Бюджетът за реклама на българския туристически продукт е отново безумно

Бюджетът за реклама на българския туристически артикул е още веднъж безумно дребен - към 18 млн. лв.

„ Единствената добра вест за българския туризъм в проектобюджета на Република България за 2023 година, направен от МФ, е запазването на 9% ставка Данък добавена стойност върху туристическите, ресторантьорските и спортните услуги. Бюджетът за реклама на българския туристически артикул е още веднъж безумно дребен - към 18 млн. лв.. ”

Това съобщи депутатът Красен Кралев по време на дебатите по Бюджет 2023 в Комисията по туризъм към Народно събрание.

Той изясни, че е взел участие в голям брой срещи и диалози с браншовите организации, които имат терзания по отношение на квалифицираните промени от МФ, които се чака да бъдат препоръчани с проектобюджета 2023 година

„ От направените оферти прави усещане, че всички точки директно или индиректно са обвързани с приемането или съхранението на пари в брой, установяването на точните количества суми, които се задържат като налични салда от бизнеса, и пренасочването им към банковата система. Това дава индикация, че новият проектобюджет има за цел да усъвършенства приходите в банковата система и да утежни и усили разноските на междинния и дребен бизнес “, смята той.

Според Кралев, ясно се откроява линията на слаб държавен и административен надзор от страна на държавната администрация в лицето на МФ.

„ Министерството с всяко ново предложение се пробва да трансферира контрола върху бизнеса, потребителите и чиновниците, като видимо всички оферти са за повишение на събираемостта и изсветляване на сивата стопанска система, само че в действителност се вижда по какъв начин страната е неспособна да се оправи с административната тежест и желае същата да бъде трансферирана като отговорност върху бизнеса “, сподели той пред комисията.

В направените оферти преди всичко е това за Деклариране на размера на сумите в касите и банките на месечна база в справката декларация по ЗДДС. Предложението на МФ е до 14-то число на по-следващия месец данните да бъдат декларирани и подавани от страна на бизнеса към приходната организация. Това предложение ще увеличи административните разноски, които са заложени от страна на бизнеса за 2023 година, в средата на годината, което ще докара до непредвидени разноски и усложнения при заплащанията.

„ Имайки поради, че всички данни към Национална агенция за приходите се подават по електронен път, това би довело до преправка на софтуера, както на бизнеса по този начин и на организацията, което също ще генерира голям разход. От страна на МФ няма приложени планирани разноски и калкулация на този разход, в какви размери ще бъде и до какво ще докара като доход за бюджета, нито има изработен разбор дали ще бъде оневинен финансово. На второ място се предлага дивидентите да се изплащат единствено по банков път, без значение от сумата. Тук още веднъж ясно се откроява линията на пренасочване на суми на бизнеса към банковата система, имайки поради, че бранш ресторантьорство оперира с към 50% от оборота си в брой, като най-вероятно се възнамерява същият да бъде пренасочен към банковата система “, притеснява се Красен Кралев.

По последно показаните данни от страна на МФ за декларирането и разплащането на дял от страна бизнеса ясно се вижда възходяща наклонност, затова МФ не би следвало да регистрира проблем в декларирането и изплащането на дивиденти от страна на бизнеса. Явно сумите фрапантно са пораснали и се е откроила ясна наклонност за начисление на още към 2% във тип на такси за внасяне, изтегляне и погашение на сумите от страна на банковата система, счита той.

На трето място е препоръчано компаниите с личен състав над 50 души да заплащат заплатите единствено по банков път, само че за заведения, заведения за хранене, хотели (туристическия сектор), е заложено без значение от броя на личния състав, всички заплати да се изплащат единствено и само по банков път.

„ Мотиви за това предложение, което е напълно и само за туристическия бранш, още веднъж няма, нито е изработен разбор и план за предстоящото завишение на прихода към държавният бюджет. Нека напомним, че в туристическия бранш по данни на Европейски Съюз и Национален статистически институт са заети ниско квалифицирани фрагменти, същите са чиновници, който в огромна степен са отвън банковата система или имат усложнения при погашение на вноските си по заемите заради утежняването на икономическата конюнктура в последните 3 години. При по този начин направените оферти ясно се вижда, че страната в лицето на МФ, желае да включи в банковата система чиновници и суми, които към днешна дата не са нейни клиенти. Остава неуточнен въпросът до какво завишение в приходната част на държавния бюджет ще доведат тези ограничения. Ясно се виждат планувани покачвания в приходната част на банковата система и покачвания в разходната част за бизнеса, а страната какво получава? “, пита политикът от ГЕРБ.

На последно място се предлага една повече от неуместна система: „ Ако клиентът не получи фискален бон за предоставена стока или услугата, да не е длъжен да я заплаща. ”(по образец на Гърция).

„ След като е по образец на друга държава-членка на Европейски Съюз, за какво няма приложени изчисления до какви повишения в приходната част в бюджета на Гърция е довела тази мярка и какви равнища на изсветляване на сивия бранш са реализирани след въвеждането ѝ? Не на последно място, по този начин препоръчаната мярка е напълно дискриминационна. Същата нарушава равноправието сред всички участници в стопанската система на страната – като сдруженията, чиновниците, клиентите и обособените сектори в стопанската система като цяло. Да, препоръчаната мярка може да бъде обоснована като ефикасна и да бъде приложена след разбор за нейната правомерност, само че следва същата да визира права и отговорности за всички стопански сектори на Р. България, в противоположен случай тя би била напълно дискриминираща по отношение на лицата, към които е приложена “, разяснява още Кралев.