„Спешният отряд“, който спасява интернета по света
Часът е малко след 17, датата е 18 ноември 1929 година Земята стартира да се тресе до крайбрежията на полуостров Бурин, намиращ се на юг от Нюфаундленд, Канада, като след това е измерено земетресение с магнитуд 7.2 по Рихтер.
Междувременно в морето се движи невидима мощ. Около 19:30 ч. цунами с височина 13 м доближи полуострова. Общо 28 души са изгубили живота си вследствие на удавяне или пострадвания, породени от вълната.
Земетресението е опустошително за локалните общности, само че има и дългогодишен резултат по-навътре в морето. То провокира подводно свлачище. Хората не са осъзнавали това тогава, демонстрират историческите записи, тъй като никой не е знаел, че съществуват такива подводни свлачища, написа BBC.
Въпреки че свлачището не беше видяно по това време, то остави издайническа диря. На пътя му лежеше най-новата информационна технология по това време: трансатлантическите подводни кабели. И тези кабели се скъсаха.
Дванадесет от тях са прекратени на общо 28 места. Някои от 28-те спирания са станали съвсем по едно и също време със земетресението. Останалите 16 са се случили в доста по-дълъг интервал от време.
Прекъсванията доведоха до комплициран ремонт и доста старания, само че в резултат на това бяха направени доста нови научи открития.
През идващите десетилетия, когато световната мрежа от дълбоководни кабели се разшири, техният ремонт и поддръжка доведоха до други изненадващи научни открития – отваряйки напълно нови светове и позволявайки ни да шпионираме морското дъно както в никакъв случай до момента, като в същото време ни разрешава да споделяме с рекордна скорост.
В същото време нашето всекидневие, приходи, здраве и сигурност също стават все по-зависими от интернет – и в последна сметка тази комплицирана мрежа от подводни кабели. И по този начин, какво се случва, когато се счупят?
Армия от аварийни кораби за ремонт
Ако се открие щета, се изпраща ремонтен транспортен съд. „ Всички тези плавателни съдове са стратегически ситуирани по света, с цел да бъдат на 10-12 дни от базата до пристанището “, споделя Мик Макгавърн, заместник-вицепрезидент за морските интервенции в Alcatel Submarine Networks.
Имате това време да разберете къде е повредата, да заредите кабелите и телата на повторителя “ – което усилва силата на сигнала, до момента в който се движи по кабелите. „ По създание, когато си помислите какъв брой огромна е системата, не е дълго да чакате “, споделя той.
Въпреки че са били нужни девет месеца, с цел да се поправи последната щета на подводния кабел, породена от земетресението в Нюфаундленд през 1929 година, Макгавърн споделя, че модерният дълбоководен ремонт би трябвало да отнеме седмица или две според от местоположението и времето.
Това не значи, че по-късно интернетът на цяла страна стопира за една седмица. Много народи имат повече кабели и по-голяма честотна лента в границите на тези кабели от минимално нужното количество, тъй че в случай че някои са развалени, другите могат да поемат хлабината.
Това се назовава остатък в системата. Поради тази излишност множеството от нас в никакъв случай няма да виждат, в случай че един подводен кабел е бил развален – може би тази публикация ще отнеме секунда или две повече за зареждане от естественото.
В рискови случаи това може да бъде единственото нещо, което поддържа една страна онлайн. Земетресението от 2006 година с магнитуд 7 край крайбрежията на Тайван прекъсна десетки кабели в Южнокитайско море – само че едвам шепа хора останаха офлайн.
Междувременно в морето се движи невидима мощ. Около 19:30 ч. цунами с височина 13 м доближи полуострова. Общо 28 души са изгубили живота си вследствие на удавяне или пострадвания, породени от вълната.
Земетресението е опустошително за локалните общности, само че има и дългогодишен резултат по-навътре в морето. То провокира подводно свлачище. Хората не са осъзнавали това тогава, демонстрират историческите записи, тъй като никой не е знаел, че съществуват такива подводни свлачища, написа BBC.
Въпреки че свлачището не беше видяно по това време, то остави издайническа диря. На пътя му лежеше най-новата информационна технология по това време: трансатлантическите подводни кабели. И тези кабели се скъсаха.
Дванадесет от тях са прекратени на общо 28 места. Някои от 28-те спирания са станали съвсем по едно и също време със земетресението. Останалите 16 са се случили в доста по-дълъг интервал от време.
Прекъсванията доведоха до комплициран ремонт и доста старания, само че в резултат на това бяха направени доста нови научи открития.
През идващите десетилетия, когато световната мрежа от дълбоководни кабели се разшири, техният ремонт и поддръжка доведоха до други изненадващи научни открития – отваряйки напълно нови светове и позволявайки ни да шпионираме морското дъно както в никакъв случай до момента, като в същото време ни разрешава да споделяме с рекордна скорост.
В същото време нашето всекидневие, приходи, здраве и сигурност също стават все по-зависими от интернет – и в последна сметка тази комплицирана мрежа от подводни кабели. И по този начин, какво се случва, когато се счупят?
Армия от аварийни кораби за ремонт
Ако се открие щета, се изпраща ремонтен транспортен съд. „ Всички тези плавателни съдове са стратегически ситуирани по света, с цел да бъдат на 10-12 дни от базата до пристанището “, споделя Мик Макгавърн, заместник-вицепрезидент за морските интервенции в Alcatel Submarine Networks.
Имате това време да разберете къде е повредата, да заредите кабелите и телата на повторителя “ – което усилва силата на сигнала, до момента в който се движи по кабелите. „ По създание, когато си помислите какъв брой огромна е системата, не е дълго да чакате “, споделя той.
Въпреки че са били нужни девет месеца, с цел да се поправи последната щета на подводния кабел, породена от земетресението в Нюфаундленд през 1929 година, Макгавърн споделя, че модерният дълбоководен ремонт би трябвало да отнеме седмица или две според от местоположението и времето.
Това не значи, че по-късно интернетът на цяла страна стопира за една седмица. Много народи имат повече кабели и по-голяма честотна лента в границите на тези кабели от минимално нужното количество, тъй че в случай че някои са развалени, другите могат да поемат хлабината.
Това се назовава остатък в системата. Поради тази излишност множеството от нас в никакъв случай няма да виждат, в случай че един подводен кабел е бил развален – може би тази публикация ще отнеме секунда или две повече за зареждане от естественото.
В рискови случаи това може да бъде единственото нещо, което поддържа една страна онлайн. Земетресението от 2006 година с магнитуд 7 край крайбрежията на Тайван прекъсна десетки кабели в Южнокитайско море – само че едвам шепа хора останаха офлайн.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ