Бизнесът предлага вдигане на осигурителния таван по швейцарското правило
Бюджет 2022 Бюджет и финансиПланираният от Василев нов дълг – доста или малко?Бюджет и финансиБюджет 2022 в резюме в графики
Бизнесът не е склонен с препоръчаното в плана за Бюджет 2022 административно повдигане на оптималния застрахователен приход от 3000 на 3400 лева Вместо това предлага той да се поправя по швейцарското предписание, както ще се случи с пенсиите през юли. Това значи осигурителният таван да бъде нараснал не от 1 април, както предлага финансовият министър Асен Василев, а от 1 юли и то с 6.1% или до 3183 лева Това излиза наяве от позицията на Асоциацията на индустриалния капитал в България във връзка с проектобюджета за тази година.
Според АИКБ административното нарастване на минималната работна заплата е
голословно в интервал на икономическа рецесия “, а увеличението на компенсацията за майчинство през втората година до 710 лева „ демотивира майките да се върнат на работа “.
Същия резултат съгласно АИКБ оказва и увеличението на минималния дневен размер на компенсацията за безработица от 12 на 15 лева
Бизнес асоциацията не утвърждава огромна част от главните заложени промени в плана и показва, че в него липсват промени. Според АИКБ прогнозата за растеж на стопанската система тази година с 4.8% е прекомерно оптимистична на фона на забавянето на Плана за възобновяване и резистентност. За сметка на това упованията за инфлация от 5.6% са занижени. Бизнесът е на мнение, че през 2022 година българската стопанска система ще се разшири единствено с към 4% (бел. р. – каквато е и прогнозата на Европейската комисия), а инфлацията ще доближи цели 6.4%. Според асоциацията увеличените пенсионни и обществени разноски тласкат повишаването на стоките и услугите в допълнение нагоре.
АИКБ не поддържа планувания бюджетен недостиг в размер на 5.9 милиарда лева за 2022 година и показва, че е налице доста утежняване на фискалната позиция на България. Според асоциацията дълговата тактика на държавното управление „ води до прекалено и ускорено увеличение на държавния дълг до 47.1 милиарда лева “.
АИКБ не поддържа „ несъразмерния “ годишен растеж на разноските до 44.2% от Брутният вътрешен продукт за 2022 година и тъкмо до границата на закона 40% от Брутният вътрешен продукт без Коронавирус ограниченията.
Асоциацията упреква ръководещите, че не престават порочната наклонност за занижено обмисляне на приходите за лесното им осъществяване и преизпълнение. Според бизнеса плануваните с 4.91 милиарда лева повече доходи са прекомерно малко, поради че при инфлация от 3.3% тази година бяха събрани 8 милиарда лева спомагателни приходи.
Бизнесът моли за преосмисляне на препоръчаното от Българска социалистическа партия и заложено в бюджета предложение за безвъзмездни детски градини и ясли, което коства към 85 млн. лева Вместо това асоциацията предлага те да се влагат в повишение потенциала на съществуващите институции и основаването на нови.
За сметка на това бизнесът утвърждава нараствания размер на обществените вложения и значителния растеж на бюджета на Агенция „ Пътна инфраструктура “, както и другите стратегии за компенсиране и поддръжка на компаниите. Организацията приветства нарастването на заплатите на учителите, както и отпадането на налога върху приходите от лихви по банкови сметки. Похвала получава и концепцията за увеличението на размера на ваучерите за храна от 80 на 200 лева и общата сума на същите до 1 милиарда лева, както и разширението на обсега им – с изключение на за храна, и за погасяване на сметки за сила и вода.
Бизнесът утвърждава и плана за бюджет на Националната здравноосигурителна каса, чието нарастване е планувано за вложения в доболничната помощ и профилактика и построяването на Националната здравно-информационна система.
Бизнесът не е склонен с препоръчаното в плана за Бюджет 2022 административно повдигане на оптималния застрахователен приход от 3000 на 3400 лева Вместо това предлага той да се поправя по швейцарското предписание, както ще се случи с пенсиите през юли. Това значи осигурителният таван да бъде нараснал не от 1 април, както предлага финансовият министър Асен Василев, а от 1 юли и то с 6.1% или до 3183 лева Това излиза наяве от позицията на Асоциацията на индустриалния капитал в България във връзка с проектобюджета за тази година.
Според АИКБ административното нарастване на минималната работна заплата е
голословно в интервал на икономическа рецесия “, а увеличението на компенсацията за майчинство през втората година до 710 лева „ демотивира майките да се върнат на работа “.
Същия резултат съгласно АИКБ оказва и увеличението на минималния дневен размер на компенсацията за безработица от 12 на 15 лева
Бизнес асоциацията не утвърждава огромна част от главните заложени промени в плана и показва, че в него липсват промени. Според АИКБ прогнозата за растеж на стопанската система тази година с 4.8% е прекомерно оптимистична на фона на забавянето на Плана за възобновяване и резистентност. За сметка на това упованията за инфлация от 5.6% са занижени. Бизнесът е на мнение, че през 2022 година българската стопанска система ще се разшири единствено с към 4% (бел. р. – каквато е и прогнозата на Европейската комисия), а инфлацията ще доближи цели 6.4%. Според асоциацията увеличените пенсионни и обществени разноски тласкат повишаването на стоките и услугите в допълнение нагоре.
АИКБ не поддържа планувания бюджетен недостиг в размер на 5.9 милиарда лева за 2022 година и показва, че е налице доста утежняване на фискалната позиция на България. Според асоциацията дълговата тактика на държавното управление „ води до прекалено и ускорено увеличение на държавния дълг до 47.1 милиарда лева “.
АИКБ не поддържа „ несъразмерния “ годишен растеж на разноските до 44.2% от Брутният вътрешен продукт за 2022 година и тъкмо до границата на закона 40% от Брутният вътрешен продукт без Коронавирус ограниченията.
Асоциацията упреква ръководещите, че не престават порочната наклонност за занижено обмисляне на приходите за лесното им осъществяване и преизпълнение. Според бизнеса плануваните с 4.91 милиарда лева повече доходи са прекомерно малко, поради че при инфлация от 3.3% тази година бяха събрани 8 милиарда лева спомагателни приходи.
Бизнесът моли за преосмисляне на препоръчаното от Българска социалистическа партия и заложено в бюджета предложение за безвъзмездни детски градини и ясли, което коства към 85 млн. лева Вместо това асоциацията предлага те да се влагат в повишение потенциала на съществуващите институции и основаването на нови.
За сметка на това бизнесът утвърждава нараствания размер на обществените вложения и значителния растеж на бюджета на Агенция „ Пътна инфраструктура “, както и другите стратегии за компенсиране и поддръжка на компаниите. Организацията приветства нарастването на заплатите на учителите, както и отпадането на налога върху приходите от лихви по банкови сметки. Похвала получава и концепцията за увеличението на размера на ваучерите за храна от 80 на 200 лева и общата сума на същите до 1 милиарда лева, както и разширението на обсега им – с изключение на за храна, и за погасяване на сметки за сила и вода.
Бизнесът утвърждава и плана за бюджет на Националната здравноосигурителна каса, чието нарастване е планувано за вложения в доболничната помощ и профилактика и построяването на Националната здравно-информационна система.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ