Бюджетът е разчетен при 3% касов дефицит и 2,9% дефицит

Бюджетът е разчетен при 3% касов недостиг и 2,9% недостиг на начислена основа. Растежът на Брутният вътрешен продукт да доближи следващата година 3,2%. Очаква се много висок напредък на обществените вложения, съвсем 10 милиарда лева са планувани в бюджета за обществени вложения. Очаквам инфлацията следващата година да продължи да се забавя. Бюджетът е разчетен при средногодишна инфлация от 4,8%. Очаквам повишаване на заетостта и намаляване на безработицата.

Това съобщи финансовият министър Асен Василев по време на съвещанието на Комисията по бюджет и финанси, съобщи кореспондент на БГНЕС.

“За първи път в този бюджет капиталовата политика е изведена на планов принцип ”, добави Василев и разяснява, че в последните 10 години размерът на неизпълнените финансови стратегии е в размер на над 16 милиарда лева

“В бюджета са заложени обилни заплащания свързани със обществената и демографската политика - 104 млн. лева свързани с новия размер на линията на беднотия, 23 млн. лева за целогодишното застраховане на еднократната помощ за възпитаници, 41 млн. лева нарастване на месечните помощи за развъждане дете с извънредно увреждане, 15 млн. лева за спомагателни средства за дейна политика за пазара на труда, 132 млн. лева свързани с резултата от смяната на МРЗ ", изброи Василев.

" 82 млн. лева са за откриване на нови обществени услуги, 43 млн. лева за нарастване на издръжката за профилираните заведения за обществени услуги. Бюджетът на опазването на здравето се усилва с над 1 милиарда лева Като макрополитика, заложена от МФ и Министерство на здравеопазването, е да се увеличи достъпността ", сподели още министърът.

Предвидено е увеличение на пенсиите с 11% от 1 юли. Предвидено е нарастване на годишните добавки от 1 юли с 30% “, сподели още той и добави, че са планувани средства за спорта, както и културата.

Любомир Дацов от Фискалния съвет разяснява, че от 2023 година се възнамерява огромен систематичен недостиг.

“От наша позиция главният проблем идва от това, че беше " изядено " фискалното пространство с повдигането на настоящите разноски ”, сподели той и предложи да се откри фискално пространство. “Проблемът с недостига е, че дефицитите се пораждат от обществените разноски. Нашите калкулации демонстрират, че съвсем през целия интервал политиката, която се предлага е проциклична, което значи, че инфлацията няма по какъв начин да спадне толкоз бързо в идващите години ”, означи той.

Васил Велев, ръководител на АИКБ, разяснява, че те не споделят концепцията за 3% недостиг. Според него увеличението на приходите в бюджета също крие опасности и уточни, че след задълбочена полемика АИКБ са отхвърлили и трите плана за бюджет.

“Ние би трябвало да станем по-богати с по-мотивиран и първокласен труд, а не с решение на управлението ”, счита Велев.

Главният секретар на Българската търговска-промишлена палата Васил Тодоров сподели, че те са подкрепили продължение на нулевата ставка за хляба, само че има проблематични моменти в проектобюджета на МФ.

„ По отношение на проблематичните моменти е нерешения проблем с метода на определяна на МРЗ и фиксирането на размер в Кодекса на труда ”, сподели той и посочи, че имат възражения по оферти предел за оптималния застрахователен приход.

Георги Симеонов от КРИБ сподели, че те са се въздържали да поддържат бюджета поради амбициозния напредък на приходната част, както и поради високия недостиг.

„ Препоръчваме да има по-консервативен недостиг не повече от 2% ”, прикани той.

Според финансовия министър Асен Василев поддържането на невисок недостиг води до беднотия.

„ Това е политика на стабилната беднотия. Ако желаеме България да настигне Европа, значи да вършим нещо по-различно от това, което сме правили в последните десетилетия ”, счита той.

Василев разясни, че сега се губят служащи към чужбина и това демонстрира, че ние не можем да им осигурим положително възнаграждение. Според него казусът у нас не е квалификацията, а организацията на труда.

„ Ако не желаеме да подвигаме налозите, а ние не желаеме, би трябвало да стартираме да ги събираме ”, сподели той и разясни, че сивата част на българската стопанска система е към 30%. /БГНЕС