Бюджетното салдо ще бъде отрицателно в размер на 3% от БВП
Бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия за 2021 година, на база на предварителни данни и оценки, се чака да бъде негативно в размер на 4,0 милиарда лева (3,0 % от прогнозния БВП), при заложен оптимален размер на недостига в обновените планове към ЗДБРБ за 2021 година от 4,6 милиарда лева Това оповестиха от пресцентъра на Министерството на финансите.
Основен фактор за постигнатото усъвършенстване на недостига е по-доброто осъществяване на приходите, като съпоставено с миналата 2020 година приходите по консолидираната фискална стратегия регистрират номинален растеж от към 7,9 милиарда лева (17,8 на сто). Преизпълнението на обновените годишни планове при множеството от главните налози и осигурителни вноски бе причина държавното управление да предложи, а Народното събрание да утвърди със свое решение, спомагателни запаси в размер на 1,2 милиарда лева за сметка на преизпълнение на данъчните доходи по държавния бюджет за застраховане на предпочитани ограничения за поддръжка на пенсионерите и за компенсиране на бизнеса заради високите цени на електрическата сила и природния газ. По този метод бяха допълнени към този момент утвърдените ограничения с актуализацията на бюджета от септември т. година, които обезпечиха запас за ограничения за битка с пандемията посредством поддръжка на бизнеса и продължение подпомагането на най-уязвимата група на пенсионерите през последното тримесечие на годината. Не на последно място с актуализацията на бюджета бяха утвърдени и промени в Кодекса за обществено обезпечаване, които вкараха трайна норма, посредством която пенсиите на всички пенсионери бяха служебно преизчислени от Национален осигурителен институт при смяна на % за всяка година застрахователен стаж без преобразяване в пенсионната формулата от 1,2 на 1,35, считано от 25 декември 2021 година От тази дата бе повишен и минималният месечен размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст от 300 лв. на 370 лв.., което съставлява нарастване с над 23 на 100. През цялата година продължиха да се извършват, при изискванията на настояща изключителна епидемиологична конюнктура, и всички останали ограничения за понижаване на отрицателните последици от пандемията, в това число ограничения за подкрепяне на бизнеса, поддръжка на пенсионерите и несъмнено на личния състав на първа линия в битката с пандемията, закупуване на лекарства и ваксини и така нататък За реализирането на всички тези ограничения бяха мобилизирани основни по мярка фискални тласъци, които доста надвишават регистрираните за 2020 година
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:
Приходите, помощите и даренията по КФП за 2021 година се чака да бъдат в размер на 52,2 милиарда лева, при планувани 50,6 милиарда лева, което е осъществяване 103,2 % по отношение на обновения годишен план. Съпоставени с 2020 година приходите по КФП нарастват със 7,9 милиарда лева, като растеж се регистрира, както при данъчните доходи, по този начин и при неданъчните приходи и приходите в частта на помощите и даренията, където постъпват главно грантовете по стратегиите и фондовете на Европейски Съюз. Спрямо обновените планове към ЗИД на ЗДБРБ за 2021 година от септември 2021 година преизпълнението е над 1,6 милиарда лв..
В частта на приходите по националния бюджет най-значителен номинален растеж по отношение на миналата година има при данъчно-осигурителните доходи (5 милиарда лева.). Съпоставено с обновените планове към ЗДБРБ за 2021 година превишение на проекта за годината има при множеството от главните налози и при приходите от здравноосигурителни вноски.
Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2021 година са в размер на 56,2 милиарда лева, което е 101,8 % по отношение на обновения план за годината. Превишението на плана към ЗДБРБ за 2021 година се дължи главно на утвърдените спомагателни разноски по реда на член 26, алинея 10 на Закона за обществените финанси, с което бяха утвърдени спомагателни разноски и прехвърляния по държавния бюджет в общ размер на 1,2 милиарда лева за сметка на преизпълнение на данъчните доходи.
Отчита се забележителен растеж на разноските по отношение на миналата година, който е обвързван, от една страна с по-ниската база през 2020 година, когато регистрираните разноски за битка с пандемията от COVID-19 бяха доста по-ниски, до момента в който през 2021 година тези разноски са основни и са за цяла година, и въпреки това - на политиката по приходите, политиките в обществената сфера и по-високите разноски за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.
Разгледани по стопански детайли, най-значително повишаване се регистрира при обществените и здравноосигурителните разноски. В частта на разноските за пенсии са изразходени 1,7 милиарда лева за добавки към пенсиите на всички пенсионери (в размер на 50 лв. за месеците от януари до септември и 120 лв. за месеците от октомври до декември). Освен това в осъществяване на Решение на Народното събрание за одобрение на спомагателни разноски и прехвърляния по държавния бюджет за 2021 година за сметка на преизпълнението на данъчните доходи за 2021 година бяха обезпечени 750 млн. лева за погашение на добавки към пенсиите на всички пенсионери в размер на 60 лв. за първите 6 месеца на 2022 година Наред с това, въздействие върху разноските за пенсии оказва и нарастването на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст и на оптималния размер на пенсията от началото на годината, базов резултат от нарастването на пенсиите през юли 2020 година, както и нарастването от месец юли 2021 година. На база на предварителни оценки на Министерството на финансите заради посочените фактори разноските за пенсии регистрират номинален растеж по отношение на 2020 година от 3,1 милиарда лв..
В частта на здравноосигурителните разноски се регистрира повишаване, обвързвано с по-високите разноски за битка с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на изключителна епидемиологична конюнктура: разноски за лекарства, проби, консумативи и защитни средства, средства за поддръжка на личния състав на първа линия в битката с COVID-19 (допълнително месечно заплащане в размер на 1 000 лева.), възнаграждение на изпълнителите на здравна помощ за слагане на ваксини против COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лева, на експерти от професионално направление „ Здравни грижи “ в размер на 360 лева и на санитари в размер на 120 лева и други.
Значителен номинален растеж от над 2,4 милиарда лева се регистрира и при разноските за дотации за нефинансови предприятия, за което способстват главно заплащанията по Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа сила, разноските на Фонд „ Сигурност на електоенергийната система “, заплащанията по мярката „ 60/40 “, мярката „ 80/20 “, мярката „ Запази ме “, мярката „ Подкрепа посредством оборотен капитал за дребни и междинни предприятия, наранени от краткотрайните противоепидемични ограничения “, управлявана от Национална агенция за приходите, и други. През 2021 година се извършва Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа сила (РМС №739; РМС №771; РМС №885; Постановление на Министерски съвет №476), както и Програма за компенсиране на операторите на електропреносната и на електроразпределителната мрежи за закупуване на количества електрическа сила, потребена за софтуерните разноски (ПМС №476), като се планува да продължат да се ползват до март 2022 година Възможно е стратегиите да бъдат модифицирани и допълнени. В тази връзка обезпечените средства за погашение на обезщетения към бизнеса и операторите заради внезапния скок на цените на електрическата енергия до края на 2021 година са в общ размер на над 1,3 милиарда лева, включително 0,45 милиарда лева в осъществяване на Решение на Народното събрание за одобрение на спомагателни разноски и прехвърляния по държавния бюджет за 2021 година за сметка на преизпълнението на данъчните доходи за 2021 година, за заплащания през първото тримесечие на 2022 година.
Вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз е в размер на 1,7 милиарда лв..
Статистическите данни и Информационният бюлетин за осъществяването на държавния бюджет и главните индикатори на консолидираната фискална стратегия, на база на данни от месечните доклади за касовото осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за 2021 година ще бъдат оповестени на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец януари 2022 година.
Основен фактор за постигнатото усъвършенстване на недостига е по-доброто осъществяване на приходите, като съпоставено с миналата 2020 година приходите по консолидираната фискална стратегия регистрират номинален растеж от към 7,9 милиарда лева (17,8 на сто). Преизпълнението на обновените годишни планове при множеството от главните налози и осигурителни вноски бе причина държавното управление да предложи, а Народното събрание да утвърди със свое решение, спомагателни запаси в размер на 1,2 милиарда лева за сметка на преизпълнение на данъчните доходи по държавния бюджет за застраховане на предпочитани ограничения за поддръжка на пенсионерите и за компенсиране на бизнеса заради високите цени на електрическата сила и природния газ. По този метод бяха допълнени към този момент утвърдените ограничения с актуализацията на бюджета от септември т. година, които обезпечиха запас за ограничения за битка с пандемията посредством поддръжка на бизнеса и продължение подпомагането на най-уязвимата група на пенсионерите през последното тримесечие на годината. Не на последно място с актуализацията на бюджета бяха утвърдени и промени в Кодекса за обществено обезпечаване, които вкараха трайна норма, посредством която пенсиите на всички пенсионери бяха служебно преизчислени от Национален осигурителен институт при смяна на % за всяка година застрахователен стаж без преобразяване в пенсионната формулата от 1,2 на 1,35, считано от 25 декември 2021 година От тази дата бе повишен и минималният месечен размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст от 300 лв. на 370 лв.., което съставлява нарастване с над 23 на 100. През цялата година продължиха да се извършват, при изискванията на настояща изключителна епидемиологична конюнктура, и всички останали ограничения за понижаване на отрицателните последици от пандемията, в това число ограничения за подкрепяне на бизнеса, поддръжка на пенсионерите и несъмнено на личния състав на първа линия в битката с пандемията, закупуване на лекарства и ваксини и така нататък За реализирането на всички тези ограничения бяха мобилизирани основни по мярка фискални тласъци, които доста надвишават регистрираните за 2020 година
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:
Приходите, помощите и даренията по КФП за 2021 година се чака да бъдат в размер на 52,2 милиарда лева, при планувани 50,6 милиарда лева, което е осъществяване 103,2 % по отношение на обновения годишен план. Съпоставени с 2020 година приходите по КФП нарастват със 7,9 милиарда лева, като растеж се регистрира, както при данъчните доходи, по този начин и при неданъчните приходи и приходите в частта на помощите и даренията, където постъпват главно грантовете по стратегиите и фондовете на Европейски Съюз. Спрямо обновените планове към ЗИД на ЗДБРБ за 2021 година от септември 2021 година преизпълнението е над 1,6 милиарда лв..
В частта на приходите по националния бюджет най-значителен номинален растеж по отношение на миналата година има при данъчно-осигурителните доходи (5 милиарда лева.). Съпоставено с обновените планове към ЗДБРБ за 2021 година превишение на проекта за годината има при множеството от главните налози и при приходите от здравноосигурителни вноски.
Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2021 година са в размер на 56,2 милиарда лева, което е 101,8 % по отношение на обновения план за годината. Превишението на плана към ЗДБРБ за 2021 година се дължи главно на утвърдените спомагателни разноски по реда на член 26, алинея 10 на Закона за обществените финанси, с което бяха утвърдени спомагателни разноски и прехвърляния по държавния бюджет в общ размер на 1,2 милиарда лева за сметка на преизпълнение на данъчните доходи.
Отчита се забележителен растеж на разноските по отношение на миналата година, който е обвързван, от една страна с по-ниската база през 2020 година, когато регистрираните разноски за битка с пандемията от COVID-19 бяха доста по-ниски, до момента в който през 2021 година тези разноски са основни и са за цяла година, и въпреки това - на политиката по приходите, политиките в обществената сфера и по-високите разноски за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.
Разгледани по стопански детайли, най-значително повишаване се регистрира при обществените и здравноосигурителните разноски. В частта на разноските за пенсии са изразходени 1,7 милиарда лева за добавки към пенсиите на всички пенсионери (в размер на 50 лв. за месеците от януари до септември и 120 лв. за месеците от октомври до декември). Освен това в осъществяване на Решение на Народното събрание за одобрение на спомагателни разноски и прехвърляния по държавния бюджет за 2021 година за сметка на преизпълнението на данъчните доходи за 2021 година бяха обезпечени 750 млн. лева за погашение на добавки към пенсиите на всички пенсионери в размер на 60 лв. за първите 6 месеца на 2022 година Наред с това, въздействие върху разноските за пенсии оказва и нарастването на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст и на оптималния размер на пенсията от началото на годината, базов резултат от нарастването на пенсиите през юли 2020 година, както и нарастването от месец юли 2021 година. На база на предварителни оценки на Министерството на финансите заради посочените фактори разноските за пенсии регистрират номинален растеж по отношение на 2020 година от 3,1 милиарда лв..
В частта на здравноосигурителните разноски се регистрира повишаване, обвързвано с по-високите разноски за битка с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на изключителна епидемиологична конюнктура: разноски за лекарства, проби, консумативи и защитни средства, средства за поддръжка на личния състав на първа линия в битката с COVID-19 (допълнително месечно заплащане в размер на 1 000 лева.), възнаграждение на изпълнителите на здравна помощ за слагане на ваксини против COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лева, на експерти от професионално направление „ Здравни грижи “ в размер на 360 лева и на санитари в размер на 120 лева и други.
Значителен номинален растеж от над 2,4 милиарда лева се регистрира и при разноските за дотации за нефинансови предприятия, за което способстват главно заплащанията по Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа сила, разноските на Фонд „ Сигурност на електоенергийната система “, заплащанията по мярката „ 60/40 “, мярката „ 80/20 “, мярката „ Запази ме “, мярката „ Подкрепа посредством оборотен капитал за дребни и междинни предприятия, наранени от краткотрайните противоепидемични ограничения “, управлявана от Национална агенция за приходите, и други. През 2021 година се извършва Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа сила (РМС №739; РМС №771; РМС №885; Постановление на Министерски съвет №476), както и Програма за компенсиране на операторите на електропреносната и на електроразпределителната мрежи за закупуване на количества електрическа сила, потребена за софтуерните разноски (ПМС №476), като се планува да продължат да се ползват до март 2022 година Възможно е стратегиите да бъдат модифицирани и допълнени. В тази връзка обезпечените средства за погашение на обезщетения към бизнеса и операторите заради внезапния скок на цените на електрическата енергия до края на 2021 година са в общ размер на над 1,3 милиарда лева, включително 0,45 милиарда лева в осъществяване на Решение на Народното събрание за одобрение на спомагателни разноски и прехвърляния по държавния бюджет за 2021 година за сметка на преизпълнението на данъчните доходи за 2021 година, за заплащания през първото тримесечие на 2022 година.
Вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз е в размер на 1,7 милиарда лв..
Статистическите данни и Информационният бюлетин за осъществяването на държавния бюджет и главните индикатори на консолидираната фискална стратегия, на база на данни от месечните доклади за касовото осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за 2021 година ще бъдат оповестени на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец януари 2022 година.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ