,fit(1920:897)&format=webp)
Без алкохол, силна музика и големи тълпи: Как едно поколение казва „не“ на клубните партита
Часът е един през нощта в събота. Нощен клуб, мощна музика, пулсиращи светлини и тълпи от хора. Това е моментът, в който празненството е в своя кипеж, а самоконтролът е изцяло пропуснат. Пътят до това прекарване обаче е всичко друго, само че не и импровизиран. Първо е входната такса: сред 40 и 60 лв. приблизително, като постоянно билетите се купуват дни по-рано, с цел да се избегне привършване или повишаване. Следва организацията в WhatsApp групата, избор на място за „ затопляне “ и най-после – дългото очакване на опашките пред входа, студа и умората. Когато човек най-сетне стигне до дансинга, предстоящото „ експлоадиране “ постоянно не се случва. В подобен миг мнозина си задават въпроса: „ Защо сме тук до пет сутринта? Искам просто да се прибера у дома и да пусна музика на приятелите си. “
Точно това изпитва Николас А., 22-годишен музикант, всякога, когато отиде на клуб, написа El Pais. Той споделя, че в неговите среди младежите не обичат да са толкоз обвързани с предварителни проекти или да харчат всичките си пари за една нощ. Според него през днешния ден поколението Z цени опцията единствено да взема решение какво да слуша и по какъв начин да прекара времето си, което прави нощите доста по-забавни. Това виждане се споделя от мнозина, които търсят други възможности на една промишленост, възприемана като все по-скъпа, еднообразна и прекомерно официална.
Статистиката удостоверява тази наклонност. Доклад на испанската федерация на развлекателния бизнес планува лек спад в приходите за сезон 2024-2025. Анализаторите отдават това на инфлацията и на обстоятелството, че постпандемичния „ апетит “ за излизане към този момент отшумява.
В този подтекст купоните вкъщи се постановат като водеща опция. Според изследване на Ypulse от 2024 година, 63% от младите европейци избират домашните събирания. Те варират от спокойни срещи до огромни празненства със лични диджеи. Основният претекст е възвръщането на контрола върху персоналните финанси в условия на икономическа неустановеност.
Влиянието на домашната просвета доближава даже до най-големите международни подиуми. Bad Bunny, един от най-слушаните реализатори в света, построява на сцената за своите концерти в Пуерто Рико имитация на къща („ La Casita “), в която танцува с посетители като Пенелопе Крус и Леброн Джеймс. Тази символика на „ завръщане към корените “ акцентира значимостта на персоналните пространства като различни културни средища.
За диджеите домашното празненство е значим катализатор. Според изследване на Alpha Theta, близо половината от младежите смятат дома за най-хубавото място за разкриване на нова музика без бързане. Диджеи като 26-годишния IceSplinter споделят, че у дома публиката е по-участваща, а неналичието на клубни ограничавания разрешава повече креативен опасности.
Културни специалисти като Аида Кампруби разказват тези събирания като „ дребни божествен градини “, проектирани за стеснен кръг от близки. Те се трансформират в убежища, където хората се откъсват от ускорения темп на капиталистическата система и икономическите компликации. Демократизацията на технологиите разрешава на мнозина да се учат на диджейство вкъщи, което ражда нови, самостоятелни общности. Същевременно обаче Кампруби предизвестява за риска от прекомерно затваряне в тесни кръгове. Тя акцентира, че класическият нощен живот, макар минусите си, принуждава индивида да се среща с разнообразни действителности и непознати, което е значима част от общественото израстване.
Променя се и отношението към алкохола и държанието по време на празнуване. Анализатори регистрират преход от културата на несъразмерния риск и празненствата до безсилие към по-осъзнато държание и фокус върху физическото и прочувственото здраве.
Домашното празненство обаче носи и своите провокации, главното от които е отношението на съседите. Докато фамилният звук постоянно се толерира, мощната музика бързо води до недоволства. В отговор на това се появяват новаторски решения като „ тихи сесии “ с адаптери за многочислени слушалки. Този формат основава особена непосредственост – до момента в който в слушалките звучи общата музика, хората седят по пода на приглушена светлина и се редуват да пеят или приказват на микрофон. За външния свят всичко това се случва в цялостна тишина. Според участниците сходна атмосфера мъчно може да се пресъздаде в стандартен клуб.
Точно това изпитва Николас А., 22-годишен музикант, всякога, когато отиде на клуб, написа El Pais. Той споделя, че в неговите среди младежите не обичат да са толкоз обвързани с предварителни проекти или да харчат всичките си пари за една нощ. Според него през днешния ден поколението Z цени опцията единствено да взема решение какво да слуша и по какъв начин да прекара времето си, което прави нощите доста по-забавни. Това виждане се споделя от мнозина, които търсят други възможности на една промишленост, възприемана като все по-скъпа, еднообразна и прекомерно официална.
Статистиката удостоверява тази наклонност. Доклад на испанската федерация на развлекателния бизнес планува лек спад в приходите за сезон 2024-2025. Анализаторите отдават това на инфлацията и на обстоятелството, че постпандемичния „ апетит “ за излизане към този момент отшумява.
В този подтекст купоните вкъщи се постановат като водеща опция. Според изследване на Ypulse от 2024 година, 63% от младите европейци избират домашните събирания. Те варират от спокойни срещи до огромни празненства със лични диджеи. Основният претекст е възвръщането на контрола върху персоналните финанси в условия на икономическа неустановеност.
Влиянието на домашната просвета доближава даже до най-големите международни подиуми. Bad Bunny, един от най-слушаните реализатори в света, построява на сцената за своите концерти в Пуерто Рико имитация на къща („ La Casita “), в която танцува с посетители като Пенелопе Крус и Леброн Джеймс. Тази символика на „ завръщане към корените “ акцентира значимостта на персоналните пространства като различни културни средища.
За диджеите домашното празненство е значим катализатор. Според изследване на Alpha Theta, близо половината от младежите смятат дома за най-хубавото място за разкриване на нова музика без бързане. Диджеи като 26-годишния IceSplinter споделят, че у дома публиката е по-участваща, а неналичието на клубни ограничавания разрешава повече креативен опасности.
Културни специалисти като Аида Кампруби разказват тези събирания като „ дребни божествен градини “, проектирани за стеснен кръг от близки. Те се трансформират в убежища, където хората се откъсват от ускорения темп на капиталистическата система и икономическите компликации. Демократизацията на технологиите разрешава на мнозина да се учат на диджейство вкъщи, което ражда нови, самостоятелни общности. Същевременно обаче Кампруби предизвестява за риска от прекомерно затваряне в тесни кръгове. Тя акцентира, че класическият нощен живот, макар минусите си, принуждава индивида да се среща с разнообразни действителности и непознати, което е значима част от общественото израстване.
Променя се и отношението към алкохола и държанието по време на празнуване. Анализатори регистрират преход от културата на несъразмерния риск и празненствата до безсилие към по-осъзнато държание и фокус върху физическото и прочувственото здраве.
Домашното празненство обаче носи и своите провокации, главното от които е отношението на съседите. Докато фамилният звук постоянно се толерира, мощната музика бързо води до недоволства. В отговор на това се появяват новаторски решения като „ тихи сесии “ с адаптери за многочислени слушалки. Този формат основава особена непосредственост – до момента в който в слушалките звучи общата музика, хората седят по пода на приглушена светлина и се редуват да пеят или приказват на микрофон. За външния свят всичко това се случва в цялостна тишина. Според участниците сходна атмосфера мъчно може да се пресъздаде в стандартен клуб.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ