в пъти откритите в региона кости от домашни говеда ”, изяснява Александър Чохаджиев.
“Излязоха огромен брой хранилищни съдове с богата декорация. Сред тях е изобретателно направен съд за вода във тип на кратунка с плоско дъно, издути стени и извита ръкохватка, която служи като конзола на съда, с цел да не се обръща и разлива. В праисторията всеки предмет е неповторим, тъй като не е имало шаблони и матрици и е напълно ръчна направа.
Двете от тях са на по два етажа и са изгорели при извънредно мощен пожар, а доказателство за огнената буря са остъклявания на отломките вследствие високата температура.
Хората от онази ера са били положителни пиромани, тъй като са познавали свойствата на огъня. Керамиката е съвършено изпечена, употребявали са разнообразни смоли, восъци. Имали са надзор над солените извори. Начинът на направа и декорация на керамиката пък приказва за стила на една работилница. Заради това ще бъде изработен графологичен разбор на софтуерните отпечатъци върху глината, до момента в който е била още мокра, с цел да се откри дали изделията са дело на еднакъв занаятчия.
Праисторически селищни могили край селата Хотница и Петко Каравелово изследва за поредна година екип с началник археологът от Регионалния исторически музей във Велико Търново Александър Чохаджиев. Откритите в античните обекти находки са от каменно-медната ера и са на над 7000 години.
Чохаджиев работи на терена към този момент 18 години дружно със студенти първокурсници по археология от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий ”. За разкопките това лято край Хотница бяха обезпечени 3600 лв. като практиката е взаимно финансирана от висшето образователно заведение и Регионалния исторически музей.
“Праисторическата селищна могила край Хотница е открита при започване на 50-те години на предишния век от Никола Ангелов. Той е изобретател на фамозното Хотнишко златно богатство. Работил е на обекта четири сезона, като е съумял да изследва цялото горно равнище с 22 къщи от 4200 година прочие новата епоха. Установено е, че жилищата от каменната епоха са били унищожени от пожар, който е бил провокиран евентуално от вражеско нахлуване. През 2000 година изследванията на могилата бяха възобновени. Трети сезон вниманието ни беше концентрирано върху жилище от пето строително равнище ”, споделя Александър Чохаджиев.
За повторно в екипа това лято се е присъединил и Пол Баку от Франция, който е студент от Сорбоната. Той решил да се специализира в проучването на дървения материал от праисторията и преподавателите от влиятелния парижки университет изпратили младия си сътрудник в Хотница, тъй като обектът от дълго време е прочут в археологическия свят с огромното си количество оживяло през хилядолетията дърво. Младият френски академик съумял да вземе повече от 70 проби от разкрития дървен материал, с цел да ги изследва в лабораторията на Сорбоната. Пол ще се опита да разпознава дървения материал, който са употребили праисторическите хора, и да датира още по-точно времето на находките.
Освен трите пространства в античното жилище, археологът Александър Чохаджиев и екипът му са открили, че е имало кулоар и място, евентуално предопределено за пещта. Стена, която приключва с дъга, пък е другото забавно изобретение в жилището. Абсидната стена е по-характерна за бронзовата ера, до момента в който тази къща е от много по-ранен интервал. Археолозите са траяли изследването и на южната външна страна, където преди две лета те попаднали на колове от укрепителната система на селището. Тази година достигнали до жилища от по-ранен стадий на битие на могилата, което ги навело на мисълта, че към края си могилата е почнала да се свива. Селищата тогава са били с кръгла форма и заобиколени с отбранителни пръстени. Било е смутно време и се допуска, че е имало инвазия на степни нашественици. За това свидетелстват множеството открити стрели.
“Свиването на диаметъра на селището е евентуално поради демографска рецесия или пък поради непрекъснатите нападения и стълкновения, въпреки всичко колкото територията е по-малка, по-лесно се пази. Няма по какъв начин да знаем с безспорна акуратност. Мога да кажа обаче, че могилата е съществувала към 1000 година Началото е някъде към 5000 година прочие Хр. В каменно-медната ера, към 4500 година е било най-силното време на това населено място, което дефинитивно стопира да съществува към 4200 година прочие Хр. За тези 1000 година могилата е оставила 7 метра слой, който предстои на изследване ”, прецизира Александър Чохаджиев.
Сред най-атрактивните находки са хубав харпун от рог. Той е със съществени размери и други такива не са намирани. Острието му е с дължина 20 см и сигурно е било предопределено за улов на огромни риби. При разкопките на праисторическия обект са излезли още кремъчна стрела, доста костени брадви с дупки, няколко цели съда, измежду които един с капаче и непокътнато вътре късче вещество.
“Това вещество най-вероятно са го употребявали за оцветяване и за накичване на съдовете си. Дали сме го в лабораторията на Регионалния исторически музей във Велико Търново, с цел да научим повече ”, коментира Александър Чожаджиев.
Навремето Никола Ангелов, който почнал да копае в Хотница през 1956 година, съумял да разкрие 21 жилища, всичките от най-горния строителен пласт. За 18 години работа Александър Чохаджиев е проучил още 20 жилища.
Александър Чохаджиев работи за поредна година и в Петко Каравелово. Там разкопките стартираха при започване на септември и продължиха три седмици. Финансирани бяха с 11 000 лева от Министерството на културата. Младият френски откривател Пол Баку се включил и към този обект на търновския археолог. Заедно с екипа на Александър Чохаджиев е работила и канадката Лоранс Ферлан, която обезпечава и част от финансирането за разбори на другите типове материал. Тя е от университета Лавал в Квебек, Канада. Взела е 12 проби от античния обект за радиовъглеродно датиране и още 30 проби за микроморфологични разбори. Те ще бъдат обработени в лабораторията на канадския университет, като задачата е да се откри по какъв начин са се образували пластовете на могилата, какви климатични промени е имало и още доста други индикатори.
“Тази могила е единствената в района, която е на поречието на Янтра и очевидно е била заливана от придошлите води на реката. За това, че риболовът е бил един от главните поминъци на тогавашното население, приказват откритите голям брой тежести за риболовен мрежи, кукички и харпуни за лов на риба. Друг занаят е бил ловът на елени. Останките от кости от елени надвишават в пъти откритите в региона кости от домашни говеда ”, изяснява Александър Чохаджиев.
“Излязоха огромен брой хранилищни съдове с богата декорация. Сред тях е изобретателно направен съд за вода във тип на кратунка с плоско дъно, издути стени и извита ръкохватка, която служи като конзола на съда, с цел да не се обръща и разлива. В праисторията всеки предмет е неповторим, тъй като не е имало шаблони и матрици и е напълно ръчна направа.
Двете от тях са на по два етажа и са изгорели при извънредно мощен пожар, а доказателство за огнената буря са остъклявания на отломките вследствие високата температура.
Хората от онази ера са били положителни пиромани, тъй като са познавали свойствата на огъня. Керамиката е съвършено изпечена, употребявали са разнообразни смоли, восъци. Имали са надзор над солените извори. Начинът на направа и декорация на керамиката пък приказва за стила на една работилница. Заради това ще бъде изработен графологичен разбор на софтуерните отпечатъци върху глината, до момента в който е била още мокра, с цел да се откри дали изделията са дело на еднакъв занаятчия.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ