Чарлз Хитчън от бедно малко момче ще се превърне в

Чарлз Хитчън от оскъдно малко момче ще се трансформира в подкупен изнудвач, като всичко работи в негова изгода – управлява тайфа нарушители и печели положителни пари. Покрай всичко това ще открием, че една негова загадка ще го съсипе вечно.

Роден е през 1675 година в град Улвърхамптън в доста оскъдно семейство. Знае се, че още от млад почва да чиракува като мебелист. През 1703 година се дами за жена на име Елизабет и се мести в Лондон. Предполага се, че Хитчън има най-малко едно дете, само че няма никаква информация за него. Започва бизнес като дърводелец, само че парите, които печели не са задоволителни да изхрани фамилията си.

През 1711 година свекъра му умира и Елизабет наследява половината от собствеността на татко си. Чарлз я убеждава да я продаде, тъй като има концепция за нов бизнес. С постъпленията от жена си закупува позицията на подмаршал за 700 паунда и има огромни очаквания, че това начинание най-сетне ще го направи богат. Неговата роля е сходна на тази на служител на реда, само че сигурно не я извършва, както би трябвало.

Докато прави търговия със законни артикули в същото време се занимава и с престъпният свят в Лондон. Играе ролята на медиатор сред крадци и техните жертви като тактиката му е да закупи откраднатите движимости, след което се свързва с хората, на които са благосъстоятелност и ги продава назад на доста по-висока цена. Така съумява да сътвори сполучлив бизнес, който му носи в допълнение приходи, доста над годишното му заплащане от 60 паунда като подмаршал. С увеличението на джебчийството в града Хитчън забогатява още повече. С въздействието си изнудва притежателите на кръчми, магазини, обществени домове и притиска къщи на хомосексуалисти да му дават пари за обезпечена отбрана от обири.

През 1712 година аморалните действия на Хитчън стартират да се виждат от ден на ден от висшата класа, която е най-потърпевша от кражбите. Благородниците се обръщат към съда на елдърманите, които не желаят да проверяват казусът. Позицията на подмаршал се продава и отстраняването на Хитчън ще значи, че тя ще загуби цената си.

В следствие никой няма да я купи, знаейки, че може да я загуби ненадейно. Също по този начин казусът е сред притежателя и покупателя като хазната получава облага от транзакцията. Уверен, че е недостижим от закона Чарлз стартира даже да се хвали с групата си от крадци, което ще му изиграе неприятна смешка. Оплакванията на аристократите не стопира и даже се усилва с всеки минал ден като се пращат писма на съда, припомняйки им за закон 1706, чието нарушение води до тежки санкции.

Много от свидетелствата загатват по какъв начин Хитчън е забъркан по един или различен метод в кражбите към Лондон. Може би най-решаващите доказателства дава служител на реда. В своите показания загатва четири кръчми, които Чарлз изнудва за пари. Добавя и странната връзка сред подмаршалът с някои от крадците, които управлява. Припомня си, че е арестувал шест джебчии в една от кръчмите и вижда, че Хитчън бързо се ядосва, казвайки му, че този регион е под негово управление.

За да получат свободата си двама от хванатите свидетелстват против подмаршалът. На 16 декември Чарлз показва своят писмен отговор против нападките, само че документът е написан необразовано, заради неналичието му на обучение. В него се пробва да изясни “връзката ” си с някои от крадците, както и повода, по която някои от отнетите движимости попадат в неговите ръце. Въпреки неналичието на мотивация от страна на съда да проверяват, елдърманите са притиснати от кмета да подхващат ограничения. Отнема им един месец да прочетат писмото и още пет, с цел да отстранят краткотрайно Чарлз от поста.

Без предходната си власт няма същата мощ, както преди. Губи подчинени, което се оказва отрицателно за предходният му цъфтящ бизнес. По това време схваща за мъж на име Джонатан Уайлд и изпаднал в потребност за правилни съучастници му предлага да работи за него. Двамата стартират сполучливо начинание като залавят нарушители и ги предават на управляващите като получават в подмяна премия за труда си. Учи Уайлд на занаята си с маменето и отначало събира група от крадци, които да правят мръсната му работа. Управлява другарите си с желязна ръка като всеки, който не успее да извърши работата си е излъчен на служителите на реда за пари.

Един ден по време на нощна разходка вижда група от млади момчета, които бягат и се укриват. Успява да залови едно от тях и го разпитва. Отговорът удостоверява мислите му, че младежите са крадци и получава съответен адрес. На мястото, посочено от момчето Хитчън намира откраднати движимости, както и тайфа от 12-годишни момчета.

Децата са изправени пред съда за закононарушенията си, само че за тяхна наслада родителите им са наели положителни юристи. С тяхна помощ съумяват да се оневинят като настояват, че Чарлз ги е предиздвикал да извършат обирите. Измамникът е гневен, че хората даже ще си помислят, че е кадърен да управлява юношите и съжалява, че няма да успее да получи премията си от 40 паунда за залавянето им. Въпреки че не е осъден получава предизвестие, че при наново нарушение може най-сетне да бъде хвърлен зад решетките.

След краят на Войната за испанското завещание през 1714 година в Лондон настава взрив на закононарушенията. Причината е, че доста от бойците на фронта се завръщат без никакво прехранване и правят кражби, с цел да могат да се устоят. Хитчън употребява казусът да предложи способи за ограничението на кражбите и с сполучливата си тактика е върнат още веднъж на предходният си пост като подмаршал. Отново възобновява работата си като медиатор.

Същевременно Уайлд кисне в пандиза, поради неплатени заеми. Когато излиза взема решение да стартира собствен личен сполучлив бизнес, сходен по модел на този на Чарлз, само че подобряващ предходните му способи. Така двамата съдружници се трансформират във врагове. Когато вижда, че противникът му забогатява Хитчън стартира да завижда на остарелият си чирак. Опитва се да разкрие дейностите на Джонатан обществено в серия от памфлети. В тях се показва като воин, който се пробва да опази популацията от измамници. Никой не взима документите на съществено, тъй като са написани извънредно необразовано.

След време Уайлд дава отговор на нападките, като от своя страна разкрива незаконните покупко-продажби на Хитчън. Допълнително с това разгласява и персонална история от времето си, прекарано с подмаршалът анонимно под друго име. Той разкрива, че Хитчън крие страховита загадка. Казва по какъв начин се натъква на преживелица, в която чува крадци да се обръщат към Чарлз като с “мадам ”, нещо което доста радва мошеника като ясно се вижда по какъв начин флиртува с тях.

По-късно групата скришно участва на маскарад и залавя няколко содомисти, облечени като дами. Един от осъдените мъже заплашва Хитчън, че ще разкрие връзката си с него и в следствие е освободен. В началото, когато тази история е разкрита никой не има вяра на небивалиците на Уайлд. Все отново Чарлз е женен мъж с дете и не е кадърен на такова нещо. Години по-късно, обаче неговите секрети изкушения ще бъдат разкрити.

През 18 век хомосексуалността е одобрявана като закононарушение, което се санкционира прескъпо. Висшата класа е изключително срещу содомистите и употребява правосъдната система, с цел да се отърве от тях. През 1727 година всичко пропада за Хитчън след вечер прекарана с млад мъж на име Ричард Уилиамсън в моли къща. Младежът се усеща некомфортно и загатва на родственици за случилото се. Една вечер съумява да хване Чарлз с различен мъж, напът към същата къща.

Подмаршалът е задържан, упрекнат в содомия и полово принуждение, поради показанията на Ричард. Хитчън е наказан на шест месеца затвор и да седи дълги часове на срамен дирек на улица Уестминстър. Въпреки че е предпазван от защита, тълпата не може да бъде удържана като почва да го замеря с пръст и камъни. Само след по-малко от час е върнат в пандиза, с цел да опазят живота му. Излежава присъдата си, само че единствено месец откакто излиза на независимост умира от раните си, които са се инфектирали от мръсната килия, в която седи.

Снимки: Wikipedia