Скъпо и при слаб интерес България взе едва 150 млн. лв. вътрешен заем
Бюджет 2022 Бюджет и финансиДържавата продължава с тегленето на заеми от вътрешния пазарБюджет и финансиМФ пласира 200 млн. лева вътрешен дълг при висока рента
При слаб интерес финансовото министерство взе вътрешен заем от едвам 150 млн. лева при желани 200 млн. лева от българските банки и други финансови сдружения. Това излиза наяве от резултатите от извършения в понеделник аукцион, проведен от Българската национална банка.
Облигациите бяха със срочност от 5.5 години. Интересът към последната емисия държавни скъпи бумаги преди плануваните избори на 2 октомври е от най-ниските за последните 10 години. Доказателство за това е постигнатият коефициент на покритие от едвам 1.02. По-ниска стойност от това през последното десетилетие на вътрешния пазар има единствено три пъти – при опита на Асен Василев да вземе половин милиард при започване на април тази година (бел. р. – коефициентът стигна 0.9 и аукционът бе неуспешен), през 2014 година, когато финансовото министерство теглеше стремително заеми поради банкрута на КТБ (бел. р. – коефициентът стигна 1.01) и при започване на 2012 година (бел. р. - коефициентът доближава 0.95).
Освен това цената на вътрешния заем е фрапантно по-висока от тази на пласираните 5-годишни ДЦК преди 10 месеца. Тогава постигнатата рентабилност бе 0.27%, а през днешния ден тя е в пъти по-висока и доближава 4.13%. За внезапния скок способства както повдигането на лихвите от Европейската централна банка и редица други по света, по този начин и несигурността към войната в Украйна.
Така доходността на 5.5-годишния вътрешен заем от вторник доближава най-високото си равнище от 2012 година насам – преди лихвите да поемат извърнат цикъла си и да поемат дълъг път на спад.
Най-голямо количество ДЦК на аукциона обичайно получават банките с дял от малко над 80%, следвани от пенсионните фондове с близо 10%, застрахователните сдружения с съвсем 7% и други.
Слабият интерес към търга е реалност даже при оповестен емисионен календар от страна на финансовото ведомство, което не бе правено от 2018 година насам. Според оповестения документ се плануват още четири аукциона през всеки от идващите понеделници и то най-вече при излъчвания с матуритет от 10.5 години – дълготрайни, при които цената е по-висока.
Иначе с новия вътрешен заем общо от началото на годината България е изтеглила близо 6.6 милиарда лева нов дълг – външен и вътрешен – при таван в Закона за бюджета от 10.3 милиарда лева
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
При слаб интерес финансовото министерство взе вътрешен заем от едвам 150 млн. лева при желани 200 млн. лева от българските банки и други финансови сдружения. Това излиза наяве от резултатите от извършения в понеделник аукцион, проведен от Българската национална банка.
Облигациите бяха със срочност от 5.5 години. Интересът към последната емисия държавни скъпи бумаги преди плануваните избори на 2 октомври е от най-ниските за последните 10 години. Доказателство за това е постигнатият коефициент на покритие от едвам 1.02. По-ниска стойност от това през последното десетилетие на вътрешния пазар има единствено три пъти – при опита на Асен Василев да вземе половин милиард при започване на април тази година (бел. р. – коефициентът стигна 0.9 и аукционът бе неуспешен), през 2014 година, когато финансовото министерство теглеше стремително заеми поради банкрута на КТБ (бел. р. – коефициентът стигна 1.01) и при започване на 2012 година (бел. р. - коефициентът доближава 0.95).
Освен това цената на вътрешния заем е фрапантно по-висока от тази на пласираните 5-годишни ДЦК преди 10 месеца. Тогава постигнатата рентабилност бе 0.27%, а през днешния ден тя е в пъти по-висока и доближава 4.13%. За внезапния скок способства както повдигането на лихвите от Европейската централна банка и редица други по света, по този начин и несигурността към войната в Украйна.
Така доходността на 5.5-годишния вътрешен заем от вторник доближава най-високото си равнище от 2012 година насам – преди лихвите да поемат извърнат цикъла си и да поемат дълъг път на спад.
Най-голямо количество ДЦК на аукциона обичайно получават банките с дял от малко над 80%, следвани от пенсионните фондове с близо 10%, застрахователните сдружения с съвсем 7% и други.
Слабият интерес към търга е реалност даже при оповестен емисионен календар от страна на финансовото ведомство, което не бе правено от 2018 година насам. Според оповестения документ се плануват още четири аукциона през всеки от идващите понеделници и то най-вече при излъчвания с матуритет от 10.5 години – дълготрайни, при които цената е по-висока.
Иначе с новия вътрешен заем общо от началото на годината България е изтеглила близо 6.6 милиарда лева нов дълг – външен и вътрешен – при таван в Закона за бюджета от 10.3 милиарда лева
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ