ГЕРБ предлага огромни допълнителни разходи в бюджета
Бюджет 2022 Бюджет и финансиГЕРБ предлага таванът на пенсиите да отпаднеБюджет и финансиСоциалният бюджет: каква е „ пицата “ и кой получава частите
Парламентарната група на ГЕРБ е внесла над 70 оферти за промени в плана за държавния бюджет за 2022 година В огромната си част предложенията са за повече пари за локалната власт, където към момента преобладават някогашните ръководещи. Става въпрос за спомагателни общински разноски за поправки на пътища, улици и здания – перото, по което нормално се предоставяха десетки милиони посредством постановления по време на ръководството на Бойко Борисов.
По време на дългото разискване на първо четене в пленарна зала ГЕРБ и в частност някогашният финансов министър Кирил Ананиев имаха доста рецензии към рекордните разноски и недостиг. Въпреки това някогашните ръководещи са избрали да ги усилят, вместо да ги понижат – както бяха призовани от финансовия министър Асен Василев при разискванията.
Почти всички депутати, внесли предложенията, са ги обезпечили с растеж на приходите от Данък добавена стойност. Справка на Economic.bg демонстрира, че сумарно депутатите на ГЕРБ чакат постъпленията от косвения налог да се усилят с 3.8 милиарда лева по отношение на заложените сега към 15 милиарда лева
Бившият учебен министър Красимир Вълчев предлага с 2 милиарда лева от повишените доходи от Данък добавена стойност да се понижи дефицитът, който да падне до 4.3 милиарда лева Останалите 1.8 милиарда лева от спомагателния индиректен налог, който ГЕРБ чака да се събере допълнително, да се даде на общините и на всички други институции, за които някогашните ръководещи желаят повече пари.
ГЕРБ залага по този начин желаните от кмета на София Йорданка Фандъкова 178 млн. лева за градския превоз на столицата и обещаните от финансовия министър 40 млн. лева за разширението на метрото до ж.к. „ Слатина “. Бившият транспортен министър Росен Желязков упорства и за още 75 млн. лева за транспорт на пасажери по нерентабилни и междуселищни автобусни линии.
Бившият аграрни министър на ГЕРБ Десислава Танева пък предлага да се понижи Данък добавена стойност ставката за редица хранителни артикули, измежду които месо, млечни артикули, плодове и зеленчуци – от 20 на 9%. Тя назовава концепцията си „ антиинфлационна и обезщетителна мярка “, която ще има позитивен резултат за фиска, т.е. приходите от Данък добавена стойност въпреки всичко ще се усилят и това няма да нарани бюджета. Подобен план внесе и депутатът от „ ИТН “ Пламен Абровски.
Танева упорства и за увеличение на заплатите на чиновниците в земеделското министерство и Държавен фонд " Земеделие ", за което са нужни 30 млн. лева Тя предлага още увеличение бюджета на ДФЗ с 209 млн. лева за дотации за земеделските стопани.
Депутатите от ГЕРБ оферират и „ връзване ръцете на държавното управление “, като му лишават правото да утвърждава спомагателни разноски за бюджетите на първостепенни разпоредители с постановления, както и да не може да дава заеми и финансова помощ на предприятията. Поправките са направени посредством преходните и заключителни разпореждания на Закона за обществените финанси. Такива към този момент бяха вкарани в Народното събрание от Движение за права и свободи.
Бившият вътрешен министър Младен Маринов пък упорства за увеличение с 4 млн. лева на бюджетите на НСО, ДАР и ДАНС. Неговият сътрудник Христо Терзийски предлага нарастване на заплатите на служителите на реда с 400 млн. лева
От ГЕРБ залагат увеличение и на заплатите на дипломатите – с 10% поради инфлационния напън, което коства на бюджета 11 млн. лева, както и с 15% на възнагражденията на преподавателите във висши образователни заведения. Десислава Атанасова предлага с 30 млн. лева да бъдат увеличени заплатите на надзирателите в пандизите, които през днешния ден показаха протестна подготвеност.
Бившият министър на туризма Николина Ангелкова пък предлага нова скица със 70 млн. лева директна финансова инжекция в местата за настаняване, като хотели и къщи за посетители. Искат се и 40 млн. лева за туроператори и спомагателни 10 млн. лева за реклама на българския туризъм.
Бившият здравен министър Костадин Ангелов предлага спомагателни 30 млн. лева дотации за труднодостъпни общински лечебни заведения, още 3 млн. лева за трансплантации и 7 млн. лева за създаване на нов център по трансфузионна хематология в Бургас. Той упорства и за 119 млн. лева, които да бъдат пренасочени към бюджета на Националната здравноосигурителна каса за увеличение на бонусите на медиците „ на първа линия “ в битката с COVID-19.
Бившият районен министър Петя Аврамова предлага да се обезпечат спомагателни 200 млн. лева за запазване на водите.
Иначе по отношение на общините, съвсем всеки народен представител от ГЕРБ е внесъл предложение за спомагателни средства за своя изборен регион. Най-много са за увеличение на разноските във видинска област. Предложенията по законопроекта са шест, като всички са импортирани от депутата Росица Кирова и са на обща стойност към 12 млн. лева Бившият състезателен министър Красен Кралев и неговите сътрудници пък оферират спомагателни към 213 млн. за Варна и общините в региона.
Парламентарната група на ГЕРБ е внесла над 70 оферти за промени в плана за държавния бюджет за 2022 година В огромната си част предложенията са за повече пари за локалната власт, където към момента преобладават някогашните ръководещи. Става въпрос за спомагателни общински разноски за поправки на пътища, улици и здания – перото, по което нормално се предоставяха десетки милиони посредством постановления по време на ръководството на Бойко Борисов.
По време на дългото разискване на първо четене в пленарна зала ГЕРБ и в частност някогашният финансов министър Кирил Ананиев имаха доста рецензии към рекордните разноски и недостиг. Въпреки това някогашните ръководещи са избрали да ги усилят, вместо да ги понижат – както бяха призовани от финансовия министър Асен Василев при разискванията.
Почти всички депутати, внесли предложенията, са ги обезпечили с растеж на приходите от Данък добавена стойност. Справка на Economic.bg демонстрира, че сумарно депутатите на ГЕРБ чакат постъпленията от косвения налог да се усилят с 3.8 милиарда лева по отношение на заложените сега към 15 милиарда лева
Бившият учебен министър Красимир Вълчев предлага с 2 милиарда лева от повишените доходи от Данък добавена стойност да се понижи дефицитът, който да падне до 4.3 милиарда лева Останалите 1.8 милиарда лева от спомагателния индиректен налог, който ГЕРБ чака да се събере допълнително, да се даде на общините и на всички други институции, за които някогашните ръководещи желаят повече пари.
ГЕРБ залага по този начин желаните от кмета на София Йорданка Фандъкова 178 млн. лева за градския превоз на столицата и обещаните от финансовия министър 40 млн. лева за разширението на метрото до ж.к. „ Слатина “. Бившият транспортен министър Росен Желязков упорства и за още 75 млн. лева за транспорт на пасажери по нерентабилни и междуселищни автобусни линии.
Бившият аграрни министър на ГЕРБ Десислава Танева пък предлага да се понижи Данък добавена стойност ставката за редица хранителни артикули, измежду които месо, млечни артикули, плодове и зеленчуци – от 20 на 9%. Тя назовава концепцията си „ антиинфлационна и обезщетителна мярка “, която ще има позитивен резултат за фиска, т.е. приходите от Данък добавена стойност въпреки всичко ще се усилят и това няма да нарани бюджета. Подобен план внесе и депутатът от „ ИТН “ Пламен Абровски.
Танева упорства и за увеличение на заплатите на чиновниците в земеделското министерство и Държавен фонд " Земеделие ", за което са нужни 30 млн. лева Тя предлага още увеличение бюджета на ДФЗ с 209 млн. лева за дотации за земеделските стопани.
Депутатите от ГЕРБ оферират и „ връзване ръцете на държавното управление “, като му лишават правото да утвърждава спомагателни разноски за бюджетите на първостепенни разпоредители с постановления, както и да не може да дава заеми и финансова помощ на предприятията. Поправките са направени посредством преходните и заключителни разпореждания на Закона за обществените финанси. Такива към този момент бяха вкарани в Народното събрание от Движение за права и свободи.
Бившият вътрешен министър Младен Маринов пък упорства за увеличение с 4 млн. лева на бюджетите на НСО, ДАР и ДАНС. Неговият сътрудник Христо Терзийски предлага нарастване на заплатите на служителите на реда с 400 млн. лева
От ГЕРБ залагат увеличение и на заплатите на дипломатите – с 10% поради инфлационния напън, което коства на бюджета 11 млн. лева, както и с 15% на възнагражденията на преподавателите във висши образователни заведения. Десислава Атанасова предлага с 30 млн. лева да бъдат увеличени заплатите на надзирателите в пандизите, които през днешния ден показаха протестна подготвеност.
Бившият министър на туризма Николина Ангелкова пък предлага нова скица със 70 млн. лева директна финансова инжекция в местата за настаняване, като хотели и къщи за посетители. Искат се и 40 млн. лева за туроператори и спомагателни 10 млн. лева за реклама на българския туризъм.
Бившият здравен министър Костадин Ангелов предлага спомагателни 30 млн. лева дотации за труднодостъпни общински лечебни заведения, още 3 млн. лева за трансплантации и 7 млн. лева за създаване на нов център по трансфузионна хематология в Бургас. Той упорства и за 119 млн. лева, които да бъдат пренасочени към бюджета на Националната здравноосигурителна каса за увеличение на бонусите на медиците „ на първа линия “ в битката с COVID-19.
Бившият районен министър Петя Аврамова предлага да се обезпечат спомагателни 200 млн. лева за запазване на водите.
Иначе по отношение на общините, съвсем всеки народен представител от ГЕРБ е внесъл предложение за спомагателни средства за своя изборен регион. Най-много са за увеличение на разноските във видинска област. Предложенията по законопроекта са шест, като всички са импортирани от депутата Росица Кирова и са на обща стойност към 12 млн. лева Бившият състезателен министър Красен Кралев и неговите сътрудници пък оферират спомагателни към 213 млн. за Варна и общините в региона.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ